Решение № 180 от 17.12.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр.Несебър, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200656 по описа за 2024 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя –М.А.Т., срещу наказателно постановление № 785714-F783245/29.08.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, вкл. за несправедливост на наложената санкция и приложение в случая на чл. 28 от ЗАНН. При изложените доводи моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването .

Насрещната страна по жалба – началника на отдел „Оперативни действия“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт и претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, 1 поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 18.08.2024 г. в 14,00 часа в обект бистро „Л.М.”, находящ се в гр. Обзор, общ. Несебър, пл. „С.“, стопанисван от жалбоподателя „К.“ ЕООД, била извършена проверка от служители на ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, сред които и свидетеля П. К. – старши инспектор. В хода на проверката се установило, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел “Datecs DP-150 MX“ с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DT975020 и ИН на фискална памет /ФП/ 02975020. При справка с КЛЕН и ФКБ № 0000831/13.07.2024 г. станало ясно, че чрез фискалното устройство в обекта на 13.07.2024 г. са били регистрирани продажби на стойност 0,80 лева /1 бр. кутия за храна М/ и на стойност 1,00 лев /1 бр. кутия за храна Г/, които били неправилно отразени в данъчна група „А“ вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС и данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. За извършената проверка бил съставен констативен протокол сер. АА № 0171456 от 18.08.2024 г. По повод констатациите бил съставен АУАН № F783245/18.08.2024 г. за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата, при вписани от нарушителя обяснения, че се касае до техническа грешка, която е отстранена, а отразените неправилно продажби са на незначителна стойност. Срещу АУАН е постъпило и възражение с подробни мотиви за приложение на чл. 28 от ЗАНН към случая. Въз основа на АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което формално е посочена неоснователност на възражението на нарушителя.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0171456 от 18.08.2024 г.; АУАН № F783245/18.08.2024 г.; опис на паричните средства в каса; справка КЛЕН; фискални бонове и дневен отчет; съкратен отчет на фискална памет; възражение срещу АУАН; заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/. Фактическата обстановка се потвърждава от показанията на св. К.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Приетата от съда фактическа обстановка е безспорна и с оглед изложеното от жалбоподателя и процесуалния му представител в хода на съдебните прения, като оплакванията му касаят единствено правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, а именно – нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът, при служебната си проверка, установи непълнота от фактическа и правна страна на описаното нарушение, което съставлява и нарушение на ЗАНН. Наказващият 2 орган, както и актосъставителят преди него, не са пояснили в актовете си какви стоки и услуги се регистрират в група „А“ и какви в група „Б“ и група „Г“ и защо артикули „кутии за храна М и Г“ в случая следва да се облага със ставка 20 % или 9 %, а не с 0 % и като освободени от облагане с данък. Мотиви в тази насока не могат да се извлекат и от разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, доколкото същите предвиждат задължение за регистрация на всички продажби по посочените в ал. 1 данъчни групи, които не съдържат предметен обхват. Тук следва да се отбележи, че относимата регламентация на отношенията е дадена с чл. 66, чл. 66а и чл. 66б от ЗДДС, съобразно които се предвижда стандартна ставка на данъка от 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена ставка на данъка от 9 %, подробно посочени в т.1 – 3 на чл. 66а, освободените с право на приспадане на данъчен кредит чрез прилагане на нулева ставка на данъка доставки с местоизпълнение е в страната, посочени в Глава трета – чл. 53, чл.64а, чл. 140, чл. 146 и чл. 173. Дефиниция на понятието “облагаема доставка”, от друга страна е дадена с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, а именно всяка доставка на стока или услуга когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. При това положение, пълното описание на обстоятелствата, при които е извършени процесното нарушение би следвало да включва квалифициране на продажбата на артикули „кутии за храна М и Г“ като облагаема доставка и определяне на вида , с оглед разпоредбата на чл. 66, чл. 66а и чл. 66б от ЗДДС. От правна страна, пълната формулировка на нарушението също би следвало да включва привръзка с разпоредбите на чл. 66, чл. 66а и чл. 66б от ЗДДС.

По горните съображения за съда се налага извод, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл.

57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са достатъчно основание за отмяната на НП. Съгласно константната практика на административните съдилища, нарушителят не следва да издирва мотивите и законовите основания за понасяне на административнонаказателна отговорност, за да достигне до действителната воля на наказващия орган, а тази воля следва да е определена по ясен и категоричен начин, като с непосочването нарушителят се поставя в невъзможност да организира защитата си, а липсата не може да се санира от събраните в хода на производството доказателства и мотивите на настоящия акт.

При този изход на спора съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските, доколкото искане за присъждането на такива бе направена единствено от наказващия орган.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я наказателно постановление № 785714-F783245/29.08.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - Бургас, с което на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя –М.А.Т., на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.

27, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание 3

„имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4