Определение № 288 от 23.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Враца, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500161 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Вивус.БГ" ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, *** срещу определение № 164/05.03.2026 г., постановено от Районен съд - Бяла Слатина по гр. д. № 786/2025 г., с което е оставена без уважение молба на дружеството с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 396/27.11.2025 г., постановено по гр. д. № 786/2025 г. по описа на РС - Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца под предвидения минимален размер.

Присъденото в полза на процесуалния представител възнаграждение, частния жалбоподател счита за неправилно определено в размер, който е прекомерен и несправедлив. Първоинстанционният съд не съобразил всички обстоятелства по делото, като адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, било прекомерно, несправедливо и надхвърлящо защитимия интерес по исковата претенция и необосновано завишено спрямо ниската фактическа и правна сложност на спора, решен в рамките на едно заседание без събиране на други доказателства освен приложените с исковата молба и отговора.

Предявените искове не се отличавали с правна сложност, а подобни претенции били често срещани в практиката. Касаело се за спор, който има масов характер и който предполага еднотипна, стандартна и лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия предварителна подготовка. Липсвал правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. Сочи съдебна практика в 1 подкрепа на доводите си.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Д. Г., пълномощник на ищеца в процеса - Ц. П. П., с ЕГН **********, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Навежда твърдения, че не отговаря на истината тълкуването на решението на СЕС по дело С438/22 в насока, че съдът задължително трябва да присъди адв. възнаграждение под минимумите в НМРАВ. Счита определеното възнаграждение за справедливо и в никакъв случай прекомерно, по - ниско възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд. Ответното дружество продължавало да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване, въпреки санкциите от КЗП в края на 2024-та година. Единствената защита на потребител, чийто права са нарушени с подобен договор за заем било чрез сезирането на съда, за което на практика следвало да ангажира компетентен в тази материя адвокат, който да осъществи достатъчно добра защита на клиента си, за да се стигне до ползотворния за него резултат. Драстичното намаляване на възнаграждението, с което по същество се наказвал адвоката защитил потребителя от нарушаващия закона кредитор щяло да демотивира адвокатите да работят в тази насока и да защитават правата на потребителите. Липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи т. нар. бързи кредити, нарушаващи съвсем умишлено правата им щяло да доведе до още по-голям дисбаланс и финансови проблеми на най-бедната част от обществото.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Ц. П. П., чрез пълномощника му адв. Д. Г., обективно съединени искове за установяване на нищожността на сключен с "Вивус.БГ"ЕООД договор за кредит, с главница в размер на 1300,00 лева и за осъждане на ответника да му заплати сумата 2967,52 лева, платена без основание.

Представено е пълномощно и договор за правна защита, с който е уговорено адв. Г. да представлява ищцата по чл. 38 ЗА.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил предявените искове и е присъдил на адв. Г. общо сумата 720,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока за обжалване е постъпила молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадена от ответника "Вивус.БГ" ЕООД.

В подаден отговор насрещната страна оспорва искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

2

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА предвижда, че размерът на дължимото, съгласно първата алинея възнаграждение се определя с договор и трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимален размер за съответния вид работа. Срещу лицето, срещу което се реализира обективната отговорност за разноски, тежестта за разноски трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само съобразяване величината на материалния интерес, възведен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за да се гарантира принципа на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила предвиждат да обвържат съда, макар да са приети от частен стопански субект, който е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извода на съда, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз - чл. 101 и чл.

102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо място, е приета от ВАдвС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и, на второ място, тези решенията императивно обвързват независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който подлежи на 3 възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Изложеното в практиката на СЕС дава основание на настоящия състав да определи размера на дължимите разноски в настоящото производство без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения и от чл. 2, ал. 5 от Наредбата.

Аргумент може да бъде извлечен от законовите разпоредби относно дължимостта на държавните такси в съдебното производство, доколкото предвиденото в чл. 78 ГПК пропорционално присъждане не прави разграничение при присъждането на такси, разноски и адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 72 ГПК въвежда като основен критерий за дължимостта на държавните такси при съединяването на искове дали същите са в защита на един интерес, а не предвижда задължително внасяне на държавна такса по всеки отделен иск, независимо от вида, броя и формата на съединяването им.

При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

В конкретния случай предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. Първият установителен иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. Справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска. В този случай, 4 претендираният адвокатски хонорар от 720 лв. се явява несправедлив, прекомерен, необосновано завишен, непропорционален. Отделно следва да се посочи, че разноските не са направени от страната по делото, а са на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Не може да се приеме, че адвокатският хонорар е „разумен“ по смисъла на параграф 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС.

При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че делото не се отличава с процесуални усложнения. Производството се е развило в минимални рамки. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като са събрани само писмени доказателства, адв. Г. не се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание пред районния съд.