Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 405 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 638/2026
Вид
Протоколно определение № 405
Подписан
24.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 53 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 405 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова и прокурора Р. Б. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело № 20263100200638 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б. М. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. С.

И., редовно упълномощен от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

АДВ.И.: Да се гледа делото.

ОБВ.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

А Д В . И . : Поддържаме искането за изменение на мярката за неотклонение. Искам да представя и моля да приемете доказателства по отношение на съпругата на подзащитния ми, с които да докажем, че същата му е в майчински, но полага и труд.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с представените писмени доказателства, да се приемат. Няма да соча други доказателства.

1

СЪДЪТ намира, че така представените писмени доказателства от страна на адв. И. следва да бъде приобщени към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към материалите по делото – Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО от Й.В. Т.а, молба за отпуск от Й.В. Т.а до адв. А.Н. от 02.03.2026 г., Заповед №2/02.03.2026 г. от адв. А.Н. с която разрешава ползването на отпуск за отглеждане на дете за периода от 05.03.2026 г. до навършване на две години.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. И.: Считам, че са налице основания да бъде изменена мярката за процесуална принуда на подзащитния ми. За да съм коректен към Вас и към представителя на Окръжна прокуратура-Варна, няма да правя коментар на обоснованото подозрение, касаещо авторството на деянието, тъй като това ще се реши в хода по същество. Единствено и само сме заложили съображения, които засягат опасността от укриване и извършване на друго престъпление.

Прави впечатление, че за периода на взетата спрямо обв. Т. мярка за неотклонение „ Домашен арест“ са разпитани осем свидетеля, двама от които са повторно разпитани свидетели при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, но също така прави впечатление, че голяма част от тези свидетели и насоката на техните показания са по отношение на други лица и по-конкретно по отношение на кмета на район „П.“, който също е разпитан наскоро. Всичко това го казвам, тъй като имаше заложени някакви съмнения от страна на прокуратурата и беше направен коментар, че обв. Т. има възможност при вземането на една различна мярка за неотклонение от „Домашен арест“, същият може да повлияе, говори или по някакъв начин да 2 попречи на досъдебното производство, по отношение на всички свидетели, които са му колеги. Казвам това, защото към настоящия момент, според мен всички лица, които са били по някакъв начин важни или относими към предмета на делото, те вече са разпитани.

По отношение на опасността от укриване, то такава опасност никой не съзря и няма причина да се укрие млад човек като подзащитния ми, който е с невръстно дете и има съпруга. Всичко това е в контекста на това, че мярка за неотклонение като сегашната - „Домашен арест“ до голяма степен е приравнена със мярката за неотклонение „Задържане под стража“ доколкото същият е ограничен да полага труд.

На този етап, аз не виждам с едно задържане за още няколко месеца какво би спечелила прокуратурата. Както защитата е поставена в позиция да оспорва дадена мярка за неотклонение според мен прокуратурата трябва от своя страна да докаже, че е необходима тази мярка за неотклонение. Не виждам как Т. ще повлияе на досъдебното производство, още повече като сме се запознали с материалите от същото, където прави впечатление, че има експлоатирани специални разузнавателни средства.

Няма как да не споменем един свидетел, който се набива в очите, а именно К.Н., който според мен става прекалено услужлив с това което знае и може по досъдебното производство. Вижда се, че още през 2025 г. е имал намерение по някакъв начин да се конфронтира с администрацията и с кмета на район „П.“, като това става ясно от показанията на С.Н., който е разпитан на 11.03.2026 г.

В този смисъл аз считам, че всички свидетели, които са били важни за прокуратурата, съответно са важни и за нас, вече са разпитани и голяма част от тях свидетелстват за общия принцип на работата на администрацията и кой какво върши, както и от кой зависят тези разрешения за преместваеми обекти и т.н.

Моля да приемете, че към настоящия момент мярката за неотклонение „Домашен арест“ се явява несъразмерно тежка. Тази мярка винаги трябва да бъде обсъждана в контекста и светлината и на социални причини и семейно положение, тъй като тя не засяга само задържаното лице, тя засяга цялото семейство.

С оглед горното считам и рядко си позволявам да посоча, че 3 единствената правилна и законосъобразна мярка за неотклонение би била „Парична гаранция“ в подходящ размер, като мотива ми за това е да може да се даде шанс на подзащитния ми да полага труд и по някакъв начин да се грижи за семейството си, тъй като това не е маловажно.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед процедурата пред която сме изправени, според мен съда би трябвало да направи ревизия дали са налице по делото нови доказателства, които да оборват приетото от съда обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност и събрани ли са доказателства, които да оборват направеното от съда обосновано предположение за това, че с мярка за неотклонение различна от исканата „Задържане под стража“ и определената и възприетата от прокуратурата без протест мярка „Домашен арест“ може да се извърши престъпление от страна на обв. Т..

Считам, че и на двата въпроса отговора е отрицателен, тоест няма събрани доказателства, които да оборват обоснованото предположение за авторството на престъплението в лицето на обвиняемото лице, тъкмо напротив. Приобщените към делото веществени доказателствени средства, а и най-вече неоспоримия и категоричен факт на вземане на сумата в размер от 1500 евро, считам, че те не са оборени и не снижават степента на обоснованост на предположението за авторството на престъплението.

Съдът е преценил, че няма обоснована опасност от това обвиняемият на свобода да се укрие и събраните по делото доказателства не сочат на такава, но считам, че няма доказателства по делото, които да се поставят в противовес на документираното, включително чрез веществени доказателствени средства, опит на бащата на обв. Т. да гради защитна теза, която да обори обвинителната, а именно, че сумата от 1500 евро представлява част от взет заем от страна на свидетеля. Това представлява престъпление против правосъдието и според мен макар и този факт да е установен това обстоятелство ще ни даде или поне на мен ми дава основание да твърдя, че различна мярка за неотклонение би могла да отключи възможности за търсене на предпоставки за оборване на хипотезата и за причината, за която парите са били дадени.

Естеството на полагания от обвиняемия труд действително предполага възможност същият да има поведение, което да е насочено към осуетяване на 4 разкриването на обективната истина, тоест обоснованото предположение за възможност да бъде извършено престъпление по никакъв начин не е снижено и не е заличено.

Предвид горното и доколкото няма промяна в тези обстоятелства, аз считам, че не съществува основание за промяна на взетата спрямо обв. Б. Т. мярка за неотклонение.

АДВ. И./реплика/: В момента не предположение, тъй като не му е мястото тук. оспорваме обосновано

Цитира се бащата на подзащитния ми, но бащата си е напълно свободен човек и ние няма как да отговаряме за действията на някого дали е търсил контакт с друг и защо го е правил. Ако прокуратурата и водещия досъдебното производство имаха желанието, то те досега можеше да разпитата въпросния човек.

Живеем в доста добър технологичен и развит свят. Б. е под „Домашен арест“ и ако иска може да се свърже със свой колега, то за това има хиляди варианти, телефони, интернет и т.н. и винаги има достъп до това ако пожелае да се свърже с някой от колегите си.

Естеството на работа аз не случайно казах „да полага труд“, има много варианти в тази насока да се полага труд. Подзащитният ми още не е загубил длъжността си и това е факт, но не виждам как полагането на труд и работа, със самото полагане на труд, как би било повлияло на разследването.

Баланса на самото разследване лично на мен тук ми се губи, защото е на такъв етап, че са разпитани достатъчно много хора и не виждам на какво може да повлияе Т..

ОБВ. Т.: Поддържам становището на адвоката си, като искам от съда да ми постанови по-лека марка за неотклонение.

Искам да съм в полза на семейството си, да мога да бъда работоспособен и във всяка една форма да помагам на съпругата си. Както казах и в първото заседание, на същата й предстои операция и има бъбречна криза и е много трудно да вдига колички и тежки неща, поради което желая да бъда максимално до нея и да й помагам в пълна степен.

СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните и доказателствата 5 по делото намира за установено следното:

Настоящето производство е по реда на чл. 65, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 от НПК, образувано по депозирано искане от обв. Б. М. Т., чрез адв. С. И. за изменение на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „Домашен арест“ по ДП №111/2026 г. по описа на ОД-МВР-Варна. В искането се излагат съображения относно липсата на предпоставки и необходимост от продължаване действието на взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“ доколкото към момента това е втората по тежест мярка, която се прилага по изключение.

Сочи се, че към настоящия момент няма да се обсъжда наличието на обосновано предположение, досежно извършено престъпление, а единствено се акцентира върху липсата на опасностите да се укрие или извърши престъпление. В тази връзка се сочи, че при първоначалното вземане на мярката за неотклонение съдът е приел, че не е налице опасност от укриване, а по отношение на обстоятелството дали е налице опасност от извършване на престъпление счита, че с оглед хода на наказателното производство може да се изключи и тази опасност предвид обстоятелството, че са събрани достатъчно доказателства и не е налице вероятност или възможност обв. Т. да повлияе на свидетелите. Изтъкват се също така и социални причини за искането за изменение на мярката за неотклонение, а именно неговото семейно/социално положение, за което се представят и писмени доказателства, сочещи на това, че неговата съпруга е в отпуск за отглеждане на малко дете и същият следва да полага труд, за да се грижи за семейството. В тази връзка молят съда да вземе по-лека мярка за неотклонение от „Домашен арест“, а именно „Парична гаранция“.

На противното становище е представителят на Окръжна прокуратураВарна, който счита, че в настоящето производство съдът следва да извърши преценка на законосъобразността на взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“. В тази връзка счита, че не е разколебано обоснованото предположение, досежно престъплението, в което е обвинен Б. М. Т.. От друга страна се излагат съображения за наличието на продължаващата такава реална опасност от извършване на престъпление, поради което моли съда да остави молбата му за изменение на мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека такава, без уважение.

6

Съобразявайки становищата на страните и събраните към настоящия момент доказателства намира, че производството е по реда на чл. 65 от НПК, в което съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, което ще рече дали и към настоящия момент са налице предпоставките дали му основание да вземе мярката за неотклонение „Домашен арест“. Преценявайки от събраните към настоящия момент доказателства, включително и резултатите от експлоатираните специални разузнавателни средства, съдът намира, че обоснованото подозрение във връзка с повдигнатото на Т. обвинение не е разколебано, като в тази връзка цени писмените доказателства и разпитите на свидетелите, които по-скоро затвърждават това обосновано подозрение.