Решение № 612 от 15.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Благоевград, 13.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20221200500537 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх.

№ 60571/01.04.2022г., подадена от „С.К.“ АД, ЕИК **** против решение № 8768 от 07.03.2022г., постановено по гр.д. № 200/2021г. по описа на РС Г.Д. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 346,62 лева, неоснователно заплатена наказателна лихва и такси в периода 19.02.2021г. до 23.06.2021г. по процесния договор за потребителски кредит.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на Н. С. сума в размер на 3067,83 лева, от които 359,61 лева, неоснователно заплатена договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 566000/20.08.2019г.; 1307,31 лева – неоснователно заплатена неустойка по посочения договор; 53,06 лева – неоснователно заплатено начислена наказателна лихва по посочения договор; 1347,85 лева – неоснователно заплатени такси по посочения договор, ведно със законна лихва, считано от 19.02.2021г.

1 до окончателното изплащане.

Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като тези вземания не са съществували към датата на завеждане на исковата молба, поради което моли за обезсилване на решението в тази му част.

На следващо място, развива подробни съображения относно неправилния извод на съда, че процесният договор е недействителен, тъй като в него не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както и е посочен грешен размер на ГПР. Сочи, че решението е необосновано, тъй като съдът не се е произнесъл конкретно по т.нар. от него такси и лихва за забава. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест относно факта на плащането. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сторените разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото, с който твърди, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение – правилно и обосновано. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че решението в обжалваната му част е недопустимо, като твърди че направено изменение по чл. 214 от ГПК, но не е предявяван нов иск. Излагат се доводи за недействителност на процесния договор, тъй като действителният размер на ГПР е над максимално установения праг съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че договорът е нищожен по смисъла на чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като за кредитополучателя е налице изначална невъзможност да осигури уговорената банкова гаранция. По отношение на уговорената клауза за неустойка твърди, че същата е неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски.

2

Във въззивната инстанция не са приобщени нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди приетите от първоинстанционния съд доказателства, установи от фактическа страна следното :

Видно е от Договор за потребителски кредит № 566000, сключен от разстояние по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на 20.08.2019г. между Н. Г. С. и "С.К." АД, че има за предмет предоставяне на кредит в размер на 1 500 лв. Първият е кредитополучател и като такъв е подал по електронна поща заявление за кандидатстване за кредит, след което е бил одобрен и е приел условията на изпратеният му договор. Сумата по кредита е била преведена на 20.08.2019 г. по сметка на ищеца в „У.К.Б.“ АД от кредитора, като първият е усвоил същата изцяло.

По клаузите на договора, С. е следвало да върне заемната сума на 12 месечни вноски, с размер от 263.91 лева всяка.

От погасителния план по договора се установява, че първата вноска е следвало да се заплати на 20.09.2019 г., а последната - на 20.08.2020 г., както и че годишния лихвен процент е 36%, а годишния процент на разходите - 42.57

%.

В чл.4 от договора за кредит между страните е договорен годишен лихвен процент в размер на 36 % (т.1.5.8) и годишен процент на разходите в размер на 50.61 % (т. 1.5.9.), без да са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

В чл.17 от договора страните са уговорили, че в 3-дневен срок от получаване на заемната сума заемателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в солидарно поемане на задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. Третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следвало да отговаря на следните условия: да е на навършени 21 години, да 3 получава минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум 6 месеца по трудов договор при последен работодател, да няма записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в „С.К.“ АД, да представи служебна бележка от работодател за 6 месеца назад.

Банковата гаранция, следвало да бъде издадена след сключване на договора за заем, с валидност 30 дни след падежа на последната вноски и да съдържа безусловното и неотменно изявление на банката да заплати на ответното дружество всички задължения на заемателя в срок от 1 работен ден след получаване на искане от заемодателя.

Съгласно чл.20 от договора, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 3166.92 лева, която се разпределя пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план.

Преди сключване на договора, на ищеца бил изпратен в електронен вариант стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който е посочен размера на отпуснатия кредит, броя на месечните вноски - 12, размера на всяка месечна вноска, обща сума, която следва да се заплати - 1859.61 лв. и размер на лихва - 359.61 лв. В част III, т.1 и т.2 на формуляра е посочен лихвен процент по кредита - 36 %, годишен процент на разходите - 42.57 % (ако не бъдат начислени разходи за събиране, лихви и неустойки за неизпълнение на задължения).

Установява се от съдържанието на горните доказателства, че в тях не е посочен начин на изчисляване на ГПР, нито какво включва той, а е пояснено единствено какво не включва - разходи за събиране, неустойка и лихви за забава. В част II, т.8 от формуляра е посочено, че кредитополучателя може, по своя преценка, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство. В част III, т.4.3 е посочено, че при неизпълнение на 4 обезпечението, посочено в част II, т.2 в срок до 3 дни от сключване на договора, се начислява неустойка в общ размер от 263.91 лв.

На кредитополучателя са предоставени и Общите условия на "С.К." АД.

От своя страна кредитополучателят С. не осигурил след предоставянето на кредита нито поръчител, нито банкова гаранция за задълженията си към кредитора, съгласно клаузите на договора, поради което му е била начислена неустойка по чл.20 от него.

Не е спорно, че ищецът е погасил предсрочно заема, като в периода от 26.09.2019 г. до 23.06.2021 г. е внесъл по сметка на ответното дружество сума в размер на 4567.83 лева, с която сума е погасил главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 359.61 лева, неустойка в размер на 1307.31 лева, наказателна лихва в размер на 53.06 лева и такси в размер на 1347.85 лева.

Според заключенията на основната и допълнителната съдебно счетоводна експертиза, общата сума изплатена от Н. Г. С. на „С.К." АД по Договор за предоставяне на потребителски кредит №566000 от 20.08.2019 г. е в размер на 4 567.83 лв. в т.ч.: Главница - 1 500 лв.;

Договорна лихва - 359.61 лв.; Неустойка - 1307.31 лв.; Наказателна лихва - 53.06 лв.; Такса за изпращане на текстово съобщение - 132.50 лв; Такси за посещение до адреса по местоживеене и за изпращане на напомнителни писма и/или покани - 1215.35 лв.

Въз основа на размера на отпуснатия кредит - 1500 лв. и общо изплатената от Н. Г. С. сума по кредита - 3166.92 лв., и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК, вещото лице е заключило, че действителния Годишен лихвен процент по договора е 166.87%, а действителния Годишен процент на разходите (ГПР) е 377.03%, без в сумата от 3 166.92 лв. да са включени заплатените наказателни лихви и такси съгл. Тарифата, т.к. те не могат да бъдат предвидени в момента на сключване на договора за кредит и не участват при изчисляването на ГПР.

5

При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че сумата, посочена в първоначалните справки на ответника като допълнителна лихва, е формирана от такси, начислени съгласно Тарифата на ответника за изпращане на SMS-и, съобщения, посещения на място и писма, изпратени до ищеца.

От заключението на съдебно - техническата компютърна експертиза се установява, че до електронния адрес, посочен от ищеца на 20.08.2019 г. са изпратени електронни съобщения. Доказателство за това, че са били изпратени такива е наличен запис в информационната система на ответника от дата 20.08.2019 г., съдържащ следната информация: №: „566000“ ; Имена: „Н. Г. С.“; Телефон: „****“; ЕГН:

„**********“; Статус: „Приключен кредит - върнат“; Стойност: „1500 лв.“; Агент: „Няма“; Дата: „2019-08-20 14:13:12“ и др. служебна информация, която е в потвърждение на твърдението, че има изпратен такъв имейл.

Въз основа на извършените проверки обаче, вещото лице не може категорично да потвърди, какво е съдържанието на изпратените електронни съобщения до електронния адрес, посочен от ищеца и съдържат ли тези електронни съобщения индивидуален договор, погасителен план и СЕФ, т.к. не е получил достъп до тях в оригинал, а в копие и не ги е видял лично.

Вещото лице заявява, че може да направи обосновано предположение, че са били изпратени такива със следното съдържание: Приложение 1: „Договор за потребителски кредит № 566000“, Приложение 2: „Погасителен план“ - По Договор за кредит № 566000/ 20.08.2019 г., предоставен от „С.К.“ АД, Приложение 3:

„Декларация за обработване и съхранение на лични данни“ и Приложение 4: „Общи условия уреждащи отношенията между от „Стик- Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние (приети с решение на СД, проведено на 31.05.2017 г.)“.

6

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

За прецизност на правните доводи следва да се отбележи, че предмет на въззивната проверка е първоинстнационното решение само досежно част от иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за наказателна лихва и за такси, а в останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо счита, че не е необходимо да обсъжда подробно действителността на всички клаузи от договора за потребителски кредит от гледна точна на неравноправност на същите, съгласно ЗПК и ЗЗП.

Категорично следва да се приеме в казуса, че договорът, обвързващ страните в производството, е договор за потребителски кредит, който е подвид на договора за заем. Предвид това, той е реален договор и за да се приеме, че е сключен, следва да има предаване на сумата по договора от кредитора на кредитополучателя.

В казуса предаването на сумата от 1 500лв. е доказано от експертизата и не се оспорва от ищеца. По този начин кредиторът е изпълнил своето задължение по договора и категорично доказва сключването му.

Същият е сключен по реда на специален закон, уреждащ договори, при които договорът се приема за сключен с включването му в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора(доставчика), при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Тази легална дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР покрива и процесният договор за кредит №566000/20.08.2019г.