Решение № 2046 от 25.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8210/2021
- Вид
- Решение № 2046
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Стела Кацарова, Стойчо Попов, Галина Ташева
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367 - чл. 378 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2046 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100508210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20099825 от 20.04.2021 г., постановено по ГД № 24929 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 32 с-в, е отхвърлен предявеният от „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу „В.Т.“ ООД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правна квалификация по чл.
411 от КЗ за признаване за установено, че „В.Т.“ ООД дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 2070,00 лв., представляваща главница по регресна претенция по щета № 110018181800020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2019 г., до окончателното плащщане.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД.
Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се доводи срещу извода на първата инстанция, че увреждането на товара било настъпило при натоварването му от страна на 1 изпращача, с оглед на което съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, б. „в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) ответникът превозвач е следвало да бъде освободен от отговорност.
Твърди се, че повредите по кантовъчната машина били вследствие на товароразтоварни дейности на други товари (част от групажния превоз). Сочи се, че неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля Н. в частта относно начина, по който е натоварена кантовъчната машина. Твърди се, че дори да се приеме, че машината е натоварена с мотокар/ електрокар това не води до автоматичен извод, че уврежданията са нанесени именно при натоварването . Поддържа се, че след като в товарителницата не са вписани възражения на превозвача относно натоварването при приемането на товара за превоз приложение намира презумпцията по чл. 9, § 2 от Конвенцията CMR и това, че товарът е пристигнал при получателя увреден води до извод, че отговорността на превозвача следва да бъде ангажирана. Сочи се, че същевременно ответникът не е доказал наличието на някое от освобождаващите основания по чл. 17, § 4 от Конвенцията. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „В.Т.“ ООД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност и обоснованост на обжалваното решение. В тази връзка моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
2
По делото е приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 1100180500000012 за сключен на 04.06.2018 г. договор за застраховка „Карго“, в сила от 07.06.2018 г., между „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД като застраховател, и „Е.“ ЕООД като застраховащ, относно товар – процесната кантовъчна машина, която следва да се превози с автомобилен транспорт от Анкона, Италия до Плевен, България, със застрахователна сума от 42000,00 евро и покрити рискове съгласно общите условия на този застраховател за застраховане на товари по време на превоз и Institute Cargo Clauses (A) – 1.1.09.
От представените общи условия (ОУ) на ищеца по застраховка на товари по време на превоз се установява следното. Съгласно т. 1 от раздел V.
„Покрити рискове“ покрити са само тези рискове, които са посочени в уговорените от страните клаузи. Застрахователното покритие се предоставя в съответствие с една от следните: 1.1. Клаузи на застрахователя „Пълно покритие“ /А/ 1.1.87; „Ограничено покритие“ /В/ 1.1.87; „Минимално покритие“ /С/ 1.1.87, клаузи „Собствен автомобилен превоз“ /А1/ 1.2.17; 1.2.
Институтски карго клаузи (Institute Cargo Clauses /ICC/ и други клаузи, използвани за застраховане на товари в застрахователната практика. Съгласно т. 2 от същия раздел по силата на застрахователния договор се обезщетяват загуби и/или повреди на това вследствие на възникнало застрахователно събитие. По делото са представени и клаузи „Пълно покритие“ /А/ 1.1.87.
От представената товарителница CMR от 06.06.2018 г., се установява, че е съставена за товар – процесната машина, с посочен изпращач Biesse S.p.A, получател „Е.“ ЕООД, място на натоварване К.рано (Анкона, Италия), превозно средство с рег. № ****/ С5074 и водач К.С. Н.. Отбелязано е, че получателят е приел пратката на 12.06.2018 г. със забележки – повреди по време на транспорт: изкривени крака/ пети на машината; ударен и изкривен капак на ел. мотора – възможни вътрешни увреди; изкривена планка; ожулен корпус на машината под монитора на две места.
Представена е фактура № 81653/23.05.2018 г., издадена от Biesse S.p.A относно процесната машина за сумата от 37800,00 евро.
От представения авариен протокол № 10/0071, издаден от „Б.“ АД на 27.06.2018 г., се установява, че същият е издаден по заявка на „Е.“ ЕООД със стока – процесната машина, получател „Е.“ ЕООД, изпращач Biesse S.p.A, 3 превозвач „В.Т.“ ООД, относно извършен на 13.06.2018 г. оглед в базата на получателя след като стоката вече е разтоварена. При огледът е констатирано, че машината е обвита с фолио тип „Бабъл“ и е стречирана, установени са множество повреди по корпуса на машината и по отделни детайли, свързани с нормалната работа (без същите да са индивидуализирани). Посочено е, че вероятно уврежданията са причинени по време на товарене или разтоварване на други части от групажния товар на превозното средство – след натоварването на машината в Италия и преди нейното разтоварване в гр.
Плевен). За размерът на щетите е направен допълнителен оглед от „К.“ ООД.
Посочен е предполагаем размер на вредата от 2041,00 лв. В заключение е посочено, че щетата е настъпила преди предаването на стоката на получателя в гр. Плевен, най-вероятно вследствие на товаро-разтоварни дейности.
По делото е представен Констативен протокол от 20.06.2018 г., съставен от „К.“ ООД след извършен на 19.06.2018 г. оглед от служител на това дружество. Протоколът е изготвен по повод сигнал, подаден от получателя на процесната едностранно кантираща машина марка „Biesse”, модел „Jade 340“, сериен № 507200 – „Е.“ ЕООД, относно констатирани по същата външни увреждания. Съгласно този протокол за възстановяване на машината е необходимо някои част да бъдат подменени с нови.
Представени са следните документи, приети като писмени доказателства по делото: фактура № 1000000653/19.06.2018 г. за сумата от 300,00 лв. с вкл. ДДС за извършения авариен оглед; протестно писмо от 12.06.2018 г. от „Е.“ ЕООД, адресирано до превозвач „В.Т.“ ООД; уведомление за щета по застраховка „Карго“ от 12.06.2018 г. от „Е.“ ЕООД до ищеца; претенция с вх. № 324/11.07.2018 г. за сумата от 2484,00 лв. от „Е.“ ЕООД до ищеца; оферта от „К.“ ООД относно необходимите части за подмяна на и фактура на обща стойност 2184,00 лв. с вкл. ДДС; доклад по щета № 1100118181800020/21.08.2018 г., съгласно който е определено застрахователно обезщетение в размер на 2070,00 лв., от които 1820,00 лв. – разходи за ремонт и 250,00 лв. – аварийна такса, като съгласно добавък 1 към застрахователната полица обезщетението е дължимо на „Банка ДСК“ ЕАД; платежно нареждане от 27.08.2018 г. за сумата от 2070,00 лв., с наредител ищеца и получател „Банка ДСК“ ЕАД; регресна покана № 05580/23.10.2018 г. от ищеца до ответника, получена от последния на 29.10.2018 г., видно от приложената обратна разписка, с която ищецът кани ответника в 10-дневен 4 срок да представи застраховка „Отговорност на превозвача“ или да възстанови сумата от 2070,00 лв.; добавък 1 от 04.06.2018 г. към застрахователна полица № 1100180500000012 от 04.06.2018 г.; уведомително писмо до „Банка ДСК“ ЕАД от 26.07.2018 г. за настъпило застрахователно събитие, обратна разписка към него и отговор на „Банка ДСК“ ЕАД.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното.
Стойността за възстановяване на процесната кантираща машина възлиза на 2070,00 лв., от които 1550,00 лв. за материали, 270,00 лв. за труд и 250,00 лв. за аварийна такса. Вещото лице сочи, че вероятността уврежданията да са станали по време на транспортирането е минимална. Този извод се извежда от размера и теглото на машината. В случай, че последната не е била добре укрепена, уврежданията биха били повече, а такива биха настъпили и за самото транспортно средство. Според вещото лице такива увреждания не биха настъпили, ако машината беше натоварена с кран. В съдебно заседание вещото лице заявява, че според него не е възможно щетите да са нанесени от товаро-разтоварни дейности на други товари, а повредите като в разглеждания случай са характерни при натоварване с мотокар или електрокар. Вещото лице сочи, че уврежданията на подпорите на краката са станали при натоварване на машината.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че съгласно добавък 1 към застрахователната полица обезщетението е дължимо на „Банка ДСК“ ЕАД, като с платежно нареждане от 27.08.2018 г. ищецът е превел на „Банка ДСК“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 2070,00 лв. по щета № 110018181800020.
От заключението на назначената по делото повторна съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Средната пазарна стойност за възстановяване на машината – материали и труд, възлиза на 1820,00 лв. Машината е била укрепена за пода на ремаркето посредством колани. Няма данни и следи от 5 приплъзване и преместване на машината по време на движение вследствие на инерционни сили при ускорително движение на композицията. Получените увреждания и разкъсване опаковката на машината отговарят на действия от товаро-разтоварни дейности, преместване на машината или товароразтоварни дейности на други товари, извършени с мотокар или електрокар.
Уврежданията най-вероятно се дължат на удари от вилиците на мотокар или електрокар. Вещото лице сочи, че от наличните по делото материали не може да се определи моментът на настъпване на щетите по машината. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че увредените детайли не могат да се заменят с такива от друг модел и вид машина, а това е възможно само с оригинални части от производителя.
От показанията на свидетеля М.П. се установява, че същата е управител на „Е.С Ф.“ ЕООД. Процесната машина е получена от „Е.“ ЕООД и е собственост на последното. Управителят на „Е.“ ЕООД е бил ангажиран и е помолил свидетелката да приеме машината. При махане на брезента на камиона при пристигането на машината на 12.06.2018 г. е констатирано нарушаване опаковката и изкривяване на кракта, предвид което на
13.06.2018 г. е направен оглед от „Б.“ АД. Свидетелката сочи, че нарушаването на опаковката е било видимо. Не са разопаковали, тъй като товарът е бил застрахован. На 13.06.2018 г. при огледа за аварийния протокол машината е била разопакована и е констатирано, че петите/ краката на машината и капака на ел. мотора са били изкривени, лентата за придвижване е била огъната, имало е ожулване на корпуса на 2-3 места. Във връзка с щетите по машината е съставен авариен протокол, изпратена е протестна нота до превозвача, уведомен е застрахователя. Свидетелката не е присъствала при натоварването на машината в Италия, при разтоварването водачът на камиона е присъствал.