Решение № 2745 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2745 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330116163 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 679, 24 лева – главница; сумата 150, 59 лева – договорна лихва за периода 19.10.2022 г. - 19.07.2023 г., и сумата 57, 09 лева - лихва за забава за периода 19.10.2022 г. - 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 08.09.2023 г. до окончателното събиране на вземането, които суми, дължими по Договор за стоков кредит № ********/**************г. и Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от **********г. и Допълнително споразумение към него от *************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6149/11.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 13118/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ХХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и тези, направени в заповедното производство. Моли съдът, ако уважи иска частично, да извърши прихващане на присъдените разноски в полза на ответницата.

Ответницата М. П. П. от гр. П. оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата 1 молба съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника й.

Прави възражение за нищожност на Договора за стоков кредит, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за прихващане, като моли съдът – ако уважи иска, да прихване от главницата платените от ответницата по нищожните договорни клаузи 207, 68 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6149/11.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 13118/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ХХІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 679, 24 лева – главница; сумата 150, 59 лева – договорна лихва за периода 19.10.2022 г. - 19.07.2023 г., и сумата 57, 09 лева - лихва за забава за периода 19.10.2022 г. - 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 08.09.2023 г. до окончателното събиране на вземането - дължими по Договор за стоков кредит № ************/************г. и Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от **************г. и Допълнително споразумение към него от *************г. , както и разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса и 240 лева -. адвокатско възнаграждение с ДДС.

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 22.05.2024 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., действително между „Банка ДСК“ АД и ответницата е бил сключен по Договор за стоков кредит № ***********/***********г., с който тази банка е отпуснала на ответницата паричен кредит в размер на 679, 24 лева, а с Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от ***********г. и Допълнително споразумение към него от *************г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлила на ищеца вземанията си по посочения Договор за потребителски кредит.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, след датата на цесията (а също и преди това) не са постъпвали плащания от ответницата за погасяване на задълженията й по Договора за стоков кредит – като дължимата договорна лихва върху главницата за горепосочения период е 150, 59 лева, а на лихвата за забава 57, 09 лева. С включването на договорната лихва и лихвата за забава не се оскъпява кредитът прекомерно – поради което съдът 2 намира, че направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузи от Договора за стоков кредит се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, а с оглед на това неоснователно се явява и следва да се остави без уважение направеното от ответницата възражение за прихващане.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установя, че посочените от ищеца размери на претенциите съвпадат с действително дължимите, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 640 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнагражение с ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА М. П. П., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „****************“ № ****, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*************” № ****, адв. С. Н., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо

ПетковКазанджията” № 4-6, представлявано от ************* Р. И. М. – Т., със съдебен адрес: гр. С. З., ул. “*******************” № **, ет.**, Адвокатско дружество «И. и Д.», адв. Д. П., сумата 679, 24 лева – главница; сумата 150, 59 лева – договорна лихва за периода 19.10.2022 г. - 19.07.2023 г., и сумата 57, 09 лева лихва за забава за периода 19.10.2022 г. - 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 08.09.2023 г. до окончателното събиране на вземането, които суми, дължими по Договор за стоков кредит № ****************/*****************г. и Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ***********г. и Допълнително споразумение към него от *************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6149/11.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 13118/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив - ХХІІ гр. състав.

ОСЪЖДА М. П. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА 3

ЗАПЛАТИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, направените разноски за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № 13118/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ХХІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 640 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите си.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХХІІ гр. състав частно гр. дело № 13118/2023 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4