Решение № 446 от 11.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Бургас, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500725 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на „Лукойл България“ЕООД – ответник по гр.д. № 4891 /2024 год. по описа на Районен съд-Бургас против решение № 2782/30.12.2024 год. ,с което е е признато за незаконно уволнението на Д. Х. К. от гр. *** и е отменена заповед № 2889ЧР от 18.06.2024 г. на работодателя „Лукойл България“ЕООД ,с която на ищцата еналожено дисциплинарно наказание „уволнение „за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190 ал.

1 т. 1 предл.2 вр.чл. 187 ал. 1 т. 1 предл.2 КТ и е прекратен трудовият й договор ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „експедитор ,нефтопродукти „в „Лукойл България „ЕООД и ответникът е осъден да й заплати 10 824,66 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца ,считано от 18.06.2024 г. на осн.чл. 225 КТ ,ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане ,като ответникът е осъден да заплати и дължимата държавна такса.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно 1 тълкуване на материалните норми.

На първо място се сочи ,че е безспорен фактът ,че при продължителност на работния ден от 8 часа ,безспорно е ,че работният ден на ищцата е започвал в 8,30 часа до 17,00 часа /с половин час обедна почивка ,която не е включена в работното време /в тази връзка е бил представен и работен поименен график за м.ноември 2023 г./.Ищцата не отрича ,че е напускала работното си място преждевременно ,като безспорно работникът няма право да тръгва по-рано от установения между страните по трудовото правоотношение час.Не става ясно според въззивника защо районният съд е обсъждал разпоредбата на чл.9а от Наредбата за престой при сумирано изчисляване на работното време,тъй като за процесния случай това е без значение –важен е само фактът на по ранното тръгване./което се доказва и от справката от контролно пропусквателния пунк на завода ,от който се вижда ,че през ноември ищцата всеки ден си е тръгвала с около час по-рано –с обяснението ,че маршрутът на автобуса ,за който работодателят й е издал карта за безплатен транспорт ,й е по-неудобем от този на автобуса ,който тръгва в 16 часа.Затова е и в контекста на казуса невярно е твърдението на съда ,че обстоятелството ,че ищцата напускала работа в 16 аса в процесните дни следвало да бъде отнесено към реално отработените часове по график.Това би имало значение ,ако спорът е за реално отработените часове в даден период на сумирано отчитане на работното време .В случая спорът е ,че конкретните 6 дни ,при наличие на установен и известен и на двете страни час на края на работния ден – 17,00 часа ищцата е тръгвала един час порано.Не се търси дали в края на периода за сумирано отчитане служителят е отработил необходимите часове ,а дали в конкретните дни си е тръгнал порано от работа Оспорва се и изводът ,че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението .КТ определя като тежко нарушение 3 напускания на работното място сне по-малко от един час по-рано , а в случая са налице шест такива случая .Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.190 ал. 1 т. 1 КТ ,като съдът е приел ,че напускането на работа следва да е повече от един час .Освен това работодателят е преценил не само конкретното напускане на работа по-рано ,но и цялостното отношение на работника към работната дисциплина /от приложената справка и от показанията на свид. П. става ясно ,че ищцата е напускала работа по-рано през цялата 2023 г. / Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите 2 претенции.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се становището на въззивника за погрешно ,тъй като на първо място работният график ,на който се позовава ,в действителност не е предварително изготвен за съответния месец график, а присъствен лист ,отразяващ присъствието и действително отработените часове и е очевидно ,че е изготвен след изтичане на релевантния за спора месец оември 2023 г. .При изготвяне на тази присъствена форма не е отбелязано нарушение на работното време и ищцата е отработвала 8 часа всеки работен ден /с изключение на отпуска по болест/.Затова правилен е изводът на съда ,че към момента на установяване на нарушението се прилагат правилана на чл. 42 КТ и действащата Наредба за работното време ,почивките и отпуските и съгласно нея работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условията и ред ,определени с наредба на МСВ чл. 9 от Наредбата се предвижда ,че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 ал.

2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода .Затова и правилно съдът е отбелязъл ,че не е установено по делото своевременното изготвяне на графика и документ за определяне на изискванията по чл.9в от Наредбата ,не е установено за какъв период е въведено сумирано отчитане ,не са представени нито заповеди на работодателя в този смисъл ,нито поименни графици ,установяващи каква е нормата за продължителност на работното време .Затова и се споделя извода за липсата на ясно заложен от работодателя край на сумираното отчитане на работното време ,за да се прецени дали в края на периода ищцата е отработила съответните за смените часове.

Споделят се изводите на съда относно тежестта на нарушенията ,като се подчертава и че на сочените дати служителят не е ползвал половинчасовата си обедна почивка от 30 минути ,както и че обработването на товарите от склада,обслужван от ищцата ,приключва в 15,30 часа .Затова е съгласувано и разрешение от прекия й ръководител за напускане на работното й място в 16 3 часа/в тази връзка страната се позовава и на показанията на свид.

Ш./Подчертава се също ,че въз основа на всички доказателства по делото не са били установени повече от три преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец,при това – всяко с по-малко от час .

Моли се потвърждаване на решението .

И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.

344 ал. 1 т.1-3 КТ вр.чл. 225 ал. 1 КТ .

Безспорно е било между страните и видно от приложения по делото трудов договор № 895 от 21.03.2006 г.,че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност “специалист експедиции полимери ” в ответното дружсетво “Лукойл България” ЕООД, с работно време от 8 ч. дневно и първоначално трудово възнаграждение от 830 лв. на месец. С допълнителни споразумения към трудовия договор е било променено наименованието на длъжността на “Експедитор ,нефтопродукти“ в Дирекция по доставки и продажби на едро – Група експедитори в ПСБ и е увеличавано периодично трудовото възнаграждение на ищцата, като по делото е прието за безспорно, че последното такова брутно трудово възнаграждение възлиза на 1804.11лв. на месец.

По отношение на работното време със споразумение от 01.07.2015 г. е определено “пълно работно време – работа на смени по график, при сумарно изчисляване на работното време”. Впоследствие със сключеното допълнително споразумение от 01.05.2017 г. отново се предвижда сумирано отчитане на работното време, като с последващите споразумения не се изменя тази част от договора.

С атакуваната заповед № 288-ЧР от 18.06.2024 г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение” за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина по 190, ал.1, т. 1 предл.2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл.2 КТ и е прекратил трудовото правоотношение. Видно от 4 мотивите на заповедта наказанието е наложено поради допуснати през месец ноември 2023 г. шест напускания на работното й място един час порано от края на работното време, установено от данните предоставени от ръководителя на о т д е л “Корпоративно безопасност”, отговарящ за входните/изходни пунктове на производствената площадка, където е работното място на ищцата Д. К. и през които се преминава със съответна карта за достъп. Посочено е в заповедта, че на датите 01.11.2023г., 20.11.2023г., 27.11.2023г., 29.11.2023 г., 30.11.2023 г. ищцата е чекирала своята карта за изход от КПП2 в 16 ч., а на 24.11.2023 г. – в 15:58 ч. За да се достигне до съответното КПП2 е организиран транспорт за служителите в 16ч. и в 17ч., затова за да достигне до изхода служителят К. е напускала работното си място поне 5 мин. по-рано, за да използва автобуса и да излезе от предприятието в часа, посочен в справката. Работодателят изрично е посочил разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред, според които за служителите от Дирекция по доставки и продажби на едро, Група експедитори в ПСБ, работното време е с начален час от 8:30 ч. до 17 ч., като за служителите заети в Нефтобази и Технически персонал по експлоатация гр. Бургас работодателят осигурява при осемчасови смени – 30 мин. време за хранене.

С оглед констатираните нарушения на 11.01.2024 г. от работодателя е била отправена покана за даване на обяснения от служителя, връчена на 12.01.2024г. От страна на работника са депозирани обяснения в предоставения 4 дневен срок, на 16.01.2024г., с които са оспорени твърденията за неспазване на работното време. Служителят посочва, че изчисленото отклонение от едни час е неправилно, тъй като работното време е определено на 8 часа, а тя е пристигала на работа в 8.30 ч. и не е ползвала обедна почивка, с което е отработвала пълните осем часа труд. Посочила е още, че за да успее да ползва транспорта в предприятието е “принудена” да работи без обедна почивка и това е било съгласувано отдавна с Директор човешки ресурси г-н Н.Н..

Работодателят е оценил нарушението като тежко и е обсъдил депозираните от работника писмени обяснения.

Районният съд ,като проследил служебно за спазване на преклузивните срокове установени в чл. 194 и чл. 195 КТ, е приел , че работодателят надлежно е упражнил правото си да наложи наказанието, а работникът 5 своевременно е оспорил заповедта. Относно съдържанието на заповедта и спазване на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за задължителните й реквизити, съдът е намерил, че същите в настоящия случай са налице. В мотивираната заповед ,предмет на обжалване ,са посочени онези задължения, определящи трудовата функция на работника, неизпълнението на които са нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187 КТ. В приложената по делото заповед са отразени нарушенията ,дали основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В заповедта е посочено и по делото са представени писмени доказателства – справка от система за контрол и управление на достъпа за месец ноември 2023 г. и справка „memo” от Директор “Доставка и продажби на едро”, за часа, в който ищцата е преминала през КПП2 на предприятието при влизане и излизане за работните дни на месец ноември. От същите се установява, че на процесните дати ищцата е пристигала на работното си място няколко минути преди 8.30 ч. и е напускала същото в 16ч., а на 24.11.2023 г. в 15:58ч.

При така установеното от трудовото досие на ищцата, първоинстанционният съд е приел ,че същата е работила съгласно последното сключено допълнително споразумение на “пълно работно време – работа на смени по график, при сумарно изчисляване на работното време”,от което е направен извод, че към момента на установяване на нарушението по отношение на работното време на ищцата се прилагат правилата на чл. 142 КТ и действащата Наредба за работното време, почивките и отпуските. Съгласно цитираната разпоредба работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9 от наредбата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. По делото не е представен действащия Правилник за вътрешния ред, но от длъжностната характеристика е видно, а и между страните не се спори, че продължителността на работното време е от осем часа на ден, на едносменен режим, като същото обстоятелство е изложено и от ищцата в дадените обяснения до работодателя. Съгласно предвижданията на чл. 9в от наредбата, когато в края на периода, за който е 6 установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.