Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 574 от 06.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 308/2026
Вид
Определение № 574
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Ловеч, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500308 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез пълномощник Е. С. К. срещу разпореждане, по ч.гр.д. № 949/2026г. на Районен съд гр.

Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ което заявлението на частния жалбоподател против П. И. Я. е отхвърлено за сумите от 434.65 евро - главница, 164.28 евро - договорно възнаграждение и 40.32 евро - лихва за забава.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни, както и за неправилната квалификация на уговорките за договорна лихва като противоречащи на добрите нрави. В жалбата се посочва, че преди сключване на договора, на ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр, с който дружеството е предоставило преддоговорна информация във формат съгласно ЗПК, че длъжникът по заявлението декларирал получаването на екземпляр от него срещу подпис, както и че договорът отговарял на всички законови императивни изисквания, с описани параметри на разбираем и достъпен език.

От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу изводите на съда за недължимост на вземанията за законна лихва и за лихвата за забава, като се посочва, се че годишния лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора, с ясно означение на процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми. В частната жалба е направено искане за отмяна на 1 обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за конкретните суми, за които заявлението е отхвърлено, вкл. за разноските по делото.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 27.05.2026 г., а частната жалба е подадена на 04.06.2026 г., за частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми по договор за потребителски кредит № 4002727****/29.07.2024 г. между „Профи кредит България“ ЕООД и П. И. Я. с ЕГН **********: 434.65 евро – неплатена падежирала главница, дължима по вноска №9 с падежна дата 15.04.2025 г. до вноска №21 с падежна дата 15.04.2026 г., ведно със законна лихва от 12.05.2026 г., 164.28 евро – неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска №9 с падежна дата 15.04.2025 г. до вноска №21 с падежна дата 15.04.2026 г., ведно с договорна лихва от 12.05.2026 г., 172.56 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, дължимо по вноска №9 с падежна дата 15.04.2025 г. до вноска №21 с падежна дата 15.04.2026 г., ведно със законна лихва от 12.05.2026 г., 287.64 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“, дължимо по вноска №9 с падежна дата 15.04.2025 г. до вноска №21 с падежна дата 15.04.2026 г., ведно със законна лихва от 12.05.2026 г., 204.52 евро такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, 40.32 евро мораторна лихва за периода 16.08.2024 г. – 11.05.2026 г. Претендирани са и разноски в заповедното производство.

С разпореждане № 1741/12.05.2026 г., заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя да посочи върху каква главница са начислявани претендираните в заявлението лихви, както и да посочи какви суми по договора са били изплатени от длъжника, за какъв период от време, как са отнесени за погасяване на задължението.

С молба от 14.05.2026 г., заявителят е посочил, че длъжникът е платил сумата в общ размер на 798.49 евро. Посочено е, че се претендира лихва върху вземането посочено като главница в размер на 16.55 евро, лихва върху договорното възнаграждение в размер на 6.25 евро, лихва върху вземането на услуга Фаст в размер на 6.57 евро и лихва върху вземането за услуга Флекси в размер на 10.95 евро.

2

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел, че в нарушение разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, няма данни да са посочени видът, размерът и действието, за което се събират разходите и таксите, клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като се заобикаля ограничението на чл. 33 от ЗПК и се стига до оскъпяване на кредита.

Районен съд Тетевен е счел, че посоченият размер на лихвен процент по процесния договор за потребителски кредит е завишен, което води до нищожност на клаузата от договора досежно уговорения лихвен процент, поради противоречие с добрите нрави. Съдът е счел, че с оглед недействителността на договора, с направените плащания, длъжникът е погасил чистия размер на кредита, поради което не се дължат лихви и допълнителни възнаграждения и е отхвърлил заявлението.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендират вземанията за възнаграждение за закупен пакет услуги и за такси за извънсъдебно събиране, поради противоречието им с цитираната разпоредбата на чл. 10а ЗПК.

От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 4002727****, за сумата в размер на 1500 лева, за срок от 24 месеца, с размер на вноската 90.77 лева, ГПР 48.92 %, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11 % и общо дължима сума по кредита 2178.04 лева.

Уговорени са и допълнителни услуги – Фаст и Флекси, като възнаграждението за тях е 675 лева за Фаст и 1125 лева за Флекси. В договора е посочено, че размерът на вноската по закупени допълнителни услуги е 75.01 лева, дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е също, че със закупените допълнителни услуги, общият размер на кредита е 3978.04 лева, с месечна вноска в размер на 165.78 лева.

С оглед названието и очертаните му характеристики в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, договорът между заявителя и длъжника по заявлението, е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. При тези договори кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Съдът приема за правилни изводите на районния съд за противоречие със закона на уговорките в договора и произтичащите от тях вземания. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, той следва да отхвърли заявлението. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че по договора за потребителски кредит са осъществени плащания от страна на длъжника, част от които по задължения произтичащи от неравноправни клаузи. При това положение е невъзможно за съда в рамките на заповедно 3 производство да направи преценка относно размера на непогасената част от чистата стойност на кредита.

В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното производство от първоинстанционния съд е законосъобразно.

При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отказал издаване на заповед за процесните вземания. В този смисъл са неоснователни и оплакванията в частната жалба за напускане от заповедния съд границите на формалната проверка на заявлението. По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1966/20.05.2026 г., по ч.гр.д. № 949/2026 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против П. И. Я. е отхвърлено за вземанията за главница в размер на 434.65 евро, за договорно възнаграждение в размер на 164.28 евро и за лихва за забава в размер на 40.32 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4