Определение № 365 от 17.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 3934/03.06.2024, подадена от адв. П. Д. К., в качеството и на пълномощник на въззивницата Ф. С. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №124/21.04.24г., в частта, с която след частично уважаване на въззивна жалба е определен размер на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатно защита във въззивната инстанция.

Молителят сочи, че в чл. 38 ал. 2 от ЗАдв изрично е предвидено безплатно предоставената правна услуга да се остойностява в размери по НМРАВ, в съответствие с утвърдената от компетентен орган методика.

Счита, за неправилно намаляването на този размер, без да съществува основателна причина за това, тъй като нито страните са се договорили за пониско възнаграждение, нито насрещната страна е оспорила нормативния размер като прекомерен. С доводи, че защитата е била осъществена цялостно и в писмена форма, характерна за обема на становищата по всички въпроси, моли за изменение на определения размер от 4500лв. с допълнително присъждане на още 2040лв. до достигане на минималния размер на възнаграждение за една инстанция.

Насрещната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, чрез юристконсулт оспорва искането, като сочи, че възражението срещу прекомерен размер на разходите за адвокатски хонорар е било заявено своевременно в подадения отговор на въззивната жалба, а посочената от молителя Наредба на Висшия адвокатски съвет няма обвързващ нормативен характер и размерът, определен от съда е съответен на критериите за отчитане на фактическа и правна сложност на делото. Моли неоснователното искането да не се уважава.

1

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, която е договорила безплатно правно обслужване и своевременно е заявила претенция за определяна на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата съответства на интереса на пълномощника да получи възнаграждение в гарантиран от закона размер за реално предоставената услуга. Искането за завишаването на вече възложено на насрещна страна плащане като разноски е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

Договарянето на безплатно представителство на ответницата е било обявено още в първата инстанция, а при сезирането на въззивния съд пълномощникът изрично е добавил и изрично искане за присъждане и на определено от съда възнаграждение за действията на данъчно регистрираната адвокат К. във втората инстанция, без да го конкретизира по размер. Именно по това искане в отговора по жалбата насрещната страна е обявила евентуално възражение за прекомерност. Така несъмнено пред съда е очертан спор за размера на разходите, които в случай на уважаване на жалбата по правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК следва да понесе въззиваемия, а това е достатъчно за да възникне и правомощието на съда да разгледа този въпрос.

За разлика от общия случай, когато цената на услугата по процесуалното представителство се договаря свободно от довереник и неговия доверител и възнаграждението се авансира преди изпълнението и се доказва като направен разход за да може да се противопостави на насрещната страна като основание за възникване на отговорност за разноски (чл. 78, 80 и 81 ГПК), Законът за адвокатурата допуска при определени, изчерпателни изброени в чл. 38 ал.1 ЗА случаи, адвокатът да престира авансово в полза на доверителя, но на свой риск и за сметка на насрещната страна правната си услуга. В този случай след постигане на крайния благоприятен за представляваното лице резултат от адвокатската защита, пряко задължено за плащане на цената е лицето, което е причинило неоснователно правния спор (чл. 78 ал. 3 ГПК). Доколкото обаче това задължено лице не е участвало в договарянето на услугата, то следва да има право да ограничи отговорността си до стойност, която е съпоставима с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК 6/2012, така както и отговорните за разноски лица в общия случай на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.

Само при равно третиране на всички хипотези на възлагане на разноски ще се постигне справедливост и затова настоящият състав на съда не може да приеме довод за ограничаване на правомощията му във всички случаи да преценява размерите на присъжданите като разноски адвокатски възнаграждение въз основа на едни и същи критерии за преценка на конкретните параметри на делото.

Позоваването на обвързващи долни граници на тази преценка, въведени с нормативен акт не е основателно. Специалният закон ( чл. 38 ал. 2 ЗАдв) препраща към наредба, приета от Висшия адвокатски съвет, но значението на въведената с нея методика за остойностяване на адвокатските услуги има само препоръчителен характер, доколкото съответствието на този нормативен акт със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C-427/16, C2 428/16 и C-438/22) се отрича в съдебната практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на ВКС по к. ч. т. д. №1567/2024, I г. о.). Затова и съдът е възприел методиката по наредбата за оценка на договорената от адвоката услуга, като най-адекватно и предвидимо публично оповестено възнаграждение за изпълнената в цялост за защита в първата инстанция.

По делото във въззивната инстанция обаче, не може да не се отчете понисък размер, тъй като самия характер на този етап от процеса е ограничен по обем от оплакванията на жалбоподателя, доколкото няма усложнения, произтичащи от упражняване на служебни правомощия на въззивната инстанция. Затова, независимо от начина, по който е организирано изпълнението на услугата (с лично явяване или чрез писмени становища) при липса на проведено същинско съдебно дирене със събиране на нови доказателства, една съществена част от усилията по реализиране на процесуални права на доверителя са изначално спестени. Отделно от това, при избор на писмената форма на защита, не може да се пренебрегне техническото облекчение за възпроизвеждането в нови текстове на съдържание с доводи и становища, което вече е било създадено в хода на защитата по същество в първа инстанция. Затова съставът е преценил, че защитата на въззиваемата от същия адвокат пред втората инстанция е в помалък обем и не оправдава възнаграждение в размера, определен за първата инстанция (6 540лв.)

В заключение съдът констатира, че няма основание за изменение на присъдения размер от 4500лв.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 3934/03.06.2024, подадена от адв. П. Д. К., в качеството и на пълномощник на въззвиницата Ф. С. за изменение на въззивно решение №124/21.04.24г., в частта, с която е определен размер на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатно защита във въззивната инстанция, чрез допълнително присъждане на горница над 4500лв. до 6540лв.

Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, в седмичен срок с частна жалба пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3