Решение № 110 от 21.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Карлово, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200272 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 26-0281-000382/04.06.2026 г. на Началника Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на М. Ю. П., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.(255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14- дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се иска отмяната му.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представите поддържа жалбата. По същество оспорва извършване на нарушението, моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира 1 направените разноски.

Ответната по жалбата страна- Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУКарлово, редовно призован, не се явява, не се представлява. В приложено по делото писмено становище счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Прави възражение за несъразмерност на исканите за присъждане разноски, излагайки доводи.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- В. К. като актосъставител и П. И. като свидетел при съставяне на акта и очевидец при установяване на нарушението, както и приетите писмени доказателстванаказателно постановление № 26-0281-000382/04.06.2026 г., АУАН серия GА № 4618353/17.04.2026 г., обяснения от М. П., писмо от РП, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, мотивирана резолюция № 260281-М000058/03.06.2026 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., справка от ИС на Гаранционен фонд, справка НБД, справка от ОДМВР- Пловдив, история на регистрацията на МПС, справка от ГФ, уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ, съдът намери за установено следното:

На 17.04.2026 г. жалбоподателят П. управлявал около 20,30 часа, в гр. К. по ул. ***, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е350“ с рег. табели с № ****, собственост на неговата майка В.С.А.. Бил спрян за проверка от полицейски служители до № 5 на посочената по- горе улица, като при същата било установено, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред.

Същото било със служебно прекратена на 24.03.2026 г. регистрацията по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.

За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия

GА

№

4618353/17.04.2026 г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По случая в РУ на МВР- Карлово била образувана проверка.

С резолюция от 03.06.2026 г., на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, административно- наказателното производство по издадения АУАН било 2 прекратено. С постановление от 29.05.2026 г. на прокурор при РП- Пловдив, ТО- Карлово било отказано образуването на досъдебно производство по материалите от извършената проверка, тъй като деянието не е счетено за престъпно от субективна страна, понеже жалбоподателят не е бил информиран от застрахователя, че автомобилът е без сключена гражданска отговорност и че регистрацията е прекратена. Препис от същото бил изпратен на Началника на РУ на МВР- Карлово за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП.

На 04.06.2026 г. оправомощеният за това орган, Началникът на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР- Карлово издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

(255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано. Съдът намира обаче, че деянието му неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Според на чл.18б ал.2 от същата, при служебно прекратяване на регистрацията, на основание чл.18б ал.1 т.8 вр. чл.18 ал.1 т.2 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

3

Уведомяване е предвидено и в разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ, според която „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ /изм.- ДВ, бр.63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г./ компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

За да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл.574 ал.10 от КЗ. Едва след това уведомяване той би могъл да знае, че ако не представи съответните доказателства в срок, Гаранционният фонд ще уведоми МВР и регистрацията ще бъде прекратена.

Хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП се различава от тази по на чл.143 ал.15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл.143 ал.10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл.574 ал.10 от КЗ. От писмените доказателства по делото се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване е попречило на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези 4 последици. Макар чл.574 ал.10 от КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва все пак уведомлението да е било получено от адресата, за да се очаква да знае, че следва да изпълни дадено действие и то в определен срок. Отделно, макар и в чл.143 ал.10 от ЗДвП вече да не е предвидено задължение за органите на МВР да уведомяват собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд, по чл.574 ал.11 от КЗ, такова задължение за уведомяване продължава да съществува в чл.18б ал.2 във вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. По делото не се установява по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена. При липсата на доказателства за виновното извършване на вмененото нарушение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този резултат от делото основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е изплатил 320 евро/625,87 лева. Разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда определяне на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес до 1000 лв., какъвто е процесния случай- 400 лева. В писмено становище по делото е направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Изложени са доводи за липса на фактическа и правна сложност по делото, липса на особен предмет на доказване. Сочи се, че не са събрани множество доказателства, не са поставяни сложни правни въпроси, поради което се счита, че процесуалното представителство не е изисквало извънреден обем от работа. Сочи се също така, че делото е разгледано в рамките на обичайното за този вид 5 производство, като събраните доказателства и извършените процесуални действия не съответстват на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над определения в Наредбата размер от 400 лева/ 204,52 евро. Направеното възражение за прекомерност, съдът намира за мотивирано, съгласно изискванията на чл.63д ал.2 от ЗАНН. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е протекло в две заседания без участие на процесуалните представители на страните, събраните доказателства не са в значителен обем. Посоченото обосновава уважаване на възражението за прекомерност и намаляване на претендирания от страна на процесуалния представител на жалбоподателя размер на направените от последния разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото до предвидения в наредбата минимален размер от 204,52 евро/400 лева. Поради изложеното в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204,52 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0281-000382/04.06.2026 г. на Началника Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на М. Ю. П., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.