Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 796 от 23.10.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 837/2018
Вид
Решение № 796
Подписан
23.10.2018
Състав
ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№………./……10.2018г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

АТАНАСОВ при секретар Капка Микова, като разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №837 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощникът ѝ адв.И.В., с адрес: ***, против Решение №987/12.03.2018г. постановено по гр.д.№12307/2017г. на PC Варна, с което е уважен предявения от въззиваемия “Аспект-33“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №28, ет.2, ап.2, представлявано от M=J=H=, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.А.Г., иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК за приемане на установено, че въззивницата дължи на дружество сумата от 2112.30лв., представляваща възнаграждение по Договор за посредничество от 18.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-26.7.2017г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 131.69лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 14.12.2016г. до 25.7.2017г., за които задължения е издадена Заповед №5794 от 27.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№10488/2017г. по описа на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилен, непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съдът относно доказаността на предпоставките за заплащане на възнаграждение на посредника, като са развити подробни съображения. На следващо място в условията на евентуалност се оспорва размера на дължимото възнаграждения. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за попълване с доказателства, както за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, e депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорват се доводите на ответника, като се развиват подробни съображения. Моли се за потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата, оспорва отговора на същата и моли за присъждане на разноските направени пред двете инстанции. С писмени бележки се доразвиват съображения в подкрепа на становището за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.280 и сл.от ЗЗД, предявен от “Аспект-33“ ООД, с ЕИК *********, за приемане на установено, че М.А.Д., с ЕГН **********, дължи на дружество сумата от 2112.30лв., представляваща възнаграждение по Договор за посредничество от 18.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-26.7.2017г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 131.69лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 14.12.2016г. до 25.7.2017г., за които задължения е издадена Заповед №5794 от 27.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№10488/2017г. по описа на РС

Варна

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2016г. между страните е сключен Договор за посредничество при покупка на недвижим имот, по силата на който ответницата е възложила на ищеца да посредничи при придобиване на имот, представен от посредника срещу възнаграждение в размер на 3% от продажната цена. Твърди се, че търсения от възложителя имот е двустаен самостоятелен обект в сграда, изградена от тухли, в района на “Колхозен пазар“, “Цветен квартал“ или широк център, с цена между 35000 и 36000 евро. Твърди се, че на 19.10.2016г. на ответницата е показан самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, ул.“Струга“ №21, попадащ в сграда 1 на ПИ с идентификатор ***, представляващ Ателие №3, на първи етаж, със застроена площ от 43.54 кв.м., състоящ се от входно антре, две помещения, тоалет, тераса, ведно с избено помещение №6 с площ от 4.70 кв.м., ведно с 2.7055 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, предлаган на цена от 36000 евро. Твърди се, че според чл.6, ал.3 от договора за посредничество възнаграждение се дължи на посредника и когато имота закупи от свързано с възложителя лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Твърди се, че на 13.12.2016г. гореописания имотът с идентификатор *** е закупен от Д.Г.Д., който е съпруг на ответницата, т.е. придобиването е станало в режим на СИО с възложителя по договора. Твърди се, че между договорено възнаграждение в размер на 3 % от сумата 36000 евро, или сума от 1080 евро, с левова равностойност от 2112.30лв., не е заплатено на посредника в деня на придобиване на имота-13.12.2016г., както е предвидено в чл.8, ал.2 от договора за посредничество или по-късно. Твърди се, че от деня, следващ датата на придобиване на имота, т.е. от 14.12.2016г. ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законна лихва, която за периода от 14.12.2016г. до 25.07.2017г. възлиза на 131.69лв. Твърди се, че с оглед неизпълнението на ответницата, за ищецът подал Заявление по чл.410 ГПК, което било уважено, респективно е издадена Заповед №5794/27.07.2017г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№10488/2017г. по описа на РС Варна. Твърди се, че в срока по чл.414, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала възражение, поради което за ищеца е налице интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

С постъпилия от ответницата отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че на ищеца не се дължи възнаграждение, тъй като същия не е изпълнил възложеното му с процесния договор. Сочи се, че предложенията имот от ищеца не е съответствал на изискванията на възложителя залегнали в договора, както и че предоставената информация от посредника е подвеждаща и неистинска.

Твърди се, че ищеца не се легитимира като представител на продавача на имота и не се е намирал в договорни отношения с него. Ето защо се поддържа, че ищеца не само, че не е изпълнил възложеното му, а се намира и в обективна невъзможност да стори това, поради което не му се дължи възнаграждение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивницата, съставляват оспорване на изводите на районния съд за наличието на предпоставките за уважаване на иска, тъй като покупката на имота не е станала в резултат от действията на ищеца, както и че същия няма никакъв принос за това, поради което възнаграждение по договора за посредничество не се дължи. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Видно е от приетия препис от Договор за посредничество от 18.10.2016г., че жалбоподателката е възложила на въззиваемия да ѝ посредничи при придобиване на имот, представен от посредника със следните характеристики: двустаен имот, в сграда, изградена от тухли, в района на “Колхозен пазар“, “Цветен квартал“ или широк център, с цена до 35000-36000 евро. В изпълнение на възложеното посредника следва да предоставя реална и обектива информация за предлаганите имоти на пазара и да организира огледи на избрани от възложителя имоти, които съобразно чл.3 от договора за посредничество се отразяват в Приложение №1, което е неразделна част от договора. В чл.4 от договора е предвидено задължение на посредника да осигури организационно обслужване на сделката до сключване на окончателен договор. Според чл.6, ал.1 от договора възложителката дължи на посредника възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на имота, но не по-малко от 500 евро, като възнаграждението се дължи, поради самия факт на свързване на страните по сделката. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че в случай на неучастие на посредника при сключване на договорите за придобиване на имота, за продажна цена върху която ще се определи възнаграждението ще се приеме тази посочена в договора за посредничество. Съгласно чл.6, ал.3 от договора на посредника се дължи възнаграждение и ако действителният купувач на предлагания имот е свързано с възложителя лице по смисъла на § ДР на ТЗ. По силата на чл.8, ал.2 от Договора възнаграждението се дължи най-късно в деня на окончателното придобиване на собствеността върху имота. По делото е представен и препис от находящият се в държание на възложителя екземпляр от Договор за посредничество, по-голямата част от реквизитите, по който не са попълнени.

В Приложение №1 към договора за посредничество, препис от което е приет по делото са вписани огледи на четири имота, последният от които е извършен на 19.10.2016г. на Офис, находящ се в гр.Варна, ул.“Струга“ №21, с цена от 36000 евро, като извършването на огледа на имота е удостоверено с подпис на възложителя.

Установява се от представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА с вх.рег.№32527 от 13.12.2016г., Акт.№27, том XXXVII, д.№18408 по описа на СВ при ВРС, че на 13.12.2016г. Д.Г.Д., с ЕГН ********** е закупило от Г. С.Д.П., имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, ул.“Струга“ №21, попадащ в сграда 1 на ПИ с идентификатор ***, представляващ Ателие №3, на първи етаж, със застроена площ от 43.54 кв.м., състоящ се от входно антре, две помещения, тоалет, тераса, ведно с избено помещение №6, с площ от 4.70 кв.м., ведно с 2.7055 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, за сумата от 58200лв., като данъчната оценка на имота е 58150.40лв.

От приетото по делото Удостоверение рег.№АУ10795ВН от 24.11.2017г. на Община Варна е видно, че Д.Г.Д., ЕГН ********** е съпруг ответницата М.А.Д., по силата на сключен на 30.11.1975г. граждански брак.

По делото е представено Приложение №1 за оглед на имоти, изготвено на бланка на “Явлена-Варна“ ООД, съдържащо подпис на възложител и собственик, и описание на два огледа на недв.имоти, единият от които извършен на 15.10.2016г. и касае процесния имот. Представена е и Депозитна разписка-споразумение от 15.10.2016г., според която Г. С.Д.П. се задължават да продадат в срок до 16.11.2016г. на Д.Г.Д., процесния имот за сумата от 58200лв., както и да не предлагат имота на други лица. От своя страна купувача е заплатил на продавачите депозит в размер на 200лв.

В постъпилото по делото Удостоверение от “Явлена-Варна“ ООД, е посочено че Д.Г.Д. не е бил техен клиент и не е сключвал договор за покупка на имот, посредством услугите на дружеството, както и не е заплащал комисионни услуги.