Решение № 162 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. М., 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „М. „ООД ,ЕИК *** чрез адв.Д . , която оспорва в същата начислените разноски от страна на ЧСИ, съдържащи се в Поканата за доброволно плащане .

Същата твърди, че разноски /включващи начислени такси на ЧСИ и адвокатско възнаграждение/ не се дължат предвид подробно изложени съображения. Като алтернативно становище се застъпва тезата, че същите следва да бъдат намалени.

Постъпил е отговор от взискателя по делото „ М. „ ЕООД, която чрез своя процесуален представител излага становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Твърди,че в една част жалбата се явява и недопустима.

В представените мотиви на ЧСИ А.В. се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

По делото е изискано от публичен съдебен изпълнител 1463/2014 г.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, приема следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА в частта относно определения адвокатски хонорар .

Същата в тази част се явява недопустима, като съображенията за това са следните:

Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност, респ. недължимост на сторените от взискателя разноски по изпълнителното производство (каквито възражения се излагат в подадената жалба), съставляващи адвокатско възнаграждение е разрешен в редица актове на Върховния касационен съд и е създадена константна практика , в която е прието, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира недължимост, респ. намаляване на разноските на взискателя поради 1 прекомерност пред съдебния изпълнител, а не направо пред съда като постановеният по искането акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда . В конкретния случай такова искане, с което да се претендира намаляване, респ. недължимост и прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, до ЧСИ няма.

Това означава, че няма акт, който да подлежи на обжалване. Следователно макар и наименовано "жалба", искането на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) по същество представлява искане за неприсъждане, респ. намаляване поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, по което искане компетентен да се произнесе съобразно изложеното по - горе е съдебният изпълнител. Едва след произнасянето му с постановление неговите действия подлежат на обжалване пред окръжния съд съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Ето защо производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, а жалбата върната на ЧСИ за произнасяне по въпроса относно дължимостта и размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

ПО ОТНОШЕНИЕ жалбата в частта относно определените разноски по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ съдът намира същата за основателна по следните съображения:

В жалбата се твърди,че по отношение на дружеството длъжник е образувано дело на публичен съдебен изпълнител,по което са наложени обезпечения ,възбрани и са предприети изпълнителни действия. Поддържа също така,че сумата е събрана вследствие на така образуваното дело, а не на действията на ЧСИ,поради което и начислената такса по т.26 е недължима.

С оглед проверка на тези възражения съдът изиска информация досежно образуваното изпълнително дело . Видно от представените доказателства се установява,че изп.дело № 1463/2014 г. по описа на ТД на НАП В.Т.,офис М. е образувано на 19.12.2014 г., като са наложени обезпечения и възбрани . Изцяло задължението е погасено на 14.04.2023 г. ,когато по сметка на ТД на НАП В.Т.,офис М., Принудително събиране на публични вземания е внесена сумата 40 528,16 лв. Като основание за внасяне е посочено изп.дело № 1463/2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.26 от Тарифата таксата се дължи за изпълнение на парично вземане върху събраната сума . Действително, длъжникът може да погаси и доброволно задължението си директно по сметката на взискателя ,при което също се дължат такси по т.26,но в случая не е налице тази хипотеза. Единственото действие от страна на ЧСИ е изпращането на поканата за доброволно изпълнение,което е получено от длъжника на 06.03.2023 г. Освен това, както бе посочено по-горе, длъжникът е посочил като основ ание за погасяване на задължението си към държавата изпълнителното дело на публичния изпълнител,а и сумата е внесена по сметка на Публичния изпълнител.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че сумата 40528,16 лв. е събрана от публичния изпълнител, а не от ЧСИ ,поради което и на същия не се дължи такса по чл.26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ по отношение вземането на държавата.В подкрепа на този извод е и разпоредбата на т.26,забележки,т.3 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ.

В призовката за доброволно изпълнение като дължима такса по т.26 е посочена сумата 3 833,89 лв.,която включва освен начислената такса върху вземането на държавата, така и вземането на взискателя „ М. „ ЕООД.

Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 534,24 лв., поради което в този случай пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 53,42 лв. ,а с включено 2

ДДС 64,10 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая възлиза на 534,24 лв./64,10 с ДДС/ .

С оглед горното съдът намира,че постановлението за разноските ,обективирано в Покана за доброволно изпълнение ,връчена на длъжника „М. „ООД ,ЕИК *** следва да бъде отменена в частта, с която е определено длъжника да заплати такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ над размера на сумата 64,10 лв. с ДДС до размера 3 833,89лв.с ДДС.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските,обективирано в покана за доброволно изпълнение ,връчена на длъжника „М. „ООД ,ЕИК *** по изп.д.

№20227470400107 по описа на ЧСИ А. В. ,в частта, с която е определено задължение на длъжника над размера на сумата 64,10 лв. с ДДС до размера 3 833,89лв.с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „М. „ООД ,ЕИК *** в частта досежно определения адвокатски хонорар

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 163/2023 г. В ТАЗИ ЧАСТ и ВРЪЩА жалбата на „М. „ООД ,ЕИК *** на ЧСИ А.В. за произнасяне по направеното възражение ,след което делото да се върне обратно на МОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3