Определение № 1897 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1897 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501811 по описа за 2024 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780 , със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Разпореждане от 02.06.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 621/02.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1119/2024 г. на Районен съд - Асеновград, ІІІ гр. състав, с което отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника И. Д. Б. с ЕГН ********** за сумата от 297,70 лв. - законна лихва за забава върху претендираната главницата за периода от 26.03.2023 г. до 23.04.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на тази сума.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

1

Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

С въззивната частна жалба се поддържа единствено неправилност на разпореждането поради отказа да се издаде заповед за изпълнение при приложение на нормата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според настоящия съдебен състав заявлението в случая следва да бъде отхвърлено изцяло по различни, неизложени от първоинстанционния съд съображения. Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с кредитора „Вива кредит“ ООД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 05.07.2023 г.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия / какъвто е настоящият / на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено само на това основание.

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780 , със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Разпореждане от 02.06.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 621/02.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1119/2024 г. на Районен съд - Асеновград, ІІІ гр. състав, с което отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника И. Д. Б. с ЕГН ********** за сумата от 297,70 лв. - законна лихва за забава върху претендираната главницата за периода от 26.03.2023 г. до 23.04.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3