Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2294 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16964/2025
Вид
Решение № 2294
Подписан
12.05.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 32 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2294 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330116964 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Д. Х. К. е предявил против „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/03.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***/03.06.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 5 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 11 765, 02 лв. на 36 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 83 %. Твърди, че с договора е установено задължение за заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ от 3 000 лв., платима разсрочено на вноски с добавяне на сумата от 83, 33 лв. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл.. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото годишният процент на разходите не отговаря на действително приложения. Поддържа, че уговореното възнаграждение за допълнителна услуга представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Позовава се на практика на СЕС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, 1 че между страните е сключен процесния договор за кредит, но счита, че последният е действителен и е съобразен с изискванията, установени в разпоредбите в ЗПК. Поддържа, че в Общите условия е посочено какво представлява договорното възнаграждение и как е формиран годишния процент на разходите, поради което не е допуснато соченото нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в ЗПК не е въведено изискване за посочване на годишния процент на разходите, тъй като те са нормативно залегнали.

Поддържа, че възнаграждението за допълнителна услуга не представлява задължително условие за сключване на кредита и последното не следва да се включва в годишния процент на разходите, доколкото не представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Позовава се на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че нарушението на посочената разпоредба има за последица недължимост на сумите, с които се надвишава размерът на годишния процент на разходите, но не и недействителност на договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за потребителски кредит, а именно – на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/03.06.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 5 000 лв., както и че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на допълнителна услуга от 3 000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. Х. К. – в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/03.06.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил в полза на ищеца сумата от 5 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 8 765, 02 лв. на 36 месечни вноски с размер от 243, 48 лв.

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 3 000 лв., с установен 2 размер на вноската по допълнителния пакет от 83, 33 лв., дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 11 765, 02 лв. с общ размер на вноската от 326, 81 лв., платими на 10-то число. Към договора е приложен погасителен план.

Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 83 %.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на 3 дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

4

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.