Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260031 от 31.03.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 537/2020
Вид
Решение № 260031
Подписан
31.03.2021
В сила
01.07.2021
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ……. гр. Провадия, 31.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 537 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 срещу В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че oтветникът е бил служител в ищцовото дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ на основание сключен между страните Трудов договор № 141/03.07.2019г. и длъжностна характеристика, съставляваща неразделна част от сключения договор.

Твърди се, че ответникът е постъпил на работа на

12.07.2019г., като със Заповед № 73/12.07.2019г. е командирован в Европа в страни Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария за срок от 93 дни или считано до 13.10.2019г. Считано до 13.09.2019г. ответникът е престирал трудовата си сила, като от 16.09.2019г. до 18.12.2019г., включително работникът е преустановил явяването си в дружеството, като за отсъствието си и представял болнични листове, които са предмет на Жалба изх. № 1029-15- 44624/26.11.2019г. на НОИ, ТП - Пловдив до Териториална експертна лекарска комисия като издадени в нарушение на чл. 13, ал. 1 от НМЕ ДВ бр. 51/2017г.

В исковата молба се твърди, че считано от

19.12.2019г., ответникът не се явява на работа и не престира трудовата си сила.

Поради това на 23.12.2019г. ищцовото дружество изпратило покана до ответника, за да даде обяснения за отсъствието си от работа и да представи съответните документи. Поканата е получена от ответника на 30.12.2019г., като в дадения му срок ответника не е представил доказателства за неявяването си на работа и не е дал обяснения затова.

Поради това ищцовото дружество е издало Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на ответника, която му е връчена на 15.01.2020г., на която дата е прекратено трудовото правоотношение.

Твърди се, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на бруто трудовото му възнаграждение – 1200 лева. Дължи остатъчната стойност на предоставеното му работно облекло, което работодателят му е предоставил със срок на ползване 2 години съгласно длъжностната характеристика, в размер на 392.93 лева.

Ищецът твърди, че във връзка с изпълнение на задълженията на ответника по сключения трудов договор му е превеждал служебни аванси в общ размер на 723,66 лева. Преведените суми за служебен аванс по банкова сметка ***, датата на предаването им и техният размер са, както следва:

97,79 лева на дата 05.08.2019г.; 586,75 лева на дата 15.08.2019г.; 39,12 лева на дата 23.08.2019г..

Посочените средства са предоставени на ответника за покриване на дружествени разходи по време на изпълнение на трудовите му функции и задължения, като същият има задължението да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Твърди се, че ответника не е отчел тези служебни аванси, каквото е било задължението му съгласно длъжностната характеристика, която е неразделна част от трудовия му договор. Съгласно текстът на същата лицето носи материална отговорност за получените от него фирмени парични средства - „Служителят носи материална отговорност за получени парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Всички неразходвани суми и/или суми разходвани не във връзка с изпълнение на трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока съгласно настоящата характеристика.” Съгласно т. 30, буква „д” от длъжностната му характеристика служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси в срок до 2 /два/ работни дни от регистрирането си в „КПП“, а съгласно буква „з” на т. 30 в срок до 3 /три/работни дни след отчитане, служителят не са представени разходооправдателни документи за целево разходване на посочените суми. Също така, ответникът и до настоящия момент не е възстановил и върнал получените служебни аванси на ищеца.

Във връзка с изпълнението на възложената работа на ответника е предоставен служебен телефон и сим карта с номер ***, които той е ползвал не само за служебни цели в предвидения абонаментен план от 10 лв. /десет лева/, но и извън предоставения му месечен пакет - за лични цели.

За периода, през който ответникът е ползвал служебния си телефон и за лични цели, същият дължи сума на обща стойност 41,81 лева. Посочените суми са включени в издадената на работодателя от мобилния оператор - „Теленор България” ЕАД фактура от 15.09.2019г. и са заплатени от „КУУЛТРАНС“ ООД, видно от потвърждение за плащане от дата 29.09.2019г. Съгласно връчената на ответника длъжностна характеристика предаденият телефон и сим карта се ползват само за служебни разговори и всички разговори извън осигурения от работодателя пакет са за сметка на служителя /раздел ,Други задължения на служителя“, т. 4, б. „б“ от длъжностната характеристика/.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 358,40 лева, от която: сумата от 1 200 лева, съставляваща неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ; сумата 392,93 лева, съставляваща неплатена остатъчна стойност на работно облекло; сумата от 723,66 лева, съставляваща невъзстанозени и неотчетени служебни аванси; сумата от 41,81 лева, съставляваща сума невъзстановена сума за използвани телефонни услуги над месечния лимит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се излага, че исковата молба била допустима, но неоснователна.

Твърди се, че трудово правоотношение между страните било вече прекратено едностранно ответника с предизвестие, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на част от командировъчните суми, за периода 13.07.2019г. - 31.08.2019г., преди издаване на заповедта за уволнение. Ответникът твърди, че е изпратил заявлението за прекратяване с препоръчано писмо с обратна разписка, 01.10.2019г. като то е получено от ищеца на 02.10.2019г.. Твърди, че на 02.10.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено, с получавано на Заявлението от Работодателя, предвид разпоредбите на чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, вр. чл. 335, чл. 2, т.5 КТ, поради това за работодателя не е възникнало право на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и издадената заповед за дисциплинарно уволнение е недействителна и не поражда действие. Работодателят следвало да му заплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1200 лева.

По отношение на работното облекло се твърди, че ответникът го е приготвил и може да го върне на ищеца. Размерът на претенцията е недоказан, поради което искът е неоснователен.

По отношение на получените служебни аванси: 50 евро -

97, 79 лева, 300 евро - 586, 75 лева, 20 евро - 39, 12 лева, при курс евро / лев - 1 - 1, 95583 лева ответникът не оспорва факта, че такива суми са му преведени. Оспорва, че сумата от 300 евро / 586, 75 лева е служебен аванс, по отношение на останалите две суми, твърди, че са били за заплащане на разходи по камиона. Твърди, че със сумата от 20 евро заплатил моторно масло, което налял на двигателя, тъй като горял масло и се налагало да долива. Ответникът твърди, че е отчел всички суми на ищеца, когато предавал камиона след последния си курс, за което има свидетел.

По отношение на сумата от 300 евро твърди, че същата е част от договореното му трудово възнаграждение.

По отношение на сумата от 41,81 лева, претендирана като невъзстановена сума за надхвърлен лимит на телефонни услуги , твърди, че ищецът не му е предоставил информация, какъв е лимитът на услугите, който може да ползва и че е ползвал телефона само за служебни разговори и други услуги.

Иска се отхвърляне на предявените от ищеца искове и осъждане на “Куултранс” ООД гр. Пловдив, да заплати сумата от 1200 лева - дължимо обезщетен не по чл.221, ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на насрещния иск, ведно със сторените съдебно - деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника по предявения насрещен иск.

Ответникът по него заявява, че предявения насрещен иск е допустим, но неоснователен. Счита, че правото на ответника да оспорва издадената Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл. 188, т. 3 от КТ е погасено по давност и прави възражение в тази насока. Видно от датата на разписката за нейното получаване, срокът по чл.

358, ал. 1, т. 2 от КТ е отдавна изтекъл. В тази връзка и обезщетението по чл.

221, ал. 2 от КТ отразено в същата е дължимо към ищеца. В случай, че съдът счете, че възражението е допустимо, то е неоснователнло.

Оспорва твърдението, че ищецът не е разполагал с правото да прекрати трудовото правоотношение, тъй като то вече е било прекратено от ищеца със Заявление от 01.10.2019г. на 02.10.2019г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Оспорва твърдението, че към дата 02.10.2019г. са били налице неплатени командировъчни към ищеца за периода 13.07.2019г.- 31.08.2019г.

Твърди, че към дата 02.10.2019г. падежът за плащане на командировъчните на ищеца за м. 07.2020г. и м. 08.2020г. не е бил настъпил и, че командировъчните на ищеца за м. 07.2020г, и м. 08.2020г. към дата 02.10.2019г. са му били изцяло изплатени.

Поради неоснователност на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихва и разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Ответникът чрез особения си представител моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъде уважен насрещния иск.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От трудов договор № 141/03.07.2019 г.; длъжностна характеристика на длъжността шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона; заповед № 73/12.07.2019 г. се установява, между страните е сключен Трудов договор № 141/03.07.2019г., с който ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“. Договорът е сключен със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, при осем часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 1200 лева месечно.

Според длъжностната характеристика на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона „Служителят носи материална отговорност за получени парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите.

Всички неразходвани суми и/или суми разходвани не във връзка с изпълнение на трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока съгласно настоящата характеристика.” Съгласно т. 30, буква „д” от длъжностната му характеристика служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси в срок до 2 /два/ работни дни от регистрирането си в „КПП“, а съгласно буква „з” на т. 30 в срок до 3 /три/работни дни след отчитане.

Според раздел „Други задължения на служителя“, т. 4, б. „б“ от длъжностната характеристика/ предаденият телефон и сим карта се ползват само за служебни разговори и всички разговори извън осигурения от работодателя пакет са за сметка на шофьорите.

Според раздел „Други задължения на служителя“, т. 1, б. „а“ и „б“ от длъжностната характеристика/ срокът на използване на работното облекло е две години от датата на първото СМР. При напускане или уволнение на служителя той трябва да заплати остатъчната стойност на работното облекло.

Със Заповед № 73/12.07.2019г. ответникът е командирован в Европа в страни Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария за срок от 93 дни или считано от 12.07.2019г. до 13.10.2019г..