Решение № 4 от 12.01.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Червен бряг, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200282 по описа за 2025 годИ. на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.189, ал.8 от ЗДвП вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на ......., представлявано от И. П.

Н., подадена чрез адв. Л. П. от САК, със съдебен адрес: .... срещу ЕФ серия Г, № 0076711 издаден от ОДВМР – Плевен за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., за това, че на 30.06.2025 г. в 12:39 ч. в с. Радомирци, на път първи клас, номер 3, при км.130.074 извън населено място Път I-3 (Бяла - Ботевград), движейки се от с. Телиш, в посока с. Радомирци е извършено нарушение по Кодекса за застраховането /КЗ/, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH S1 120 ccfc, а именно: управление на МПС т.а., марка ... регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО.

В жалбата се твърди, че описаното като нарушение в обжалваният електронен фиш не отговаря на истИ.та. Процесното МПС – т.а., марка ...... към посочената в ел.фиш дата на извършване на нарушението – 30.06.2025 г. е имал валидно сключена задължителна застраховка ГО, а именно: застрахователна полица № ......., сключена за перода от 11:30 ч. на 27.05.2025 г. до 23.59 часа на 27.05.2026 г. при ЗК „ДалБогг. Живот и Здраве“ АД. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като неправилен. Позовава се на представените писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява лично, за него адв. Л.

П. от САК, който поддържа изцяло заявените с жалбата доводи за неправилност на 1 обжалвания фиш. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В придружаващото административнонаказателната преписка писма излага становище за неоснователност на жалбата, като в случай, че съда я уважи то да присъди разноски в минимално определения размер, съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ся Г № 0076711 на ОДМВР – Плевен, в законоустановения срок.

По основателността на жалбата: С електронен фиш серия Г № 0076711, издаден от ОД на МВР-Плевен на ......., представлявано от И. П. Н. е наложена на основание чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461 от КЗ имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., за това, че на 30.06.2025 г. в 12:39 ч. в с. Радомирци, на път първи клас, номер 3, при км.130.074 извън населено място Път I-3 (Бяла - Ботевград), движейки се от с. Телиш, в посока с. Радомирци е извършено нарушение по Кодекса за застраховането /КЗ/, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH S1 120 ccfc, а именно: управление на МПС т.а., марка ... регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Електронният фиш е бил връчен лично на представляващия ........ В законоустановения срок по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП ......., представлявано от И. П. Н., чрез адв. Л. П. от САК, със съдебен адрес: .... е подал жалба срещу издадения ЕФ, твърдейки че е незаконосъобразен.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че системата за контрол АТСС ARH S1 120 ccfc е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение, както и че е премИ.ла проверка за съответствие на 27.01.2025 г. Не се спори по делото, че на собственика на автомобила – наказаното юридическо лице, е бил издаден електронен фиш серия Г № 0076711, издаден от ОД на МВР-Плевен. Безспорно е и, че т.а., марка ...... е надлежно регистриран в Р. България в КАТ – Враца. Безспорно е и, че със застрахователна полица № ......., сключена за перода от 11:30 ч. на 27.05.2025 г. до 23.59 часа на 27.05.2026 г. на ЗК „ДалБогг. Живот и Здраве“ АД за процесното МПС - т.а., марка ...... с посочен № на рама е сключена валидна задължителната за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол „ ARH S1 120 ccfc”; Протокол за използване на АТСС – приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредбата, бланка на електронен фиш; снимков материал, справка за собственост на МПС, 2 застрахователна полица № ......./27.05.2025 г. на ЗК „ДалБогг. Живот и Здраве“ АД, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл.

189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От правна страна: Настоящото производство е от административно-наказателен характер и представлява строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истИ. и приложимия по делото закон.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в ел.фиш, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и 3 от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

При така установените изходни факти се налага извод, че жалбоподателя, като собственик на процесното МПС не е извършил вмененото му нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461 от КЗ, а именно: управление на МПС т.а., марка ... регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО, което обуславя отмяна на електронния фиш.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 1000.00 (хиляда) лева, (511,29 EUR, петстотин и едИ.десет евро и двадесет и девет евроцента), сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, съгласно представената фактура и списък с разноските. Същите са в минимално определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като във фактурата, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено по банков път. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я Г № 0076711 на ОДМВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461 от КЗ на ......., представлявано от И. П. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

– ПЛЕВЕН да заплати на ......., представлявано от И. П. Н. сумата от 1000.00 (хиляда) лева, (511,29 EUR, петстотин и едИ.десет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща 4 разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.