Решение № 555 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500473 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от З. Н. З. въззивна жалба против Решение № 115/17.01.2025 г. по гр.д. № 770/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, в която е бил отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 16.01.2021 г. в частта за разликата над 3000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно са приложени чл.

51 и чл. 52 ЗЗД, като определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено. Счита, че съдът неправилно е преценил доказателствените източници по делото и не е съобразил обстоятелства относно характера, обема и интензитета на търпените от пострадалия неимуществени вреди, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че от показанията на св. К. П. се установява, че пострадалият се е нуждаел от помощта й през възстановителния период и е изпитвал болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. Счита, че при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не са съобразени указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, както и 1 заключението по изготвената СМЕ и показанията на св. К. П.. Намира, че съдът правилно е възприел механизма на възникналата злополука, но неправилно е постановил, че е налице 70% съпричиняване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като искът бъде уважен до пълния предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на жалбата.

Посочва, че при определяне размера на обезщетението съдът е ограничен от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно неговия справедлив размер, като претенцията е била изцяло уважена, но е отчетен фактът на съпричиняване от работника. Счита, че работникът е действал при груба небрежност и умисъл, като е допуснал не само нарушение на правилата за безопасност на труда, но и при пренебрегване на елементарни технологични правила, поради което и съдът е редуцирал отговорността на работодателя. Твърди, че по делото е установено, че работодателят е изпълнил всички задължения за осигуряване безопасност на труда, като излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че в нарушения на инструкциите за безопасна работа с машината, правилника за вътрешния трудов ред и задълженията си по трудов договор и длъжностна характеристика, както и при изрично предупреждение от колега, ищецът се е опитал да извади треска от машината, докато последната работи. В тази връзка, намира, че поведението на ищеца е било умишлено, поради което и приносът му е над 70%. Посочва, че неправилно е приета СМЕ, изготвена от д-р Г., който е изготвил експертиза, допусната в хода на досъдебното производство, но по настоящото дело неоснователно е променил възстановителния период, спрямо първоначално приетия на досъдебното производство. Счита, че неправилно е приет и кредитиран протокол на ЛКК, който е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК, но съдът не открил такова производство. Посочва, че по делото липсват доказателства за осъществена рехабилитация. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от П.К., в качеството му на управител на „ГРИЙН ФОРЕСТ 2016“ ООД, чрез адв. Б., с която се оспорва Решение № 115/17.01.2025 г. по гр.д. № 770/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, в която е бил уважен предявеният иск по чл. 200 КТ.

В насрещната жалба се навеждат оплаквания относно това, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск до целия претендиран размер, както и по отношение на приетия от съда процент на съпричиняване.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

Алтернативно, моли съдът да намали присъденото обезщетение, което счита за прекомерно с оглед процента на съпричиняване. Посочва, че неправилно са кредитирани показанията на съпругата на пострадалия по отношение на търпените от него болки и страдания, като същите са били неясни и 2 противоречиви, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че от представените доказателства се установява, че ищецът е бил във временна неработоспособност едва 14 дни, като неправилно въз основа показанията на св. П. и СМЕ съдът е приел, че периодът за възстановяване е бил по-дълъг.

Твърди, че докторът, изготвил експертиза по досъдебно производство през 2021 г. е същият, изготвил експертиза в първоинстанционното производство, като счита, че необосновано вещото лице е променило възстановителния период във втората експертиза. Счита, че представения амбулаторен лист не отразява действителното състояние на ищеца, тъй като няма как да липсва захват на пръстите при положение, че липсваща фаланга не участва в хватетелната функция. Навежда доводи, че в първоинстанционното производство е оспорена истинността на част от представените документи, но не е открито производство по чл. 193 ГПК и неправилно същите са били кредитирани от съда. Счита, че неправилно съдът е приел 70% съпричиняване от ищеца, като съдът не е обсъдил приет по делото видеозапис и показанията на ищеца, дадени на досъдебното производство, от които се установява, че той е действал умишлено и предвиждал настъпването на вредите. Посочва, че по делото е доказано, че работодателят е изпълнил всички задължения за осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд, поради което и получената от ищеца травма е настъпила изцяло по негова вина. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде намалено.

Депозиран е отговор на насрещната въззивна жалба, в който се заема становище за неоснователност на същата. Посочва, че както от събраните свидетелски показания, така и от приетото по делото заключение се установява състоянието на ищеца, както и периода на възстановяване. Твърди, че в следствие на ампутация на последната фаланга на безименния пръст на дясната ръка е настъпила флексионна контрактура с 20 градуса флексионен дефицит, като според вещото лице безименният пръст е останал във форма на „чукче“, което е довело до подробно изложените в отговора усложнения.

Намира за неоснователни изложените в насрещната въззивна жалба възражения срещу заключението по СМЕ, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че правилно е оставено без уважение искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. показанията на св. Бубов. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения 3 първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от З. Н. З. срещу „ГРИЙН ФОРЕСТ 2016“ ООД иск с правно основание чл. 200 КТ, чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът З. Н. З. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на трудов договор от 06.07.2020 г., като работел на длъжност „настройчик-оператор на дървообработваща машина“.

Сочи се, че на 16.01.2021 г., при изпълнение на трудовите си задължения на месторабота Дърводелски цех-гр. Г.О., ищецът се опитал да премахне треска в използваната от същия работеща чукова мелница, като четвърти пръст на дясната му ръка попаднал между зъбното колело и веригата на предавката на машината, вследствие на което получил травматични увреждания-ампутация на дистална фаланга на четвърти пръст на дясната ръка. Сочи се, че на 21.01.2021 г. работодателят е декларирал възникналата злополука пред ТП на НОИ и е издадено Разпореждане от 03.02.2021 г., с което декларираната злополука е приета за трудова. Твърди, че трудовият договор на ищеца е прекратен със заповед № 100/26.07.2021 г. по взаимно съгласие на страните.

Ищецът посочва, че след инцидента е постъпил в МОБАЛ ***, където му била оказана първа помощ. Сочи се, че на 19.01.2021 г. ищецът е постъпил в ДКЦ ЕООД, гр. Г.Оряховица поради наличие на гнойно-кръвенист секрет на ампутираната фаланга. Излагат се твърдения, че ищецът е претърпял болки и страдания, като настъпилата злополука е довела до негативна промяна в емоционалното състояние на ищеца. Ищецът отправя искане за осъждане на ответното дружество-работодател да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.01.2021 г., сумата 3 479,91лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.01.2021 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва размера на исковата претенцията. Сочи, че 4 отстраняването на последна фаланга на безименен пръст не нарушава възможността на лицето да се обслужва, както и хватателната функция на ръката изобщо не е нарушена, а настъпилата временна нетрудоспособност е била само за 14 дни. Ответникът заявява, че ищецът умишлено е причинил увреждането си и работодателят следва да бъде освободен от отговорност.

Сочи се, че на ищеца са проведени всички видове инструктажи за работа. В условие на евентуалност, ответникът счита, че отговорността му следва да бъде намалена поради обстоятелството, че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката със степен около 95%, като е проявил груба небрежност. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

Безспорно по делото е установено, че между страните е било налице трудово правоотношение, породено от сключен между същите на 16.07.2020 г. трудов договор. От събраните по делото писмени доказателства, заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и показанията на разпитаните свидетели се установява, че е настъпила трудова злополука с ищеца при изпълнение на трудовите му задължения, което е установено по съответния административен ред, видно от разпореждане от 03.02.2021 г. на ТП на НОИ ***. Видно от доказателствата, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука и настъпилите вреди. От представените по делото медицински документи е видно, че при извършеното в Отделение по образна диагностика към МОБАЛ *** изследване е установена травматична ампутация на дисталната фаланга на четвърти лъч на дясната длан. По делото е представен болничен лист, видно от който ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 19.01.2021 г. до 01.02.2021 г. От представения по делото медицински протокол от 19.01.2021 г. на ЛКК се установява, че на ищеца е оказана първа помощ и е оформен ампутационен чукан. От представените по делото амбулаторни листи от медицински прегледи на ищеца се установява, че му е назначена физиотерапия. В първоинстанционното производство е направено оспорване на част от медицинската документация /амбулаторни листи и протокол на ЛКК/ по реда на чл. 193 ГПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, обективирани в протокол от 15.11.2024 г. /л. 191 от първоинстанционното дело/, че с оглед частта, в която се оспорват посочените документи не е налице основание за откриване на производство по оспорване, тъй като оспорването касае факти, които не са осъществени лично от или пред длъжностните лица, съставили официалните свидетелстващи документи.