Решение № 854 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Административно наказателно дело № 20251110204701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. К. С., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-031968/07.01.2025 г.., издадено от Началник-група в ОППСДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 102, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила за издаването му.

Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че регистрационният номер на МПС е неправилно посочен, а датата на нарушението е некоректна. Жалбоподателката допълва, че в периода от 02.09.2024 г. до 09.09.2024 г. е била на почивка извън страната, а именно по това време на лицето Н.Х. е било отнето СУМПС и следователно не е предоставила съзнателно МПС, което притежава на неправоспособно лице. Излагат се и твърдения за материална незаконосъобразност. По тези съображения, жалбоподателката отправя искане до съда да отмени НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на съдебните прения, пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки срещу депозираната жалба, с които е взето и становище по съществото на делото. Отправено искане до съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и са изложени аргументи в подкрепа на искането. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, съдържащите се в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическата страна:

На 28.10.2024 г., Г. С. – командир на отделение при 04 РУ-СДВР, след извършена проверка, съставил против жалбоподателката С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1370176, в който констатирал следното: На 28.10.2024 г., около 08:06ч., в гр. София, на ул. „Боянски водопад“, при бл. 28, на 08.09.2024 г., около 05.30 часа, в качеството си на собственик на лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № ***, предоставя автомобила си на неправоспособно и че АУАН е съставен във връзка с АУАН, серия GA № 1370158. В акта била констатирана като нарушена разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-031968/07.01.2025 г., от Началник-група в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 102, т. 1 ЗДвП, в което било вписано, че неправоспособното лице е Н.Б.Х., с ЕГН **********.

Възприетата от съда фактическа обстановка се изведе при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: писмени – АУАН, серия GA, № 1370176/28.10.2024г., справка за регистрация на МПС от АИС, справка-картон на водача за жалб. С., Заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-453/31.05.2022 г. на Директора на СДВР, извлечение от разплащателна сметка, удостоверение за банкова сметка, копие от потвърждение на резервация, както и гласните – показанията на свидетеля Г. С..

Показанията на свид. С., който е и актосъставител, съдът намира за достоверни. При разпита си пред съда, свидетелят възпроизвежда обстоятелствата, които са вписани в АУАН, като посочва, че лицето, което е шофирало е било лишено от правоуправление, а автомобилът му е бил предоставен от друго лице.

Съдът констатира, че приобщените доказателствени източници са непротиворечиви, имат обективен характер и допринасят за изясняване на фактическа обстановка, поради което ги кредитира без да ги подлага на самостоятелен анализ, по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на доказателствените материали по делото, съдът прие следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Депозираната срещу НП жалба се явява процесуално допустима, с оглед на това, че е подадена от легитимиран правен субект – санкционираното лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление, и в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 26.02.2025г., а жалбата срещу него е депозирана при АНО на 07.03.2025 г.).

По процесуалната законосъобразност:

В производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд, като въззивна инстанция, следва да провери НП в неговата цялост, за да установи правилно ли са приложени материалният и процесуалният закон, като тази проверка за законосъобразност на акта не е ограничена от основанията, които се съдържат в жалбата, с която е инициирано производството. В хода на проверката за процесуална законосъобразност, съдът констатира, че двата основни за производството акта са издадени от компетентни органи, като изгради преценката си въз основа на приложените по преписката заповеди за компетентност. По 2 отношение на възражението относно процесуалната незаконосъобразност на НП, съдът намира, че оплакването на жалбоподателката е основателно. В НП е посочен погрешно регистрационният номер на МПС, въпреки, че по преписката е налице докладна записка, с която е акцентирано върху това, че в АУАН е допусната техническа грешка при изписването му. Въпреки правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, АНО не е отстранил допуснатата нередовност. По-нататък, основателно е оплакването на жалбоподателкатата относно датата на извършване на нарушението. От така даденото описание в двата основни за производството акта, за санкционирания субект не става ясно за какво е санкциониран – за това, че е предоставил МПС на неправоспособно лице на Н.Х. на 28.10.2024 г., около 08:06 часа или на 08.09.2024г., около 05:30 часа. Отделно от това, съдът констатира, че в АУАН не е посочено лицето, на което е предоставено МПС, а в НП е посочено, че това е лицето Н.Х..

Съдът намира това нарушение за съществено, доколкото с НП не следва да се въвеждат нови обстоятелства, по които жалбоподателят не се е защитавал. С оглед на това, че по този начин е засегнато правото на защита на санкционираното лице, съдът намира, че и това нарушение има характер на съществено. Посочените пропуски имат характера на съществени процесуални нарушения, тъй като посредством посочването им, санкционираното лице разбира за какво е било ангажирана неговата административна отговорност и се защитава по фактите, посочени в обстоятелствената част на АУАН и НП. Така посочени обстоятелствата, не позволяват формирането на еднопосочни изводи за какво е санкционирано лицето. С оглед на това, съдът намира, че е нарушено правото му на защита и единственият законосъобразен изход от делото се явява отмяната на НП.

За пълнота следва да се посочи, че НП се явява и материално незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 102, т. 1 ЗДвП, на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Отговорността на жалб. С. е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП (редакция, обн.

ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), съгласно която разпоредба, се наказва с глоба от 100 до 300 лева собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Изпълнителното деяние в процесния случай е под формата на предоставяне. По делото са налице писмени доказателства, че към дата 08.09.2024г., жалбоподателката е била на почивка извън пределите на страната, поради което тя не е предоставяла въобще собственото си МПС. С оглед на това, съдът намира, че обжалваното НП се явява и материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание.

По разноските:

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски в настоящото производство има жалбоподателят. По делото не е отправена такава претенция, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 , вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, 1-ви състав, НО,

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-4332-031968/07.01.2025 г., издадено от Началник-група в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.

„а“ ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 102, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок, считано от получаване съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4