Решение № 395 от 12.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. П., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 924/14.08.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220100775 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявените от Д. П. Ф., ЕГН ********** от с. М.К., ул. „33-та“ № 22, обл. П., против Областна дирекция на МВР - П. при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171 А, искове за заплащане на сума в размер на 2818,32 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд от 1688 часа през периода от 01.03.2020 г. до 01.03.2023 г., получена в резултат от преизчисляване на положения нощен труд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 430,42 лв., като неоснователни и недоказани

Осъдил е Д. П. Ф., ЕГН-********** от с. М.К., ул. „33-та“ № 22, обл. П., да заплати на Областна дирекция на МВР - П. при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, сторените по делото разноски в размер на 200.00 лева.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. П. Ф. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че 1 решението постановено от първоинстанционния съд било немотивирано, като бланкетно се посочвало, че не била налице нормативна празнота в ЗМВР и не можело да се обоснове субсидиарно приложение или приложение по аналогия на КТ. Съдът въобще не бил коментирал иначе чисто правния спор между страните с мотива, че не бил в състояние да направи извод за противоречие на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 с правото на ЕС и в частност с Хартата на основните права на ЕС, съответно с решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г, като се сочи, че съдът се е задоволил да се съобрази само с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на Общото събрание на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 г.

Цитира се разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, както и чл.178, ал. 1 от ЗМВР във връзка с брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР и възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че в ЗМВР било посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24часови смени - сумирано за период от три месеца с изложени подробни твърдения в тази насока. Сочи се, че в периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 81213 592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди се, че прилагането на НСОРЗ следвало и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не можели да бъдат пониски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл било и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС. Следвало да се отчете, че жалбоподателят е лице със статут на държавен служител. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвиждал субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд, както и, че ЗДС и ЗМВР, както и горните наредби, съдържали специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители от структурите на МВР. В тази насока се цитира писмо с изх.

№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Твърди се, че сумираното изчисляване на работното време било форма на отчитане на работното 2 време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай бил тримесечен. В тази насока било и неоспореното заключение по счетоводната експертиза. Излагат се твърдения, че тези изводи противоречат и на Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С - 262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Л. по дело със същия предмет на спора. Прави се анализ, че с оглед даденото от СЕС разрешение, нощният труд на служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не било предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък имало методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г.

Искането е решението да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано, вместо което да бъде постановено ново, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на МВР-П. с искане решението на Районния съд да бъде потвърдено, като правилно и обосновано, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Изложени са подробни доводи във връзка с твърдението за правилност на решението на Районния съд.

Обсъдени са и събраните по делото доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Окръжният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Областна дирекция на МВР - П. при Министерство на вътрешните работи ищецът Д. П. Ф. е твърдял, че е служител в системата на МВР от 19.09.2018 г., в качеството му на полицай в група „Охранителна полиция” към Районно управление - П. към Областна дирекция на МВР - П..

Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител и бил назначен със заповед на директора на ОДМВР - П., като ищецът и ответникът били 3 обвързани от служебно правоотношение, което било регулирано от ЗМВР, явяващ се специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Предвид характера на заеманата длъжност, старши полицай Д. Ф. полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до предявяването на иска се е изчислявало сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд.

Твърдял е, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които било предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. В разпоредбите на ал.3 от чл. 187 от ЗМВР било посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.7 на чл.187 ЗМВР "Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение." В ал.10 на същия член било предвидено, че "разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Ищецът е твърдял, че през периода от 01.03.2020 г. до 01.03.2023 г. и до момента Д. П. Ф. изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни- от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни - от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР гр. П., същия се отчитал за период от три месеца, като падежът на изплащането му бил краят на всяко тримесечие и се изплащал заедно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължала и сумата, определена за положен нощен труд, каквато била и исковата претенциа, от която дата следвало да се начислят и определените лихви. През претендирания 3-годишен период, считано от 01.03.2020 г. до 01.03.2023 г., били налични 4 тримесечия годишно или казано 4 иначе общо 12 тримесечия, през който не бил отчитан и съответно заплатен положеният нощен труд, като падежът на всяка една от дължимите суми бил изискуем от датата на изплащане на трудовото възнаграждения след всяко тримесечие, както от същата дата се дължали и лихвите. За уточняване на претенцията ищецът е претендирал ОДМВР - гр. П. да предостави необходимата документация /седмични и месечни ежедневни ведомости графици за работното време и отчетения извънреден труд и нощен такъв положен от служителя за коментирания период от време за всяко тримесечие поотделно/. Моли съда да го задължи да представи посочените седмични и месечни ежедневни ведомости - графици за работното време и отчетения извънреден труд и нощен такъв положен от служителя.

Твърдял е, че към момента за посочения три годишен период назад, положеният от старши полицай Д. Ф. извънреден труд не бил преобразуван от нощен в дневен такъв с коефициент 1,143, не бил начисляван и не му бил заплащан. Счита исковата претенция за заплащане положения извънреден /нощен/ труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, за доказана по основание.

Според ищеца на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответникът - ОДМВР гр.

П. е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което счита претендираната в настоящото производство акцесорната лихва за основателна за периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през коментирания период/, през което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но не е изплатил същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане.

Искането е съдът да осъди ответника - ОД на МВР гр.П., да изплати на ищеца дължимата сума за положен нощен труд от 1688 часа /хиляда шестстотин осемдесет и осем часа/, преизчислен с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневния такъв, общо в размер на 2818, 32 лв., към която сума следва да се прибави и мораторната лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /01.03.2020г. до 01.03.2023г./ на плащането на главницата, в размер на общо 430, 42 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендирал е и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответникът чрез своя процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск.

Безспорно е между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е служител в системата на МВР от 5

19.09.2018 г., в качеството му на полицай в група „Охранителна полиция” към Районно управление - П. към Областна дирекция на МВР – П..