Определение № 292 от 12.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. София , 11.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20211000600253 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на Б. Д. Б. срещу определение от 9.02.2021г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 29 състав, постановено по н.ч.д № 488/2021, с което съдът е оставил без уважение негова молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4975/2017г. на СГС.

В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Жалбоподателят посочва, че по време на престоя си в затвора не е бил наказван, награждаван е и единствената причина да не полага общественополезен труд там е здравословното му състояние. Смята, че е дал всякакви доказателства за поправянето си и твърденията в докладите на затворническата администрация за противното са „фразеология, непокрита с конкретни факти“. Моли определението да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, по същество, с което да приложи института на условното предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу акт от 9.02.2021г., който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК. Датата върху пощенското клеймо на плика, с който е подадена жалбата, е нечетима, но при посочване на дата на изготвяне на жалбата в нея самата 15.02.2021г., това следва да бъде тълкувано в интерес на осъдения и жалбата му да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите - предмет на разглеждане в това производство. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и също се споделят от настоящата инстанция. За тази си констатация САС прецени следното:

Б. Д. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ наложено му с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 4975/2017г. на СГС, в сила от 30.10.2017г., с което за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл.

339, ал. 1 от НК му е определено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, търпимо при строг режим.

Наказанието осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. София на 18.11.2017г.

Към 9.02.2021г. (датата, на която е приключено производството пред първата инстанция) осъденият е изтърпял фактически от наказанието, ведно с приспадане на предварително задържане - 3 години, 10 месеца и 17 дни, от работа – 3 месеца и 6 дни дни, всичко - 4 години 1 месец и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване е 10 месеца и 7 дни.

По време на изтърпяване на наказанието осъденият е полагал труд като готвач в затворническа кухня, но поради влошаване на здравословното му състояние е освободен от тази позиция. Впоследствие не е бил назначаван на работа в затвора.

Заради примерното си поведение е награждаван три пъти – със Заповед № 300/05.06.2018г. с писмена похвала, със Заповед № 414/2019г. – с извънредна хранителна пратка и със Заповед № 10/2021г. с писмена похвала.

По време на престоя си в затвора осъденият не е санкциониран за нарушение на правилата.

При постъпване в затвора рискът от рецидив при осъдения е бил 89 точки, като впоследствие е снижен на 77 точки.

Становищата на ИСДВР и на началника на Затвора в гр. София за постановяване на условно предсрочно освобождаване са отрицателни. В становищата е посочено, че осъденият не е дал убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание, респ. не показал промени в начина си на мислене, с които да е демонстрирал личностова готовност за живот на свобода. Посочени са и дефицитните зони при него – криминално минало, 2 отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и умение за мислене.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

На първо място, искането за условно предсрочно освобождаване е било допустимо.

Веднъж вече осъденият е поискал да се възползва от тази процедура, но от момента на влизане в сила на определение по н.ч.д. №2342/2020г. на СГС (на 29.07.2020г.) до датата на подаване на молбата, инициирала настоящото производство (04.02.2021г.) е изтекъл шестмесечният срок по член 441 от НПК.

Правилно градският съд е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от срока на наказанието. Изводът има фактическа основа в приложената на л. 16 от делото справка, която обосновава наличието на първата, формална предпоставка по чл. 70 НК. За наличието на тази предпоставка между страните не е имало спор, а посочените погоре граници на изтърпяване на наказанието (две трети от него) са такива, защото едно от престъпленията, за които осъденият понастоящем изтърпява наказание, е осъществено при условията на опасен рецидив.

Градският съд е счел, че не е налице следващата предпоставка за условно предсрочно освобождаване – доказателства за поправяне на лицето. Настоящата инстанция се солидаризира с тези изводи.

Убедителността на личностовата корекция при конкретния осъден следва да се преценява на фона на тежестта на извършеното престъпление, на продължителността на корекционната работа и на всички данни за неговата личност, които да позволяват да се приеме, че той е трайно поправен и да наложат сигурния извод, че противообщественият начин на живот е устойчиво загърбен и деецът не би пристъпил повече към него.

Обосновано първостепенният съд е приел, че при осъдения са останали актуални проблемни зони, показващи, че поправителният процес не е завършен, което е и предпоставка за бъдещо рисково поведение. Посочените в доклада на затворническата администрация проблемни зони са седем, като сред тях фигурират и отношение към правонарушението и умения за мислене. Апелативният съд акцентира изрично върху тях, тъй като процесното осъждане за осъдения не е единствено. Той е санкциониран преди и след него (веднъж) още 10 пъти. Вярно е, че за част от тези осъждания са изтекли сроковете за реабилитация по чл. 88а от НК, но за други – поради момента на влизане в сила на присъдите и размерът на санкциите - съдебното минало на осъдения следва да се счита все още обременено. Следва да се посочи, че сред предходно налаганите на осъдения наказания има такива за престъпления по чл. 199, ал. 2 от НК, квалифицирано пране на пари, бягство от охраняема среда и множество престъпления против собствеността, каквото е и едно от деянията по последното осъждане. Нито първият, нито въззивният съд извежда констатации за непоправяне на осъдения върху предходната му престъпна деятелност. Последната обаче 3 не може да не бъде взета предвид, защото, за да постанови условно предсрочно освобождаване, съдът трябва да е убеден в поправянето на лицето и в това, че извън средата на затвора той няма да поднови общественоопасната си деятелност и да се върне към стари модели на поведение.

Подобна убеденост не може да бъде изведена по отношение на конкретния осъден.

Вярно е, че по време на престоя в затвора той не е наказван и е бил награждаван и това са фактори, които следва да бъдат отчетени положително спрямо неговата личност и процесът по превъзпитание. Едновременно с това обаче от доклада на затворническата администрация е видно, че рискът от рецидив в негово лице е в средните, а не ниски стойности, и възлиза на 77 точки. Извън проблемните зони, върху които по-горе бе акцентирано, при осъдения има и други такива, свързани с липса на стабилни трудови навици, с трайна интеграция сред криминална среда, с доходи от извънтрудова и по – конкретно незаконна дейност.

Декларираната от осъдения положителна мотивация за промяна на криминалното поведение е формална, което е видно и от отношението към последното правонарушение, демонстрирано в производството пред първата инстанция, където подсъдимият е изразил съжаление не от стореното, а от факта, че е бил „сготвен“ от СДВР и от „прокурорски свидетел“.

Здравословните проблеми при осъдения са факт с водещата диагноза стар инфаркт на миокарда, но от наличните в личното досие на лицето медицински справки е видно, че затворническата администрация и лекарите към Затвора – гр. София откликват при необходимост и полагат съответните медицински грижи.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения. Налага се по - нататъшно ефективно изтърпяване на наказанието, така че да се позволи несъмнения и неколеблив извод, че са постигнати действителни и трайни промени в личността, насочени към спазване на правовия ред.

Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 9.02.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 29 състав, постановено по н.ч.д № 488/2021, с което съдът е оставил без 4 уважение молбата на Б. Д. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4975/2017г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5