Определение № 4676 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4676 гр. София, 20.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Берковица срещу въззивно решение № 32 от 03.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1/2025 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, в частта му, в която е потвърдено решение № 365 от 13.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1250 по описа за 2024 г. на Районен съд - Лом в частта, в която съдът е признал за незаконно уволнението на И. С. Н. от гр. Берковица, извършено за длъжността „***“ в структурата на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Берковица със Заповед № *** от 31.01.2024 г. и е отменил Заповед *** от 01.02.2024 г.

(неразделна част от Заповед № *** от 31.01.2024 г.) на директора на РДГБерковица, възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „***“, осъдил е Регионална дирекция по горите (РДГ) - Берковица да заплати на И. С. на основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 1 416.29 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лв. и двадесет и девет ст.), представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 01.02.2024 г. до 1

29.02.2024 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на основанията, посочени в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В своето изложение е формулирал девет въпроса, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в решението си в противоречие със съдебната практика и правото на ЕС, а именно:

1. Разполага ли работодателят с право на самостоятелна и независима преценка за еднородност, сходство или близост на трудовите функции и по какъв начин се обективира (респ. в какъв акт) тази преценка за нуждите на доказването?

2. Възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор между две длъжности с частично сходни, но не идентични трудови функции, преценени само на база сходство в текстовата формулировка на задълженията?

3. Достатъчно ли е съдът да извърши сравнението на обема на съвпадение на трудовите функции само на база на длъжностни характеристики ?

4. Законосъобразно ли е в преценката си съдът да изхожда единствено от сходствата, а не от съществеността, характера и естеството на различията на трудовите функции на служителите, с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото?

5. Може ли съдът да обоснове решението само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и да не изложи съображения по тях относно правото на преценка на работодателя да не извърши подбор?

6. Направено оспорване пред въззивния съд на присъдено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, като подлежащо на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т.

2

3 от КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето на оставане без работа (изцяло съвпадащо по време със срока на предизвестието), доколкото двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, счита ли се за своевременно направено и съставлява ли по същността си възражение за прихващане?

7. При произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, доколкото съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, по какви обективни критерии съдът следва да преценява обема и сложността на извършената дейност от адвоката за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение и следва ли да изложи мотиви за оценката си?

8. При положение, че по действащото щатно разписание съкратената длъжност не съществува, работодателят длъжен ли е да разкрИ. повторно същата длъжност, извън вече установения му щат, съвпадаща с длъжността, на която е възстановен работника или служителя, преди изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ?

9. При възстановяване на работа на заемана преди уволнението длъжност, какъв е редът за упражняване на правото на подбор за длъжност, която съдът е счел за еднородна, близка или сходна, но не съответства на преценката за производствените нужди на работодателя?

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно е даден отговор по всеки един въпрос, повдигнат от касатора в касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в производството.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

3

Разглеждайки така предявения от И. С. Н. иск за отмяна на Заповед № *** от 31.01.2024 г. и Заповед *** от 01.02.2024 г. (неразделна част от Заповед № *** от 31.01.2024 г.) на директора на РДГ- Берковица, с които е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата, въззивният съд е приел, че длъжността „***“ е реално съкратена - заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И. С. Н. е издадена в установената съгласно чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда писмена форма от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, за което по делото не се спори. Съдът е достигнал до извода, че в процесния случай работодателят е бил длъжен да извърши подбор между лицата, заемащи длъжността “***“ и „***“ предвид факта, че от приложените по делото длъжностни характеристики на посочените длъжности се установява идентичността на съдържание им. Въззивният съд е разгледал възражението на ответника във въззивната му жалба, че заеманата от ищцата щатна длъжност “***“ е единствена, поради което извършването на подбор е право, а не задължение на работодателя като е приел същото за неоснователно и е изложил мотиви за това. Приел е, че действително в щатното разписание на ответника съществува една единствена бройка „***, но в случая съществува длъжност със същите или несъществено отличаващи се трудови функции с тази на съкратената единствена щатна длъжност, а именно „***“. Съдът е обсъдил наведеното от ответника съображение, че една от разликите е в частта „основна цел на длъжността“ като в длъжностната характеристика за „***“ е посочено приемане, предаване, отчитане на парични средства и съхранение, извършване на плащания чрез ПОС терминал. Посочил е, че действително в длъжностната характеристика на ***я в тази част липсват тези характеристики, но в т. 5.9 от длъжностната характеристика е посочено като задължение за ***я извършването на всички дейности по приемане, съхраняване и предаване на парични средства и документи като спазва инструкциите. Въззивинят съд е обсъдил възражението на работодателя, че е налице и разлика в частта „Преки задължения“ като на изпълняващия длъжността „***“ са възложени и функции, различни от тези на ***я, а именно приемане, предаване, отчитане на парични средства и съхраняването им в касата,изготвяне и осчетоводяване на приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата, приемане съхраняване, и предаване на левове по предварително оформени документи, 4 извършване плащания от потребителите на административни услуги чрез платежна карта чрез ПОС терминално устройство в РДГ - Берковица, изготвяне на удостоверения и служебни бележки по изплатените от касата възнаграждения и обезщетения. Сравнявайки задълженията, вменени на ищцата, съдът е установил, че така сочената разлика съставлява по-скоро различна формулировка на едни и същи задължения. Отбелязал е, че в т. 5.10 5.14 в длъжностната характеристика на „***“ са включени всички сочени от ответника задължения за сходната длъжност, с малко по-различна формулировка, но със същото съдържание. Посочил е, че не са налице и сочените различия в т. 9 Контакти. Съдът е отбелязал, че преценката във всеки конкретен случай дали и доколко е съществено различието между трудовите функции на служителите, следва да се извършва като се изхожда не от сходствата, а от характера и естеството на различията между тях - с оглед всички релевантни обстоятелства, установени по делото. Съдът е приел, че еднородна на съкращаваната длъжност „***“ е била длъжността на „***“ и съгласно Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително /налице са две еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят задължително извършва преценка измежду всичките работници и служителите /, поради което и ответникът е следвало да извърши подбор между ищцата и служителят Е.И.. Според въззивния съд безспорно такъв подбор не е извършван, а и липсват твърдения в тази насока, поради което е достигнал до извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е разгледал възражението на работодателя по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за неизвършено прихващане с обезщетението по чл. 220 ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, като е приел, че по принцип обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа, но изрично е отбелязал, че в случая не е постъпило своевременно възражение за прихващане, поради което и съдът не може да извърши такава компенсация.

Предвид така изложените съображения въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него съдебно решение на Районен съд – Лом със 5 съответните последици, включително и присъждане на разноски за въззивната инстанция в полза на ищцата, обсъждайки направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По основанията за касационно обжалване настоящата касационна инстанция приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и служебно в указаните от закона случаи.

Обжалваното в настоящото производство въззивно съдебно решение не се явява нищожно, както твърди касаторът без да излага съответни съображения. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая касационната инстанция не констатира такИ. пороци на съдебния акт.

Съображения касаторът не излага и по твърдението си, че въззивното решение е недопустимо. Доколкото касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалвания пред нея съдебен акт, в настоящия случай същата не констатира липсата на процесуални предпоставки за допустимост на предявените искови претенции. Производството е по предявени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които се явяват допустими като въззивният съд е спазил процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото.