Определение № 662 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Пазарджик, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500757 по описа за 2024 година

Производството е по чл.95 ал.5 във връзка с чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С постановление от 11.10.2024 година по изп.д.№47 по описа за 2021 година на ДСИ Пазарджик е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл.23 ал3 от ЗПП във връзка спчл.95 от ГПК на Н. А..

За да постанови този акт ДСИ се е позовал на субективната си преценка ,че жалбоподателят борави отлично с правните факти и норми , както и ,че повдигнатия спор не се отличава с фактическа и правна сложност.

Това постановление е обжалвано в установения от закона срок от Н. А..

Оспорва съображенията на ДСИ ,като сочи, че има основно образование ,не притежава правна грамотност , излежава наказание „лишаване от свобода“ ,което го лишава от ресурси да организира защитата на правата си.

Счита ,че с постановения отказ са нарушени негови права , гарантирани от международни актове.

Моли постановлението са бъде отменено , да му бъде предоставена правна помощ ,за да може да упражни ефективно правата си по подадената от него жалба против действията на ДСИ по изпълнителното дело.

Отново е приложена декларация от Н. А. ,като се прави искане освен за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски по 1 жалбата , по който въпрос в настоящото производство , съдът не следва да се произнася.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от представителят на ГДИН.

Намират жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 94 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК, правната помощ се състояла в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Разпоредбата на чл. 23, ал. I от Закона за правната помощ (ЗПП) намирала приложение когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това и то когато страната няма средства да си осигури такава.

Считат ,че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ в конкретния случай. Предоставянето на правна помощ не било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето е оглед естеството на производството.

Позовава се на практика на състав на Административния съд, в който е обсъден броя на производствата , образувани по инициатива на жалбоподателя и са изложени интригуващи мотиви в следния смисъл: „….Генерирането на значителен брой съдебни производства за сметка на съдебната система, не индицира извод за наличието на действителен правен интерес от защита на накърнени субективни права".

Споделят изводите на ДСИ ,че жалбоподателят разполага със знания сам да реализира защитата на правата си.

Изложени са доводи относно искането за освобождаване от държавна такса , които съдът няма да обсъжда , тъй като това искане не попада в рамките на производството , с което е сезиран.

ДСИ е изготвил мотиви , в които подържа становището си ,обективирано в обжалваното постановление.

Съдът намира ,че жалбата е допустима ,като подадена в установения в закона срок против подлежащ на въззивен контрол акт, от лице, имащо правен интерес от обжалването му.

За да се произнесе по същество , взе предвид следното:

Частният жалбоподател Н. Н. А. е длъжник по изпълнителното дело , образувано по молба на ГДИН за изпълнение на парично вземане в размер на 300 лева , присъдени разноски.

По делото са предприети изпълнителни действия , като на 7.09.2023 година е постъпила жалба против постановление на ДСИ по същото 2 изпълнително село от 23.08.2023 година.

Направено е искане за освобождаване от такси и разноски , като е приложена декларация.

Съдът се е произнесъл по тази жалба ,като е потвърдил действията на ДСИ.

Чрез Министерство на правосъдието до ДСИ е постъпила писмена молба на Н. А. , в която той изразява недоволството си от отговора на ГДИН по повод негова молба от 14.06.2024 година до ДСИ. Тази молба от 14.06.2024 година е отправена до ДСИ и съдържа искане ,касаещо несеквестируемост на имущество във връзка с изпълнението по делото.

След връчването и на ответника ,той е подал писмен отговор.

Направено е и искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

На 24.09.2024 година е постъпила жалба от Н. А. против съобщение по молба вх.№ 4156 от 26.08.2024 година на ДСИ при РС Пазарджик. Това съобщение касае доводите на А. в предходни молби относно несеквестируемост на имущество. Отново е направено искане за освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ.

Така подадената жалба е администрирана като жалба против действията на ДСИ и изпратена на Окръжен съд Пазарджик.

Окръжният съд е счел, че жалбата не е надлежно администрирана , тъй като по искането за предоставяне на правна помощ компетентен да се произнесе е именно ДСИ и е върнал жалбата ,като е дал и указания за предприемане на действия за отстраняване на нередовностите и.

След връщането и е постановено обжалваното постановление на ДСИ.

Правната помощ в хипотезата на чл.21 т.2 от ЗПП се предоставя в случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това./чл.23 ал.2 от ЗПП/.

Преценката дали са налице условията за предоставяне на правна помощ се извършва от съответни орган – в конкретния случай от ДСИ/ал.3 на чл.23 от ЗПП/ и то въз основа на представените доказателства.

Съображенията на ДСИ за да постанови отказ не се основават на критериите на закона , а на собствената му субективна преценка за правните знания на жалбоподателя. Дори при най-широко разбиране тези съображения не биха се вместили в критерия „интереси на правосъдието“.

Преценката за предоставяне на безплатна правна помощ следва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона, които условно могат да бъдат разделени на две групи: 1) финансови - лицето да няма средства за заплащане на адвокатско 3 възнаграждение /чл. 23, ал. 3 ЗПП /, и 2) предметни - касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ /чл. 24 ЗПП/. Чрез втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и 3) в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК.

Съдът намира ,че наличието на предпоставките от първата група не подлежи на коментар , като взе предвид представената декларация.

Дължи се обсъждане на въпроса дали интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на лицето под формата на процесуално представителство.

В настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване действията на ДСИ, мотивирани с оплаквания относими към несеквестируемост – частична , на запорирано имущество. Производството протича в закрито заседание. Това означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда. Макар и не достатъчно коректно в жалбата са изложени оплакванията и исканията на Н. А. и тя може да бъде разгледана от съда. При прекратяване на производството , съдът е дал указания за отстраняване на нередовност на жалбата, което указание е коректно, но и в този и вид жалбата може да бъде разгледана. Поради това съдът намира ,че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател под формата на процесуално представителство.

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП , тази помощ обхваща процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Този принцип на оправдана от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС , според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

За да извърши преценка в този смисъл, съдът взе предвид и изложеното относно предприетите в изпълнителното производство действия от ДСИ и от длъжника. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато 4 запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно). Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане.

Жалбата на длъжника е насочена срещу съобщение , отправено от него до ДСИ и получено на 2.09.2024 година , с което по повод доводите му за наложен запор върху личната му сметка е даден отговор ,че са дадени указания в запорното съобщение да се съобрази чл.446 от ГПК.

Поради изложеното , съдът намира на първо място ,че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател под формата на процесуално представителство; на второ място предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, като се има предвид и дължимата преценка за допустимост на претенцията.

Мотивиран от изложеното , по съображения , различни от мотивите на ДСИ , но водещи до същия краен извод ,Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.10.2024 година по изп.д.№47 по описа за 2021 година на ДСИ Пазарджик , в което е обективиран отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл.23 ал3 от ЗПП във връзка спчл.95 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6