Решение № 1675 от 27.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 27.09.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата състояло се на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря С. Александрова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1042 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, която е депозирана от молителя – „Т.У.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, поради наличие на основание – неплатежоспособност.

Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че има изградени търговски отношения с ответника, почиващи на търговска продажба на стоки, в рамките на които продажбени правоотношения „Т.У.“ ООД е с качеството продавач, а „Л.“ ООД участва, като купувач. Встъпвайки именно в договори за продажба с ответника, молителят поддържа, че е сключил с него пет продажбени сделки, посредством които му е продал индивидуализирани в молбата стоки. Предаването на стоките станало на 30.06.2018 г., 13.07.2018 г. и 23.07.2018 г., като била уговорена конкретна продажна цена за тяхното придобиване, с която купувача се е съгласил. За доставките на стоките били издадени и пет броя фактури, в които изрично бил установен падеж за плащане на сумата по продажната цена на придобиваните стоки, както и начин на плащане – по банков път. Въпреки настъпването на уговорените между страните падежи за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена, купувачът осъществил само частично погашение на стойността по една от фактурите – тази издадена на 30.06.2018 г. Подчертава се, че към момента на упражняване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ответникът продължава да има качеството на неизправен длъжник по сключените пет договора за търговска продажба на стоки, като общото изискуемо по тях парично вземане за продажна цена възлизало на сумата от 123 468,65 лв. с вкл. ДДС.

Предвид това, че главните вземания за продажна цена били с настъпил падеж, то след този момент се поддържа, че в правната сфера на продавача се пораждало и право на обезщетение за допуснатата забава на същите, като се очертава, че периодът на тази забава обхваща времето от 01.07.2018 г. до 04.06.2019 г., като с прибавянето и на тази категория парични вземания, ответника ставал адресат на общ дълг в размер на сумата от 135 206,96 лв. Въпреки проведените множество разговори с представители на „Л.“ ООД относно издължаването на натрупаните парични задължения нямало позитивна развръзка, като молителя продължавал да има качеството на кредитор с изискуеми парични вземания. Същият добавя, че очертаните вземания имат за източник търговски сделки, а предвид сериозният им размер, както и продължителния период на допуснатата забава в тяхното обслужване, то финансовите затруднения на ответника имат траен характер.

Черпейки основание от така изложените фактически твърдения, молителя настоява за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността на „Л.“ ООД и определена първоначалната дата на същата, като спрямо търговеца се открие производство по несъстоятелност, както и да се постанови прекратяване дейността на предприятието му и да се наложат общ запор и възбрана върху имуществото на същото. Освен това се иска „Л.“ ООД да бъде обявено в несъстоятелност, в случай че се докаже наличие на предпоставките на чл. 630, ал. 2 ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба почиваща на чл. 625 ТЗ, е необходимо да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това трябва да бъде установено и че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на това, в случая настоящата инстанция намира, че следва да разгледа кредиторовите качества на молителя и да прецени, дали същият е носител на изискуеми и непогасени вземания, по които длъжник е „Л.“ ООД, респективно дали пораждането на тези вземания има за източник търговска сделка.

Молителят „Т.У.“ ООД основава активната си легтимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност на съществуващи в негова полза вземания срещу ответника, които твърди да са възникнали по силата на пет договора за продажба на дървесина, първият от които сключен на 30.06.2018 г., вторите два, сключени на 13.07.2018 г. и последните, сключени на 23.07.2018 г. Това налага съдът да разгледа въпросът дали в производството се установява, че в тежест на „Л.“ ООД са възникнали задължения за заплащане на продажна цена в претендирания от молителя раземр по всеки един от петте договора за продажба, на които последният основава кредиторовата си легитимация, както и дали ответното дружество е допуснало забава в изпълнението на тези задължения, доколкото молителят се легитимира и като кредитор на вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от датата на падежа на всяко от задълженията за заплащане на продажна цена по петте договора до подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. В случай, че съдът установи, че такива задължения са възникнали то тогава трябва да се произнесе и по това дали те съществуват към момента, както и дали биха могли да бъдат основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, като осъществи преценката, дали са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „Т.У.“ ООД, от една страна, и „Л.“ ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключени пет договора за продажба на дървесина, първият от които сключен на 30.06.2018 г., вторите два, сключени на 13.07.2018 г. и последните, сключени на 23.07.2018 г. По силата на всяка от тези сделки „Т.У.“ ООД се е задължил да прехвърли в полза на „Л.“ ООД собствеността върху определено количество и вид дървесина, за което е издал пет на брой фактури както следва: фактура № 84/30.06.2018 г. за сумата от 28 379,15 лв. с ДДС за доставката на 52,46 куб. м. смърч, фактура № 86/13.07.2018 г. за сумата от 27 894,42 лв. с ДДС за доставката на 51,81 куб. м. смърч, фактура № 87/13.07.2018 г. за сумата от 27 477,07 лв. с ДДС за доставката на 51 куб. м. смърч, фактура № 88/23.07.2018 г. за сумата от 27 348,77 лв. с ДДС за доставката на 53,08 куб. м. смърч и фактура № 89/23.07.2018 г. за сумата от 27 696,96 лв. с ДДС за доставата на 53,43 куб. м. смърч. Изводите на съда за сключването на всеки един от петте договора за продажба, доставянето на стоката по тях от продавача и настъпването на падежите за заплащане на продажната цена се основават на осъщественото при длъжника – „Л.“ ООД осчетоводяване на петте фактури, издадени за вземанията, за които „Т.У.“ ООД се легитимира като кредитор. Договорът за търговска продажба на стоки е от категорията на неформалните сделки, което означава, че за да бъде сключен не е необходимо страните да съблюдават определена форма за действителност. Когато обаче даден участник по договора се позовава на правните му последици, то същия на общо основание трябва да установи сключването и конкретното му съдържание. В случая издаването от продавача и осчетоводяването от купувача на визираните по-горе фактури показва наличие на формирана воля за сключване на продажбени сделки, респективно индивидуализацията, като реквизити във фактурите относно вид на доставяната стока, нейната единична и обща цена, както и субекта извършващ и получаващ доставката са факти напълно достатъчни да очертаят минималните елементи от изискуемото съдържание на договора за продажба, поради което трябва да се приеме, че „Т.У.“ ООД и „Л.“ ООД са се обвързали с пет договора за продажба при стоки и цени за тях детайлизирани в издадените 5 броя фактури, макар същите да не носят подписа на ответника. На следващо място относно изпълнението на основното задължение на продавачът за доставка на стоките предмет на продажбените сделки в полза на купувача, настоящата инстанция намира, че и тази материална предпоставка за възникване на вземането за цена е осъществена, като за нея се съди от проведеното в производството доказване в насока, че всяка една от издадените 5 броя фактури е осчетоводена от купувача, което действие съставлява извънсъдебно признание на факта свързан с доставката на стоките. Ето защо, предвид установеното по делото възникване на облигационните отношение, основани на петте договора за продажба на дървесина, сключени между страните, настоящата съдебна инстанция приема, че по всеки един от тях за „Л.“ ООД е възникнало задължение да заплати дължимата продажна цена на уговорените падежи.

При така сложените между страните комплекс от права и задължения следващият въпрос, нуждаещ се от отговор за извършването ан преценката дали „Т.У.“ ООД има легитимацията на кредитор по тези сделки е фокусиран върху това дали „Л.“ ООД е изпълнило задълженията си за заплащане на продажната цена по всеки един от сключените между страните пет договора за продажба. Характерът на задълженията предполага доказването на тяхното изпълнение да се извърши от техния адресат, а именно – „Л.“ ООД. По делото не е спорно, а и от заключението на СФИЕ се установява, че ответното дружество е извършило две плащания по фактура № 84/30.06.2018 г., издадена за сумата от 28 379,15 лв. с ДДС, първото от които извършено на 19.11.2018 г. за сумата от 13 927,72 лв. и второто, извършено на 30.04.2019 г. за сумата от 1 400 лв. В резултат на извършените плащания непогасеният остатък от задължението за заплащане на продажна цена по фактура № 84/30.06.2018 г. е намален до сумата от 13 051,43 лв. Доколкото по делото не са налице доказателства, от които да се установява извършването на други плащания отнасящи се до процесните фактури, у решаващия състав се формира убеждението за допуснато от страна на „Л.“ ООД частично неизпълнение на задължението му по фактура № 84/30.06.2018 г. за заплащане на продажната цена по сключения между страните договор за продажба на дървесина от 30.06.2019 г. до размера на сумата от 13 051,43 лв., както и за пълно неизпълнение на задълженията по останалите четири броя договора за продажба както следва – за сумата от 27 894,42 лв. по фактура № 86/13.07.2018 г., за сумата от 27 477,07 лв. по фактура № 87/13.07.2018 г. за сумата от 27 348,77 лв. по фактура № 88/23.07.2018 г. и за сумата от 27 696,96 лв. по фактура № 89/23.07.2018 г.

Разпечатката съдържа 19 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/654d0024-b9fa-408a-a260-72ec3bd62ae6