Определение № 1824 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1824 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901523 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК 202239830, и А. Л. Д. против решение № 411/22.06.2023 г. по в.т.д. № 292/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, с което е потвърдено решение № 260680/16.11.2022 г. по т.д. № 1207/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са уважени предявените искове от “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 117599032, за установяване съществуването на вземането при условията на солидарност срещу “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД и А. Л. Д. за сумата от 29 814,85 лева, дължима по запис на заповед от 03.08.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 8519/2019 г. по описа на СРС, както и в частта, с която “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД и А. Л.

Д. са осъдени да заплатят солидарно на “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУЛ ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР”, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, сумата от 30 000 лева, частична претенция от общо заявена в размер на 268 328,78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с вреда по застрахователен договор № 880001992/31.01.2017 г., и са присъдени разноски в полза на първоначалния ищец за заповедното и исковото производство и на главно встъпилото лице в исковото производство.

С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т.2 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е недопустим поради наличието на валидно уговорена арбитражна клауза за подсъдност на споровете между страните пред избран арбитражен съд, съгласно чл. 32 от договора за продажба на горива № КП543/2015 г. от 15.02.2016 г. Сочи се, че самият ищец по предявения иск по чл. 422 ГПК е заявил, че процесният запис 1 на заповед има обезпечителна функция за гарантиране изпълнението на задълженията по каузалното правоотношение от страна на ответниците, поради което държавният съд не е бил компетентен да разгледа спора по процесния договор. Счита се, че в нарушение на закона и в противоречие със задължителната съдебна практика, въззивният състав е основал решението си изцяло на процесния запис на заповед, игнорирайки основни клаузи от договора, материализиращ каузалното правоотношение и допълнителните уговорки между страните във връзка с изпълнението му. Релевира се, че въззивната инстанция не е съобразила и разгледала в пълнота оплакванията на въззивниците, че е недопустимо главното встъпване на трето лице за спора – застраховател, при условията на непълна суброгация, при това преди постановяване на съдебен акт по иска на първоначалния ищец. Недопустимо е било приемането за разглеждане на двата иска на незаконосъобразно допуснатото главно встъпило лице – един положителен установителен иск против първоначалния ищец и един осъдителен иск срещу ответниците.

Навеждат се доводи, че застрахователното обезщетение по приложения застрахователен договор е платено, преди да са настъпили основанията за това, т.е. преди да бъде установено съществуването и размера на задължението на ответника “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД към “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с влязъл в сила съдебен акт. Изразява се несъгласие с преценката на решаващия състав за възприемане на изводите на първата инстанция, че със самия акт на изплащане на обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД, както и срещу А. Л. Д., която се е задължила да отговаря наред с дружеството като авалист, но, според касаторите, само по издадения запис на заповед, предвиден в чл. 12 от договора за доставка.

Изтъква се, че във въззивното решение не са съобразени правопогасяващите възражения на ответниците, което води до необоснованост и непълнота на съдебния акт, който е несправедлив по отношение на ответниците и най-вече авалиста А. Д.. Допълва се, че не са установени вредите от неизпълнението на договора и свързаните с тях разноски, поради което застрахователят е изплатил соченото застрахователно обезщетение от 268 328,78 лева преждевременно и в противоречие с разпоредбите на КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Допустима ли е пълна дерогация на действието и приложението на валидно приета арбитражна клауза за подсъдност на всякакви спорове по търговски договор, едностранно от една от страните по договора, при реализация на правото на избор за вида на търсената защита, в частност - при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, представляващ запис на заповед, несъмнено издаден за обезпечение изпълнение на задълженията на издаващата страна по търговски договор, като последния е несъмнено установен от решаващия съд 2 като каузално правоотношение между същите страни, вместо предявяване на осъдителен иск по общия ред, компетентен по разглеждането на какъвто следва да бъде избрания от страните арбитражен съд?

2. Изключва ли от процесуалноправна и от материалноправна гледна точка предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и респ. - предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК от страна на ищеца (страна по търговския договор - каузално правоотношение, изследвано от съставите на съдилищата) приложението на валидно сключена и приета от страните по това търговско правоотношение арбитражна клауза? Също така:

Ако се изследват правата на страните по каузалното правоотношение и от гледна точка на съществуването на отделно право на ищеца за предявяване за изпълнение на документ по чл. 417 ГПК, имащ за единствена цел обезпечаване на изпълнението на задължения по каузалното правоотношение, то разполага ли с право претендиращата страна - ищец да изключи действието и приложението на приетата в основния договор арбитражна клауза, има ли тази страна право на дерогация и заобикаляне на арбитражната клауза и респ.

- разполага ли тази страна с право на промяна на договорно установената подсъдност на всички спорове, произтичащи от изпълнение на договора, представляващ каузално правоотношение?

3. Има ли от процесуалноправна гледна точка приоритет пред приложението на арбитражната клауза реализацията на правата на ищеца правоимаща страна по спора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на документ по чл. 417 ГПК и в последствие предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, в случаите, когато се касае за предявяване за изпълнение на запис на заповед, имащ несамостойно значение на една абстрактна сделка, а несъмнено изпълняващ основни и свързани обезпечителни функции за изпълнение на задълженията по каузалното правоотношение?

4 . Доколко цитираното и съобразено Определение на друг състав на САС по горния отвод за неподсъдност на спора обвързва решаващия съд и дали го ограничава при изграждане на вътрешното му убеждение при разрешаване на спора и, също така - дали и в каква степен ограничава волята на съда при формиране на крайни изводи от прана страна по предявените възражения на ответниците, от гледна точка на подсъдността на този търговски спор?

5. Липсва отговор на въпроса изобщо допустимо ли е предявяване в тази връзка на установителен иск за съществуването на вземане от ищеца, при положение, че последният несъмнено разполага с правото да предяви осъдителен иск против ответниците, на основанията, заложени в търговски договор, представляващ каузално правоотношение, във връзка с изпълнение на задълженията по което е издаден предявеният за изпълнение запис на заповед?

6. Дали подлежи на съдебно установяване съществуването на 3 задължение по търговски договор, което вече веднъж е било отписано като неподлежащо на събиране, а в последствие, в противоречие с нормите на материалния закон, повторно е било поставено в друг счетоводен режим – отново като “лошо вземане”. В тази връзка: Разполага ли с правото на установителен иск ищец, чието вземане е било отписано като неподлежащо на събиране, допустим ли е такъв иск?”.

По отношение на първите четири въпроса се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, а по отношение на последните два – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост, тъй като е налице валидно уговорена арбитражна клауза и държавният съд е некомпетентен да разгледа спора. Въвежда се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност.

Ответниците по касация - “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и

“КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУЛ ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР ”, възразяват по основателността на искането за достъп до касационно обжалване и оспорват подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел следното:

По отношение на установителния иск на първоначалния ищец е намерил за неоснователно оплакването на въззивниците, че е недопустимо решението на първата инстанция в обжалваната част, поради наличието на арбитражна клауза за подсъдност на спорове между страните, съдържаща се в договора за продажба на горива, тъй като с влязло в сила определение № 2432/23.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1090/2021 г. по описа на САС е потвърдено определение на СГС за оставяне без уважение на отвода за неподведомственост и неподсъдност на спора, с което този въпрос е приет за окончателно разрешен. Счел е за несъстоятелно възражението на въззивниците, че първоинстанционният съд не е съобразил същественото условие в записа на заповед, че срокът за изпълнение на задължението е тригодишен срок от издаването му. Заключил е, че от оригинала на запис на заповед от 03.08.2018 г. се установява, че уговореният падеж е в тридневен срок от предявяването, като същият е предявен на “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД на 28.01.2019 г. и неговият падеж е настъпил на 31.03.2019 г., съгласно чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ, като не е необходимо да се предявява и на авалиста съгласно чл.

4

485, ал. 1 ТЗ. Намерил е за несъстоятелно и възражението на въззивниците, че СГС не е разгледал останалите техни възражения относно валидността на ценната книга и нейното предявяване за изпълнение, въпреки очевидните признаци на допълнително и едностранно вписване на датата за неговото предявяване, което е станало без знанието и участието на издателя и авалиста, както и че издателят под натиск бил положил предварително подписи на записа на заповед и съответно на датата на предявяването. Посочил е, че първоинстанционният съд е обсъдил редовността на записа на заповед и е приел за недоказани възраженията на ответниците. Изложил е съображения, че е ирелевантно за това производство твърдението на въззивниците, че първоинстанционният съд не е анализирал каузалното правоотношение – договора за доставка на горива, чието изпълнение било възпрепятствано от ищеца, чрез предприемане на процесуални действия по издаване на заповед за изпълнение, преди изтичането на предоговорените срокове за неговото изпълнение, тъй като те били относими към евентуално производство за установяване на злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК. Изтъкнал е, че са ирелевантни твърденията на въззивниците, че процесното вземане било отписано от счетоводството на ищеца, а впоследствие отново записано като лошо вземане, доколкото ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането му по предявения иск по реда на чл.