Определение № 227 от 31.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 145/2025
- Вид
- Определение № 227
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227 гр. Кюстендил, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 2869/10.03.2025 г. /наименувана „въззивна“ жалба/, подадена от Е. А. З., ЕГН: **********, с адрес: с. Бистрица, общ. Дупница, ул.
„Христо Ботев“ №18, М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 4“, бл. 320, вх.Б, ет.1, ап.24, Е. Л. Н., ЕГН: **********, Б. Л. З., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бл. 264, вх.Б, ет.1, ап.24, И. А. Б., ЕГН:
**********, с адрес: с. Бистрица, общ. Дупница, ***, В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Бистрица, общ. Дупница, ***, С. И. В., ЕГН: **********, с адрес: с. Бистрица, общ. Дупница, ***, и И. И.
К., ЕГН: 6309232853, с адрес: с. Бистрица, общ. Дупница, ул. „8-ми март“ №2, всички чрез упълномощения адв. Н. Н., с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Бенковски“ №3, ет.2, ишци в първоинстанционното производство, насочена срещу Определение № 262 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд Дупница, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на ищците обективирано в молба вх. № 2677/05.03.2025 г./неправилно наречена „въззивна жалба“ / за изменение на постановеното решение № 680/19.12.2024 г. по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на ДнРС в частта за разноските.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че депозираната на 17.01.2025 г. в законоопределения срок за обжалване на първоинстанционното решение въззивна жалба не следвало да се приеме от районния съд като искане за допълване на решението в частта за разноските, а като въззивна жалба срещу първоинстанционния акт, подлежаща на разглеждане от въззивния съд. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт, като бъде прието, че въззивната жалба от 17.01.2025 г. е подадена в срок и бъде образувано въззивно производство.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 допустима.
С решение № 680/19.12.2024 г. по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд Дупница е признато за установено по отношение на ответника Община Дупница, че ищците Е. А. З., М. Б. И., Е. Л. Н., Б. Л. З., И. А. Б., В. И. К., С. И. В. и И. И. К. са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в с. Бистрица, общ. Дупница, обл. Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-560/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 16.03.2020г., с адрес на поземления имот: местност „СВЕТИ СПАС“, с площ от 608 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 007017, при съседи: ПИ с идентификатори №№: ***;
***; *** и ***. като ищците са осъдени да заплатят по сметка на РС-Дупница сумата от ***.00 лева, представляваща доплащане за определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба вх. № 665/17.01.2025 г. от ищците в първоинстанционното производство чрез пълномощника им адв. Н. Н.. Във въззивната жалба са изложени изрични твърдения, че решението се обжалва в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски в размер на *** лв., както и самото решение, доколкото в полза на ищците не са присъдени разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и заплатени суми за вещо лице. Заявеното искане е за постановяване на решение, с което да се присъдят в полза на жалбоподателите разходите пред първата инстанция и тези пред въззивната инстанция.
Приемайки, че депозираната жалба, неправилно наименована „въззивна“, по същество обективира искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, районният съд се е произнесъл с Определение № 145/30.01.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК, като е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решение № 680/19.12.2024 г. по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта му за разноските.
Определението е връчено на ищците на 04.02.2025 г., като в двуседмичния срок за обжалването му частна жалба срещу него не е подадена.
На 05.03.2025 г. ищците депозират повторно „въззивна“ жалба вх. № 2677/05.03.2025г., насочена срещу решение № 680/19.12.2024 г. по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, която има идентично съдържание с „въззивна“ жалба, вх. № 665/17.01.2025 г.
С Определение № 262/05.03.2025 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустимо искането на ищците, обективирано в молба вх.№ 2677/05.03.2025г., за изменение в частта относно разноските на първоинстанционното решение, приемайки, че с нея се цели пререшаване на спора относно разноските.
Кюстендилският окръжен съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:
Правилно Дупнишкият районен съд е приел въззивната жалба вх. № 665/17.01.2025 г. като молба с правно основание чл. 248 ГПК, доколкото същата е насочена против решението на ДнРС, но само в частта му за разноските предвид изложените в нея оплаквания и искания.
Отделното обжалване на актовете по ГПК само в частта за разноските не е познато на новия ГПК. В ГПК, в сила от 01.03.2008г., не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК/отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на 2 решението, респективно определението в частта за разноските, ако не се обжалва съдебния акт по същество.
Нормата на чл. 248 ал.1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, както е направил и първоинстанционния съд, определението му по чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, по реда на който подлежи на обжалване и самото решение.
Доколкото частна жалба против определението по чл. 248 ГПК не е депозирана в законоустановения срок, същото е влязло в сила на 19.02.2025 г.
Съдът, намира че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК – забрана за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Спорът относно разноските в първоинстанционното производство е бил разрешен с влязло в сила определение, респ. правилно районният съд е установил, че искането, обективирано в молба вх. № 2677/05.03.2025 г. е недопустимо, доколкото цели пререшаване на този спор.
С оглед на това, частната жалба /неправилно наименувана „въззивна“/, по която е образувано настоящото производство, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3