Решение № 204 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. П. при участието на секретаря Николета Н. Н. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600697 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител Й.

Т. Д., чрез адвокат В. В.- ВАК, срещу присъда № 19/31.05.2022г. на РСПровадия по НЧХД № 20213130200247/2021г., с която първоинстанционният съд е признал подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А. за НЕВИНОВНИ в това, че на 25.02.2021 г., около 16:30 часа, в околностите на с. Невша, обл.

Варна, в съучастие като съизвършители причинилии на Й. Т. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната гривнена става, разкъсноконтузна рана и кръвонасядане в областта на дясната вежда, кръвонасядане и травматичен оток по клепачите на дясното око, кръвонасядания по дясната длан, в областта на първа предкиткова кости и горна фаланга на втори пръст на дланта, които в своята съвкупност са обосновили временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така възведените им обвинения.

С така постановената присъда първоинстанционният съд признал подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А. за НЕВИНОВНИ в това, че на 25.02.2021 г., около 16:30 часа, в околностите на с. Невша, обл. Варна, в съучастие като съизвършители да са унищожили чужда движима вещ предно стъкло на лек автомобил „Пежо“, модел 307 с рег.

№ ***, собственост на К. Й.ов Т.- престъпление по чл. 216 , ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така възведеното обвинение.

С присъдъта си съдът е отхвърлил предявените от частния тъжител Й. Т.

Д. срещу подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А. граждански иск за сумата в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща причинени с 1 деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявеният граждански иск за сумата в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –25.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Осъдил е частния тъжител Й. Т. Д. да заплати на подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А. сумата в размер на 900 лева (деветстотин лева), представляваща направените от тях съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 20.00 лева (двадесет лева), представляващ депозит за призоваване на свидетел.

В законоустановения в НПК срок частният тъжител Й. Т. Д., чрез своя адвокат В. В.- ВАК е депозирал пред Окръжен съд- гр. Варна въззивна жалба против така постановената присъда от Районен съд- Провадия № 19 по НЧХД № 20213130200247/2021г.

В жалбата частният тъжител изразява становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като сочи, че мотивите към последната са формирани само и единствено с цел оправдаване на подсъдимите. Твърди, че показанията на свидетелите водени от подсъдимите не отговарят на истината и не е следвало да бъдат кредитирани. Като неверни се сочат и показанията на разследващият от ПУ- Ветрино, доколкото последният е бил пристрастен при даването им, поради приятелските си отношения с подсъдимите. Моли за справедливост и наказване на подсъдимите, които са решили да раздават лично правосъдие и в този смисъл за отмяна на присъдата като неправилна, необоснована и несправедлива.

В съдебното заседание частният тъжител Й. Т. Д., чрез адвокат Ц.Б., поддържа така депозираната въззивна жалба на посочените основания, както и поддържа съображенията изложени в нея. Моли присъдата на първата инстанция да бъде отменена и въззивния съд да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни. Моли да бъде уважен предявеният граждански иск за сумата от 2 000 лева, в едно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Процесуалният представител на подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А.

- адвокат Г. С. в писмена молба, моли за прекратяване на производството, с оглед твърдението, че е пропуснат преклузивния срок за депозиране на частната тъжба. В условията на алтернативност моли за потвърждаване на присъдата на Районен съд- Провадия, като правилна и законосъобразна, като в тази насока излага подробни съображения.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебното заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално 2 допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

В резултат на проведеното от първоинстанционния съд съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти, които се систематизират от съда по следния начин:

На 25.02.2021г. в землището на село Невша обл.Варна е възникнал инцидент между подсъдимите Д. А. А., В. Д. А., Р. Д. А. и частния тъжителЙ. Т. Д., изразяващ се в това , че в опит частния тъжител да бъде спрян и да му бъде потърсено обяснение за преминаването му с автомобил през засетия с пшеница блок, същият не е преустановил движението на автомобила си и е ударил В. Д. А.. Станала е разправия между подсъдимите и частния тъжител, която обаче бързо е приключила. Няма събрани доказателства подсъдимите да са нанесли някакви телесни увреждания на частния тъжител, както и да са увредили автомобила му.

На 18.03.2021г. Й. Т. Д. е подал жалба в РП- Провадия придружена с медицинско удостоверение № 156/01.03.2021г., като в тъжбата си, последният е изложил, че стъклото на автомобила му е било счупено от подсъдимия Р. А. и след това същият му е нанесъл побой.

След извършена проверка от страна на органите на реда е последвал отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство, като е прието, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, като постановлението на РП Варна е било потвърдено от ОП Варна.

Прието е, че са събрани категорични доказателства, че на 23.02.2021г. частният тъжител е паднал сам на тротоар пред кметството на с.Невша, което е било видяно от свидетели разпитани по делото, като в следствие на това падане същият се е наранил по лицето и главата –факт установен по делото.

Предвид установеното по делото в следствие на кредитираните показанията на разпитани по делото свидетели, както и предвид тежестта на доказване, възложена на частния тъжител, която не е била изпълнена и попълнена с доказателства, които да са били кредитирани, съдът е приел, че посочените от частния тъжител Й. Д. факти в частната тъжба не са доказани в съдебното дирене, поради което и районният съд е счел, че същите не са се осъществили, поради което и е оправдал подсъдимите по предявените им обвинения.

Фактическата обстановка установена по време на съдебното следствие, изцяло съвпада с това което е приел в мотивите си първоинстанционния съд.

Същата се доказва от показания на свидетелите Д. Й.ов Т., С.К.С.-служител в РУ-Провадия, У-Ветрино,С.А., Ю.М. и Е.Ж.М., от проведената по делото СМЕ, както и от обясненията на подсъдимите, които са в същия смисъл с дадените от свидетелите показания.

Първоинстанционния съд след анализ на събраните по делото доказателства, е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимите Д. А.

3

А., В. Д. А. и Р. Д. А. са невинни по така възведените срещу тях обвинения в частната тъжба за престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.

216 , ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал и съответно отхвърлил като неоснователни предявените срещу тях граждански искове на стойност 2000 лв. - извод, който въззивната инстанция напълно споделя, като и в този смисъл не счита , че следва да преповтаря мотивите на районния съд, предвид съвпадението на изводите изложени в тях между двете инстанции.

По отношение на подадената от частния тъжител жалба:

В подадената въззивна жалба частният тъжител посочва, че мотивите на първоинстанционния съд са едностранни и ориентирани само и единствено в полза на защитата, като по този начин се цели именно оправдаване на подсъдимите. Според ч.т.Й. Д. показанията, дадени от свидетелите на защитата, не отговарят на това, което действително се е случило. Твърди се, че като неверни следва да се приемат и показанията на разследващия С.К.С.служител в РУ-Провадия, У-Ветрино, доколкото последният е бил пристрастен, поради приятелските си отношения с подсъдимите.

Според въззивния съд законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на С.К.С., свидетелката С.М.А. и свидетелката Ю.М. като непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото. Съдът правилно е кредитирал и показанията на свидетеля Д. Т. с оглед здравословното състояние на частния тъжител, въпреки че същият е син на честния тъжител. Правилно е преценено, че Д.Т. не е свидетел на инцидента и че е добил представа единствено за състоянието на баща в последствие, като обаче показанията му подкрепящи обвинителната теза са в пълно противоречие с тези кредитирани от районния съд по отношение на това, че два дни преди инцидента частния тъжител се е наранил по лицето падайки на тротоар пред кметството на с.Невша.

Въззивният съд счита, че Районен съд- Провадия правилно е оценил и кредитирал в цялост дадените показания от служителя в РУ-Провадия, УВетрино- С.К.С.. Последният, като служител на реда, познава добре хората в района, а доколкото е работил по преписка, свързана със страните по делото, е бил запознат в подробности с хронологията на събитията.

Правилно са оценени и кредитирани в цялост показанията, дадени от 4 свидетелката С.А. и свидетелката Ю.М., доколкото последните се припокриват напълно с оглед времето, мястото и начина, по който се е случил инцидента на 23.02.2021г., при когото частният тъжител паднал на земята пред кметството, където имало градинка. Двете свидетелки са преки очевидци на този инцидент и двете са се намирали на едно и също място по това време и имат еднакви възприятия за факта на падането на частния тъжител. Те съответстват и на показанията, дадени от свидетелят С. във връзка с видимите наранявания на Й. Д. в областта на главата.

Районният съд е преценил правилно и обясненията на подсъдимите Д. А.

А., В. Д. А. и Р. Д. А., вземайки предвид тяхната двойнствена природа на доказателствено средство, от една страна, и средство за защита- от друга.

Напълно основателно първоинстанционния съд е приел изцяло и е кредитира заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СМЕ, като компетентно, изчерпателно и отговарящо на всички поставени въпроси, доколкото последната кореспондира на събраните и проверени по делото гласни доказателства и дава заключение за уврежданията по частния тъжител, като вещото лице изслушано в съдебно заседание дава два варианта на получаване на тези увреждания, а именно при падане напред и удар в дясна вежда, както и при нанасяне на удар с юмрук в областта на дясна вежда т.е. същите са получени в резултат на удар със или върху твърди тъпи предмети.

Първоинстанционния съд подробно е разгледал и анализирал всички събрани по делото доказателства. Аргументирано е кредитирал едни, а другине и напълно правилно, според настоящия съдебен състав е приел за установено, че описаната в тъжбата фактическа обстановка се опровергава от събраните и проверени по делото доказателства.

Правилно, според настоящия съдебен състав е прието, че в хода на делото частният тъжител не е доказал, че вследствие на инцидента от 25.02.2021г. същият е получил телесни увреждания, които да са му причинени от подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А., поради което и на основание чл.304 от НПК, правилно съдът е преценил, че подсъдимите Д. А. А., В. Д. А. и Р. Д. А. следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6542b89a-0e1d-42d1-bf29-ca29be1852a5