Разпореждане № 1077 от 27.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ …. 27.01.2020 г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД XIII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 325 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното

При извършената по реда на 129, ал. 1 ГПК служебна проверка, съдът констатира следните нередовности на исковата молба:

- по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – Противоречие между обстоятелствена част и петитум. В обстоятелствената част са изложени обстоятелства, че с постановление на ЧСИ на ищеца е възложено вземане на „Йолис 2016“ЕООД вместо плащане, а в противоречие на това се иска осъждане на ответника да заплати исковата претенция не на ищеца, а на „Йолис 2016“ЕООД.

За да предяви съдебно чуждото вземане, взискателят се нуждае от легитимация, която може да получи по реда на чл. 510 ГПК - чрез възлагане на вземането за събиране или вместо плащане.

Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че правните последици, произтичащи от предоставено на взискателя по реда на чл. 510 ГПК за събиране запорирано вземане на длъжника и възлагането му на същия вместо плащане не са равнозначни. Първото не променя правното положение на длъжника, който остава носител на вземането - негов титуляр, поради което взискателят, на когото вземането е възложено за събиране, придобива единствено качеството на процесуален субституент и разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка. Възлагането вместо плащане, като способ за принудително удовлетворяване на взискателя, е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите й правни последици - превръща последния в титуляр на самото вземане и той може да се разпорежда с него, т.е. да го упражнява именно в качеството си на негов носител. В този смисъл Решение № 56/10.09.2014 г. по т.д.№ 3057/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и §172 от "Българско гражданско процесулно право“, Осмо допълнено и преработено издание, 2004 г. (стр.823 и сл.). В конкретния случай процесното вземане е възложено на ищеца вместо плащане, поради което същият има качеството на цесионер и носител на вземането. Съгласно Решение 48 от 01.03.2017г. на ВКС по т.д.

53384/2015г., IV г.о., съдът в този случай следва по реда на чл. 129, ал.2 ГПК да даде възможност на ищеца да отстрани нередовността.

Исковата молба следва да бъде оставена без движение и на основание чл. 129, ал.2 ГПК следва да бъде указано на ищеца да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като бъде предупреден за последиците от неотстраняването по чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед горното, СЪДЪТ

Р

А З П О Р

Е Ж Д А:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като указва на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да отстрани нередовностите на исковата молба, като приведе петитума на исковата молба в съответствие с изложените факти в обстоятелствената част на същата, съобразно подробно дадените указания в мотивната част на настоящото разпореждане.

При неизпълнение на указанията в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :