Решение № 1632 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20211100510929 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 20.05.2021 г., постановено по гр. дело № 42084/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 1 5 3 състав,ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати на ищеца З. Х. на основание чл. 187,ал.5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 3 ЗМВР сумата от 1180,94 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.09.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата д от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 137,71 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на възнаграждението за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2020 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с която същото се обжалва като неправилно. Излага се становище, че отразеният по съдебно-счетоводната експертиза труд не е извънреден, както и че не е налице празнота в нормативната уредба, поради което не следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Поддържа се, че часовата норма за нощния труд по ЗМВР е различна от Кодекса на труда по преценка на законодателя.

Предвид изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено в цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени 1 предявените искове в пълен размер. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец - З. Х..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове по чл., 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1180,94 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.09.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 137,71 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на възнаграждението за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в 01 РС ПБЗН-СД ПБЗН към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и на основание чл. 142,ал.1, т. 2 има статус на държавен служител.

Твърди се, че през процесният период е получавал допълнително възнаграждение за изработен извънреден труд, нощен труд и труд през празничните дни при неправилно изчислена ставка. Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който гласи, че работното време на държавните служители се изчислява в работно време подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а извънредният труд не може да надвишава 70 ч на тримесечен период, съответно 280 часа годишно. Твърди се, че съгласно чл. 178, ал. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, което според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР следва да се уреди с наредба на Министъра на вътрешните работи.

Твърди се, че материята е била уредена в действали последователно четири наредби на министъра, като съгласно Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. при сумарно отчитане на отработено време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния периода се умножавало по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. Посочва се, че в следващите наредби, прието от министъра е липсвало нормативно основание за пеизчисляване. Поддържа се, че при непълнота е специалната нормативна уредба, за процесния период следва за служителя да се приложат субсидиарно общите правила на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че ищецът е отработил около 230 нощни смени месечно и 2 е положил 1 840 часа нощен труд, които се равняват на 2 103,12 часа дневен труд, за които му се дължи допълнително възнаграждение, което възлиза на сумата от 1 600 лв. Претендира се обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, считано от 01.12.2018 г. до 31.08.2020 г. Предвид изложеното се иска уважаване на предявените главни и акцесорни искове и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Излага становище, че не е налице празнота в нормативната уредба, а законодателят е предвидил различна времева продължителност за полагане на нощен труд. Поддържа се, че тази нормативна уредба е обусловена от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, поради което приложение към настоящия случай следва да намери Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Според ответника положеният от ищеца нощен труд няма характер на извънреден труд, какъвто характер има само работата, положена от служителите извън установеното за тях работно време. Твърди се, че служителят-ищец е получил компенсация за положения от него нощен труд с месечните си възнаграждения, съобразно размера, посочен в наредбите. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявения главен иск, както и на иска за мораторна лихва, която претенция има акцесорен характер. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 20.04.2021 г. е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, като искът за главница е увеличен на 1180,94 лв., а искът за лихва на 137,71 лв.

По делото е приложена справка рег. № 560200-9/15.01.2021 г. относно дадените дежурства от ищеца в периода от 01.09.2017 г. до 06.97.2020 г.

С допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза са изследвани въпросите относно реално изработените от ищеца часове, в това число нощния труд; продължителността на работното време на ищеца през отчетния период, както и платените му възнаграждения за положен извънреден труд.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл., 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1180,94 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.09.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със 3 законната лихва върху сумата от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 137,71 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на възнаграждението за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2020 г.

По делото са обявени за безспорни обстоятелствата, че през периода 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал държавна служба при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР при работа на смени при сумарно изчисление на работното време за тримесечен период.

Единственият спорен въпрос между страните е следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ.

По настоящия правен спор е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С – 262/2020 г.

Съгласно решение от 24 февруари 2022 на СЕС, член 8 и член 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, както и че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

По въпроса бе образувано и тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС с решението, по което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Основните аргументи за така приетото становище са, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на 4 служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.

2, ал. 1 ЗМВР. Приема се на следващо място, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6547bc69-5880-41c9-b352-cab1cd586313