Решение № 219 от 24.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Благоевград, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102788 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес гр. , чрез адвокат Д. М., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.

София, р-н „Младост", ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 978568, сключен между Б. Е. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Благоевград, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В. Д. и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 978568, сключен между Б. Е. Ц., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Младост", ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В. Д. и Д. В.Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 978568, съгласно който договор е приложим ЗПФУР, като страните 1 са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400,00 лева. Сочи се, че съгласно договора, ищецът е следвала да погаси заема в срок от 45 дни месеца. Сочи се, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Сочи се, че след като усвоил сумата от 400,00 лв., Б. Ц. установил, че освен заемната сума от 400,00 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД в размер на 200,00 лева. Поддържа се, че процесния договор е недействителен поради следните причини : дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че ищецът е сключил и подписал с ответника договор за потребителски кредит, но не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като се сочи, че не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не е бил посочен начина на изчисляването му, поради което се счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място се сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход но договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. Сочи се, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Твърди се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди се, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди се в исковата молба, че при 2 сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на практика на СЕС.

Твърди се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването па такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда па потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Счита се, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 978568 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С Разпореждане № 3525/27.11.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 11.12.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 15.01.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор чрез куриер изпратен в срок /13.01.2025г./, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението на ищеца, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ /Малта/ е условие за сключване на договора за кредит. Твърди се, че при кандидатстване всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Твърди се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение 3 поръчителство от „Мултитюд Банк“ (Малта) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е получил по email преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „Мултитюд България“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно се сочи, че потребителят получава по електронна поща и цялата документация от „Мултитюд Банк“ (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил „Мултитюд Банк“ (Малта) като поръчител и е получил нформацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. По никакъв начин и с нито едно от действията си ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „Мултитюд Банк“ (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.

Твърди се, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Сочи се, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора. Сочи се, че в Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Мултитуюд Банк (Малта), като дължимите към Мултитуюд Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Относно твърдяното на ищеца за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Сочи се, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, като се сочи, че обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Сочи се, че Фератум България е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14 дневен срок, но не е упражнил това си право.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения процесуален представител - адвокат М., който в писмени становище поддържа предявените искове, по същество изразява становище за основателност на главния иск за нищожност, както и на предявения осъдителен иск. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.