Решение № 767 от 14.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Сливен, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104280 по описа за 2025 година

Предявен е положително установителен иск от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу ответницата М. З. Г., с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79 от ГПК и чл.430 от ТЗ.

В исковата молба ищцата твърди, че с Определение № 2784/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 274/2025 г. по описа на PC Сливен, получено на 20.08.2025 г. чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (цедент), са уведомени, че по цитираното частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника М. З. Г., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания законоустановен едномесечен срок е депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, тъй като е постъпило възражение в срок.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото ни на иск са налице за „ЕОС Матрикс" ЕООД предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК. Следователно цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД е активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

1

Сочат, че на 07.12.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031153981, М. З. Г. - като кредитополучател, а дружеството като кредитор. Договорът е сключен между страните посредством електронен подпис. Предоставен е кредит в размер на 1207,48 лева - главница, като общата дължима сума от кредитополучателя с включен годишен процент на разходите по кредита е в размер на 1491,47 лева.

Съгласно чл. 9.1 от договора за кредит, годишният лихвен процент е в размер на 40,91 %, а съгласно чл. 10 от договора за кредит, ГПР е в размер на 44,16 %.

Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК.

Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 25.12.2024 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 25-то число на месеца, като всяка вноска е в размер на 124,29 лева. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски.

Твърди се, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за което е образувано ч. гр. д. № 274/2025 г. по описа на PC- Сливен, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист за следните суми: 834.95 лева главница, ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 107.48 лева договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.12.2024 г.м сума от 177.81 лв. изискуема лихва, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до 07.01.2025 г., както и разноските по делото в размер на 25,00 лева - държавна такса и 150,00 лева юрисконсулско възнаграждение.

По силата на Договор за продажба на вземания (цесия), сключен на 2025. г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, „Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на представляваното от мен дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор, и М. З. Г., ЕГН: **********, като кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 720031153981/07.12.2023 г.

Приложено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Съгласно съдебната практика, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл: Решение № 123/24,06.2009 г. на 2

ВКС пот.д.№ 12/2009 г. II т.о. ТК: и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС. I т.о.

ТК.

Предвид изложеното, молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ответницата М. З. Г., дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 (като частен правоприемник /цесионер/ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /цедент/), паричните суми по издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, както следва: 834,95 лева главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 17.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 107.48 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.12.2024 г.; сумата от 177.81 лева изискуема лихва, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до 07.01.2025 г., както и направените по ч. гр. д. № 274/2025 г. по описа на PC-Сливен разноски в размер на 175.00 лв. Претендират за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 350 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения с Определение рег. № 1188/23.03.2026 г. особен представител на ответницата, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Оспорва изцяло претенциите срещу ответницата, изразяващи се в следните суми-главница в размер на 834.95 лева, както и акцесорните претенции- претенцията за договорена лихва в размер на 107.48 лева и претенцията от 177.81 лева като лихва за забава, като неоснователни и недоказани.

Възраженията си изразява в това, че ищцовото дружество не е материално-правно легитимирано да претендира цедираното вземане, тъй като не дължи престиране на сумите на него, а на стария кредитор.

Сочи, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието й единствено чрез особен представител в процеса назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.

Излага аргументи, че е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК и не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Особения представител няма връзка с ответника по конкретното дело.

Назначен е от съда, с оглед защита на интересите и правата на ответника, без последния да знае, че това се е случило по съответния процесуален ред.

Възразява срещу изложените факти в исковата молба и основанията, въз основа на които се претендират сумите —главница и акцесорни такива във връзка с претенцията за главница.

Не възразява срещу изразеното становище в исковата молба, че по 3 силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД /като цедент/ е ищцовото дружество /цесионер/ банката е прехвърлила на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

В това число и прехвърленото вземане възникнало от сключения договор между банката и ответника по настоящото производство.

Възразява срещу становището изразено в исковата молба, че съгласно съдебната практика ,уведомление изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99 ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД и цитираната съдебна практика в този смисъл - Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год. 2ро т.о ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 год. на ВКС I т.о ТК. Посочва, че конкретният казус е различен от тези разгледани в цитираната съдебна практика.

В конкретния случай цесията на осн. чл. 99, ал.4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника,тъй като до последния не е достигнало уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника/поради невъзможността за извършването на фактически действия от страна на особения представител,които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката му с клиента се предполага. Това води до извода, че особения представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на материалното правоотношение свързано с длъжника.

Връчването на уведомлението за цесията, като приложение към ИМ, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане към ответника чрез прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник. С писмена молба се заявява, че се поддържа изцяло депозираната искова молба.

В о.с.з. ответницата не се явява. Представлява се от назначения особен представител, който моли да бъде отхвърлена исковата молба, като неоснователна и недоказана, тъй като цесията не е била съобщена на ответницата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

4

Безспорно по делото се установи и доказа, че на 28.07.2025 г. между „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е налице прехвърляне на вземане, установимо от издадена справка от ЦКР към БНБ.

Ищцовото дружество в качеството си на цесионер и взискател е придобил правата по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ № 274/2025 г. на СлРС с Договор за цесия от 28.07.2025 г.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото ни на иск са налице спрямо „ЕОС Матрикс" ЕООД предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК. Следователно цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД е активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

По тези съображения съдът счита, че ответната страна е надлежно уведомена за наличието на цесия с депозирането на настоящата искова молба по положително установителния иск, поради което сочената инцидентна практика не следва да бъде прилагана. Поради това, възражението за недопустимост на иска се явява неоснователно и следва да се произнесе по основателността на исковите претенции, като предявени от активно легитимирана надлежна страна срещу ответницата.

Безспорно е, че 07.12.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031153981 със страни - М. З. Г. - като кредитополучател, а дружеството като кредитор. Договорът е сключен между страните посредством отделечен достъп чрез използване на електронен подпис. Предоставен е кредит в размер на 1207,48 лева - главница, като общата дължима сума от кредитополучателя с включен годишен процент на разходите по кредита е в размер на 1491,47 лева. Съгласно чл. 9.1 от договора за кредит, годишният лихвен процент е в размер на 40,91 %, а съгласно чл. 10 от договора за кредит, ГПР е в размер на 44,16 %. Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 25.12.2024 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 25-то число на месеца, като всяка вноска е в размер на 124,29 лева. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски.

Разпечатката съдържа 43 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/654f96a7-838a-4b8c-a35a-024c025a2a79