Решение № 1291 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110126238 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу „***“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 21180,48 лв., представляваща обща цена по неформални договори за покупкопродажба, за които ищецът е издал фактури с № ***/*** г. и № ***/*** г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 416,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.01.2023 г. до 15.05.2023 г., и сумата от 188,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.02.2023 г. до 15.05.2023 г.

Ищецът заявява, че по силата на сключен с ответника неформален договор за покупко – продажба му е доставил в периода от 28.11.2022 г. до 23.01.2023 г. общо 882,40 тона трошена фракция, за което съставил фактура с № ***/*** г. на стойност 12482,88 лв. с вкл.

ДДС, и фактура с № ***/*** г. на стойност 8697,60 лв. с вкл. ДДС. Ответникът получил стоките, но не заплатил тяхната цена. При тези твърдения ищецът претендира заплащането и на обезщетения за забава върху всяка от сумите по фактурите. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД.

В о.с.з. от 20.02.2024 г. ответникът заявява, че оспорва процесните фактури да са осчетоводени от ответното дружество, както и че товарителниците не носят подпис на представител на дружеството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена фактура № ***/*** г. на стойност 12482,88 лв. с ДДС, с доставчик „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД, с посочено основание: фракция трошена 0,63, количество: 520,12 тона.

1

Представена е и фактура № ***/*** г. на стойност 8697,60 лв. с ДДС, с доставчик „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД, с посочено основание: фракция трошена, количество:

362,40 тона.

Като писмени доказателства по делото са приети експедиционни бележки, издадени от „***“, от дати 28.11.2022 г. (2 бр.), 29.11.2022 г. (4 бр.), и 30.11.2022 г. (5 бр.), с изпращач:

***, и получател: „***“ ЕООД, с предмет: трошена фракция 0-63. Същите са подписани от името на ищеца, като само 1 от тях е подписана от името на ответника.

Представени са и 11 бр. експедиционни бележки, издадени от „***“ ЕООД, от дати 29.12.2022 г. (1 бр.), 05.01.2023 г. (2 бр.), 07.01.2023 г. (6 бр.) и 12.01.2023 г. (2 бр.), с изпращащ: „***“, и получател: „***“ ЕООД, с предмет: трошена фракция, съдържащи подпис от името на ищеца и от името на ответника.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесните фактури № ***/***г. и № ***/*** г. не са били осчетоводени от ответника, не са включени в дневника за покупки и не е ползвано правото на данъчен кредит по тях. Посочените фактури са осчетоводени при ищеца включени са в дневниците за покупки и подадени със Справка-декларация в ТД на НАП. В счетоводството на ищцовото дружество няма данни за извършени плащания от страна на ответника по процесните фактури. Според заключението счетоводството на ищеца е водено редовно.

От показанията на свидетеля В. Н. М.-Н., се установява, че същата работи при ищеца на длъжност „касиер“ на кантарна везна. Пояснява, че работата й се състои в задължението да претегля камиона преди и след натоварване, и да издаде съответните документи. Посочва, че дейността на „***“ е добив и преработка на инертни материали от концесия на р. ***.

Твърди, че ответното дружество й е познато, тъй като същото товарило материали от базата в ***. Свидетелства, че при всяко товарене се изготвяли експедиционни бележки, в които се отразявало датата на съставяне, фирмата изпращащ, фирмата получател, номер на камиона, вида на фракцията, количество и нетно тегло. Посочва, че обикновено лицето, което приема материала е съответния шофьор, който се подписва на „приел“ в документа. Твърди, че при нея не се е случвало шофьор да не разпише експедиционната бележка, но знае, че е имало и такива случаи.

От показанията на свидетеля И. Г. Е., се установява, че същият работи като мениджър-офис и се занимава с изготвянето на фактури и разговори с клиенти. Посочва, че товаренето се извършвало в базата в ***. Клиентът заявявал какво иска: пясък, филц или трошена фракция. Камионът се измервал празен, натоварвал се и след това отново се претеглял. Изготвяли се товарителници, които се подписвали от служител на ищцовото дружество и от служител на клиента, като обикновено това бил съответния шофьор. Твърди, че се е случвало шофьорите да не се подпишат, като посочва, че най-вероятно причината за това е от бързане.

Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК кредитира изцяло обсъдените показания като последователни, логични и обективни, доколкото са дадени от лица ангажирани пряко с извършваната от ищцовото дружество дейност, за които се претендира заплащане в рамките на настоящето производство. С оглед забраната на чл. 163, ал. 1, т. 3 ГПК, свидетелските показания могат да бъдат ползвани единствено като установяващи механизма на осъществяване на комуникацията и обичайните фактически действия, осъществявани при търговските отношения на страните, но не и доказващи конкретния твърдян факт за продажба на трошена фракция по процесните фактури.

По делото са събрани и други доказателства (експедиционни бележки), неотносими към настоящи спор, с оглед направените от процесуалния представител на ищеца уточнения с молба от 05.03.2024 г. и в о.с.з от 23.04.2024 г., а именно, че доставките са извършени с 2

„ППС на „***“ ЕООД от базата в ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на описаните във фактурите продукти, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на стоките, а за ответника е възникнало задължението за плащане на договорената цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Договорът за търговска покупко-продажба е консенсуален и неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и разпоредба на чл. 293, ал. 1 ТЗ. С оглед на това сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, тя е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на стоки, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, падеж, време и място на издаване (на сключване на договора), наименование на страните.

В случа в представените по делото 2 броя фактури с № ***/*** г. и № ***/*** г., са посочени страните по сделката, предадените стоки, тяхното количество, единична стойност, вкл. начисленият ДДС. По този начин ясно са очертани взаимните престации на страните по правоотношението. Тези фактури са надлежно осчетоводени само в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника, който не е ползвал данъчен кредит по тях.

Ето защо единствено въз основа на представените по делото фактури не би могло да се обоснове извод относно съществуването на облигационно правоотношение между страните.

Поради неформалния характер на договора за търговска продажба преценката за сключването му не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в това число и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора - получаване на стоката или плащане на цената, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка (решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. Д. № 478/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, и др.).

Ето защо липсата на надлежно осчетоводена фактура от страна на ответника не обосновава извод за липсата на облигационна връзка между страните, а задължава съда да извърши съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства, като ги прецени в тяхната взаимовръзка.

В разглеждания случай съдът приема за установено, че отразената във фактура № ***/*** г. стока – 362,40 тона трошена фракция, е предадена на ответника, като транспортът е организиран и извършван с МПС-та на ответното дружество. Получаването на стоките е удостоверено в изготвените 11 бр. експедиционни бележки, съответно от 29.12.2022 г., от 05.01.2023 г. (2 бр.), от 07.01.2023 г. (6 бр.) и от 12.01.2023 г. (2 бр.). Количеството на приетите стоки кореспондира напълно с количеството и вида на стоката, описана в представената фактура. И единадесетте експедиционни бележки са подписани както от съставилото ги лице, представител на ищеца, така и от представител на ответника. Липсата 3 на данни за надлежно упълномощаване на лицето подписало експедиционните бележки да действа от името на ответното дружество при получаване на процесните стоки – трошена фракция, е без съществено значение за изхода на спора, с оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ.

Съгласно чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая по делото не са ангажирани доказателства за противопоставяне от страна на ответника на извършени без представителна власт действия от името на търговеца, веднага след узнаването, което в случая е станало с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на 05.09.2023 г.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че между страните е постигнато съгласие и е сключен договор за търговска продажба с очертания в представената по делото фактура № ***/*** г. предмет.

Обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура в „дневник продажби“ и не е ползвал данъчен кредит по нея, не разколебават този извод. В случая, вземането на ищцовото дружество не е обусловено от осчетоводяването на издадената данъчна фактура, тъй като основанието за плащане е предаването на стоките (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Доколкото стоката е реално предадена на ответника, и същият не е възразил, а я е приел, за последния е възникнало задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на продажната цената.

Анализирайки представените по делото фактура №***/*** г. и експедиционни бележки, съответно от 28.11.2022 г. (2 бр.), 29.11.2022 г. (4 бр.), и 30.11.2022 г. (5 бр.), които не са подписани от представител на ответното дружество (с изключение на експедиционна бележка от 28.11.2022 г.), както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което процесната фактура не е осчетоводена при ответника, съдът намира, че по делото липсват както преки, така и косвени доказателства за сключване на договор за търговска продажба с очертания в представената по делото фактура № ***/*** г. предмет. Както се посочи по-горе, фактурата сама по себе си, не е основание за плащане. Купувачът по договора за покупко-продажба дължи цената не защото продавачът е издал данъчната фактура, а защото е доставил/предал стоката, а в случая, ищецът не е доказал да е предал на ответника стоката, посочена в издадената фактура. Нещо повече, налице е разминаване в количеството трошена фракция според издадената от ищеца фактура и общото количество трошена фракция по представените експедиционни бележки. Предвид изложеното и като взе предвид, че формалната доказателствена сила на данъчната фактура, като частен свидетелстващ документи, не обхваща факта на получаване на стоката, съдът намира, че в случая е оборено значението на фактурата като счетоводен документ, удостоверяващ получаване на стоката.