Решение № 110 от 29.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Плевен, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430202210 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №23-0256-000301/07.09.2023г. на ********** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. В.

Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и обжалваното НП, са съответно съставен/издадено от некомпетентни държавни органи, тъй като съобразно чл. 166, ал.1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез

ИЗПЪЛНИТЕЛНА

АГЕНЦИЯ

"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, а в случая актосъставителят и издателят на НП, ведомствено се отнасят към МВР. Наред с това изтъква, че разпоредбата на чл.177 ал.3 ЗДвП, е бланкетна по своя характер, но въпреки това, не е направена връзка със съответни законови разпоредби; не е и изрично отбелязано дали движението на процесното ППС се е извършвало с/без разешение на администрацията, управляваща пътя. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното 1 постановление като незаконосъобразно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ********** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 663446/18.08.2023г.. от страна на М. Р. Н. – ********** при РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля А. П. И. и нарушителя – К. В.

Д.. Съставен е за това, че на 18.08.2023 г. около 10:50 часа, в гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, ул.“ИЛЮ ВОЙВОДА“, с посока на движение към с.

ПОБЕДА, управлява състав от ППС - влекач "***" модел "***" с регистрационен № ********, с прикачено полуремарке "******* ******" с регистрационен № *********, собственост на „****** ****** ******“ ЕАДВАРНА и като водач на горепосочената товарна композиция, при резрешена допустима маса 40 000кг. съгласно чл.6, ал.1, т.3, буква "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, се движи с общо тегло от 47 660кг., видно от Приемна бележка № 1000002954/18.08.2023г., издадена от „****** ****** ******“ ЕАД – ВАРНА, ******** ******* Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло възприел гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. В.

Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л. 13 – 15, л.27 - 35 от делото/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи редовността на административнонаказателното производство, а именно: че АУАН е съставен, а НП – издадено, от некомпетентни органи, тъй като съобразно чл. 166, ал.1, т. 1 ЗДвП, контрола по спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, се осъществява от Министъра на транспорта, 2 информационните технологии и съобщенията, респ. – подведомствените му органи и структури, а не – от органите на МВР, както е в случая.

Следва да бъде подчертано, че процесният случай не се отнася до контрол върху извършването на превоза като такъв, а до спазването на правилата за движението по пътищата, в частта относно т.нар. „тежки“ ППС, по смисъла на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Обстоятелството, че в случая е извършван превоз на товар, не променя този извод, защото съобразно чл.165 ал.1 т.1 ЗДвП, „ Определени от министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението…“, а съобразно чл.37 ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., „ Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица…“, във връзка с нарушения по същата Наредба. Видно е, че Законодателят е дал възможност на различни държавни ведомства да осъществяват контролни правомощия във връзка с движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, т.е. навежданите от жалбоподателя съображения за липса на компетентност в случая, се опровергават както от представения препис на Заповед на Министъра на вътрешните работи и Заповед на Директора на ОДМВР-ПЛЕВЕН /л. 13 – 15, л.27 - 35 от делото/, но и на ниво нормативен акт; че разпоредбата на чл.177 ал.3 ЗДвП е бланкетна по своя характер, но въпреки това, не е направена връзка със съответни законови разпоредби.

Следва да бъде отбелязано, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на К. Д., е словесно описано по ясен, небудещ недоразумения, начин. Наред с това, в обстоятелствената част на НП/АУАН е посочена и правната разпоредба, към която чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, в случая препраща – чл. чл.6, ал.1, т.3, буква "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. В този смисъл, на нарушителя е дадена съответната възможност да научи за какво нарушение, с каква правна квалификация, е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и пълноценно да упражни правото си на защита /в тази насока е например и и Решение № 132 от 14.03.2023 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 135/2023 г./; че не е изрично отбелязано дали движението на процесното ППС се е извършвало с/без разрешение на администрацията, управляваща пътя.

Действително, чл.8 ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. допуска 3 издаването на разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, от страна на администрацията, управляваща пътя, по отношение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но в случая нито се твърди, че при процесния случай е било налице издадено такова разрешение, нито – в хода на съдебното следствие се събраха доказателства в очертаната насока. В този смисъл, чисто хипотетичното и теоритично разсъждение на плоскостта на чл.8 ал.2 от споменатата Наредба, е напълно безпредметно, а и както беше отбелязано, не може да се приеме, че словесното описание на вмененото на К. Д. административно нарушение, е неясно и ограничава нарушителя, при упражняване правото му на защита.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това, Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Р. Н. и А. П. И., писмени доказателства /л.8 – 11, л.36 – 40, л.50 – 54 от делото/.

Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели са относително подробни, последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на двамата свидетели, както и представените по делото писмени доказателства /и поконкретно – Приемна бележка № 1000002954/18.08.2023г., издадена от „****** ****** ******“ ЕАД – ВАРНА, ******** ******* справки за собственост и технически данни на влекач "***" модел "***" с регистрационен № ********, с прикачено полуремарке "******* ******" с регистрационен № ********/, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я преповтаря. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че в случая, масата на съчлененото ППС е установена единствено посредством представената от водача /и приета по делото/ Приемна бележка № 1000002954/18.08.2023г., т.е. без да бъде извършено претегляне на място. Последното обаче, от една страна, не е било възможно в процесната ситуация, тъй като съставът от ППС е спрян за проверка инцидентно, без да е налице организационно-техническа обезпеченост да бъде извършено съответно претегляне от органите на МВР.

От друга страна, такова претегляне не е било и наложително, защото Приемната бележка е надлежно подписана от водача, в нея са отразени съответно вида на превозвания товар, неговото тегло, датата и часа на влизане на ППС в зърнобазата и неговото напускане /сутринта на 18.08.2023г., 09:12ч./, без да са налице данни за извършено последващо разтоварване до часа на полицейската проверка /10:50 часа/. Същата приемна бележка представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни 4 за издателя си факти и се ползва с материална доказателствена сила относно претоварването на състава от ППС – в този смисъл е например Решение № 253 от 10.04.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 167/2020 г.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението…“. На свой ред, според чл.6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t…“. Видно е, че във връзка помежду си, цитираните правни разпоредби съдържат инкорпорирана забрана за водачите, да управляват ППС с максимална маса, надвишаваща нормативно предвидената допустима такава. Наред с това е видно, че при описаните условия на време, място и обстановка, К. Д. е нарушил същата забрана, тъй като управляваното от него „съчленено ППС“ съобразно §6, т.53 от ДР на ЗДвП, с пет оси /влекач "***" модел "***" с регистрационен № ******** – с две оси, с прикачено полуремарке "******* ******" с регистрационен № ******** – с три оси/ е било с маса 47 660кг., при допустима максимална – 40 000 кг. /40т./ - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.