Разпореждане № 25631 от 24.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 46685/2022
- Вид
- Разпореждане № 25631
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 25631 гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20221110146685 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
След връчването на препис от издадената заповед за изпълнение длъжницата П. Й. С. своевременно е направила възражение по чл. 414а срещу нея, като е представила доказателства за сключването на споразумение за разсрочване на задълженията, както и за заплащането на парични суми в срока за доброволно изпълнение. След връчването на преписи от възражението за плащане в срока за доброволно изпълнение заявителят "Т..." ЕАД е изразил своевременно становище, с което признава погасяването на част от сумите по издадената заповед за изпълнение, но поддържа искането си за издаването на изпълнителен лист (съдържащо се в самия край на подаденото заявление) за сумата 443 лева и 27 стотинки.
Съдът намира, че при това положение следва да се произнесе по същество по постъпилото възражение за изпълнение и становище съобразно чл. 414а, ал. 5 ГПК. В дадения случай длъжницата е признала изцяло задълженията си по издадената заповед за изпълнение - една част от тях чрез направените плащания, а неплатената част е признала със сключването на споразумението за нейното разсрочване. Съдът обаче не споделя становището на заявителя за настъпилото погасяване. В дадения случай в извънсъдебното споразумение страните са съставили план за погасяването на задълженията по издадената заповед за изпълнение, в който обаче не са уточнили всяка погасителна вноска кои задължения и каква част от тях погасява. Освен това длъжницата не е заявила кои задължения погасява с направената първа ("авансова") вноска в размер на 189 лева и 98 стотинки, която е доказана. При това положение съдът следва да съобрази правилата на чл.
76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в светлината на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 2019 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК. Според тях при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай със заповедта за изпълнение са присъдени две еднородни и 1 обременителни задължения - главница за стойността на топлинна енергия и главница за стойността на услугата дялово разпределение. Към двете главници са присъдени и две обезщетения за забава, които не могат да се приемат за обременителни задължения, защото са в размер на законовата лихва и върху тях не се начисляват лихви. Освен това към всяка от главниците принадлежат и задължения за разноски, които съдът приема за сторени поравно, тоест по 37 лева и 50 стотинки към всяка от двете главници. Тези задължения за разноски не са лихвоносни, поради което те също не могат да се приемат за обременителни. Между двете обременителни задължения (двете главници), по-обременителното е главницата за стойността на топлинна енергия, защото за неговото забавено изпълнение би се натрупало по-голямо обезщетение за забава. Затова с направеното плащане на сумата 189 лева и 98 стотинки трябва да се приеме, че длъжницата е погасила неговите разноски (37 лева и 50 стотинки), неговото обезщетение за забава (82 лева и 81 стотинки) и част от главницата (69 лева и 67 стотинки от общо 450 лева и 15 стотинки). При това положение съдът прави извод, че признатите, но незаплатени задължения по заповедта за изпълнение, за които следва да бъде издаден изпълнителен лист, са както следва: 380 лева и 48 стотинки главница за топлинна енергия, 5 лева и 10 стотинки главница за дялово разпределение, 1 лева и 15 стотинки обезщетение за забава за стойността на дяловото разпределение и 37 лева и 50 стотинки – разноски в заповедното производство. За останалата част от сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде издаван изпълнителен лист, защото задълженията са се погасили чрез плащане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражението на длъжницата П. Й. С. по чл. 414а ГПК за изплащането на част от паричните задължения по издадената заповед за изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя „Т...“ ЕАД за следните суми: 380 лева и 48 стотинки главница за топлинна енергия, 5 лева и 10 стотинки главница за дялово разпределение, 1 лева и 15 стотинки обезщетение за забава за стойността на дяловото разпределение и 37 лева и 50 стотинки – разноски в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение в останалата част.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който за заявителя „Т...“ ЕАД започва да тече от връчването на преписа, а за длъжницата П. Й. С. – от връчването на съобщението за образувано изпълнително дело.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „Т...“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2