Решение № 234 от 10.12.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Девня, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100521 по описа за 2025 година

БАНКА ДСК“ АД ЕИК 121830616, гр. София със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19, е предявило иск против А. Р. М., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ.В. д. и С. А. Р., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ.В. д. , с който ищецът моли съда да признае за относително недействителна спрямо „БАНКА ДСК“ АД двустранната безвъзмездна сделка между А. Р. М. и сина му С. А. М. , обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, том **, рег. №* от** *г. и вх.**№ * от 08.06.2020г. на служба по вписванията при РС Девня на нотариус Велин Майсторов с рег. № 465 на с район на действие РС Девня с която А. Р. М. дарява на сина си С. А. Р. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ************* по КК и КР на с.Добротич, общ.Вълчи дол , обл.Варна , целият с площ 2 454 кв.м заедно с изградените в имота сгради а именно ½ идеална част от жилищна сграда с идентификатор ******** със застроена площ 49 кв.м , ½ идеална част от постройка за допълващо застрояване , едноетажна с идентификатор ******** със застроена площ 55 кв.м.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на депозираната ИМ.

Тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба е върху ищцовата страна.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 135 ал. 1 вр. с 1 ал. 2 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 27.06.2019г. и на 01.07.2019г., между „БАНКА ДСК“ АД и ответника А. Р. М. са сключени два броя договори за кредит ,по силата на които банката е прадоставила на кредитополучателя два кредита от по 10 000 лева всеки със срок за издължаване съответно 27.06.2029г. и 01.07.2029г.И по двата договора за кредит не са извършени плащания и банката е предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като е подала заявления за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.Издадениса следните заповеди за изпълнение – Заповед № 715/27.09.2021г. по чл. 417 ГПК и ИЛ №528/27.09.2021г. по ЧГД № 1163/2021г. по описа на РС Варна с които длъжникът А. Р. М. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД главница и лихви по договор за текущо потребление в общ размер на 11 180 лева и Заповед за изпълнение № 743/27.09.2021г. по чл. 417 ГПК и ИЛ №530/27.09.2021г. по ЧГД №1164/2021г. на РС В с които длъжникът А. Р. М. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД главница и лихви по договор за кредит за текущо потребление в размер на 11 172 лева.Въз основа и на двата издадени ИЛ са образувани изпълнителни производства съответно № 3262/2021г. и 3263/2021г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.

В хода на водените изпълнителни производства е установено , че на 08.06.2020г. с НА за дарение на недвижим имот № 107, том VI, рег. №1637 от 08.06.2020г. и вх.№ 1630 от 08.06.2020г. на служба по вписванията при РС Девня на нотариус Велин Майсторов с рег. № 465 с район на действие РС Девня ,А. Р. М. дарява на сина си С. А. Р. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** по КК и КР на с.Д*, общ.В* , обл.В* , целият с площ 2 454 кв.м заедно с изградените в имота сгради а именно ½ идеална част от жилищна сграда с идентификатор ********* със застроена площ 49 кв.м , ½ идеална част от постройка за допълващо застрояване , едноетажна с идентификатор ************със застроена площ 55 кв.м.

Горните обстоятелства не се оспорват от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

2

Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент - знание на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора. При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135 ал. 1, изр. 2 ЗЗД. По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска. В процесния случай от доказателствата по делото еднозначно се установява, а и страните не спорят, че ищецът „Банка ДСК”АД има качеството на кредитор по отношение на ответника А. Р. М., на който са били предоставени два броя кредити за текищо потребление , всеки за сумата от по 10 000 лева. Качеството кредитор за ищеца е възникнало на 27.06.2019г. и на 01.07.2019г. - със сключването на всеки един от договорите и поемане на задължение за предоставяне на сумата, съответно усвояването на същата от длъжника респ. поемането от последния на задължения като длъжник, следователно преди 08.06.2020 г. когато е извършена разпоредителна сделка за дарение на реално обособена част от недвижим имот. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което в случая е налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно.

Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е прибегнал към принудително изпълнение, дори кога е обявил кредитите за предсрочно изискуеми. Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, което в случая предхожда увреждащата разпоредителна сделка (датата на дарението). Ответникът не е представил доказателства към настоящият момент вземанията на банката по сключения Договор за кредит да са погасени. Налице и втората предпоставка за уважаване на иска - наличието на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му характер – ответникът длъжник е намалил имуществото си. Разпоредителната сделка, обективирана в НА за дарение на недвижим имот № **, том *, рег. №** от***г. и вх.№** от 08.06.2020г. на служба по вписванията при РС Девня на нотариус Велин Майсторов с рег. № 465 с район на действие РС Девня уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът М. обективно е намалил имуществото си.

3

Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът А. Р. М. е знаел, че банката - ищец е негов кредитор, тъй като задълженията му не са били погасени. Несъмнено е, че след извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие, като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за доказано от ищеца. Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно има изискване за знание на третото лице, съдоговорител на длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно, както е в настоящия случай, знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Следователно при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у третото лице за увреждане на кредитора не се изисква, тъй като сделката е безвъзмездна, а наред с това страна по тези сделки е съпругата на длъжника, видно от удостоверението за родствени връзки на стр. 76 от делото, като по отношение на него съществува оборимата презумпция по чл. 135 ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Предвид изложеното по-горе настоящият състав на съда намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да се уважи, като се обяви за относително недействителна по отношение на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК 121830616, гр. София със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19, двустранната безвъзмездна сделка между А. Р. М. и сина му С. А. М. , обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. №*****от *****г. и вх.№ 1630 от 4

08.06.2020г. на служба по вписванията при РС Девня на нотариус Велин Майсторов с рег. № 465 на с район на действие РС Девня с която А. Р. М. дарява на сина си С. А. Р. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на с.Добротич, общ.Вълчи дол , обл.Варна , целият с площ 2 454 кв.м заедно с изградените в имота сгради а именно ½ идеална част от жилищна сграда с идентификатор ******** със застроена площ 49 кв.м , ½ идеална част от постройка за допълващо застрояване , едноетажна с идентификатор ********* със застроена площ 55 кв.м.

При този изход на делото пред първата инстанция, основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските, които е направил в размер на общо 159.00 лв., за което има приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК 121830616, гр. София със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19, двустранната безвъзмездна сделка между А. Р. М. и сина му С. А. М. – договор за дарение на недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том VI, рег. №1637 от 08.06.2020г. и вх.№ 1630 от 08.06.2020г. на служба по вписванията при РС Девня на нотариус Велин Майсторов с рег. № 465 на с район на действие РС Девня с която А. Р. М. дарява на сина си С. А. Р.

½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на с.Добротич, общ.Вълчи дол , обл.Варна , целият с площ 2 454 кв.м заедно с изградените в имота сгради а именно ½ идеална част от жилищна сграда с идентификатор ******1 със застроена площ 49 кв.м , ½ идеална част от постройка за допълващо застрояване , едноетажна с идентификатор ****** със застроена площ 55 кв.м. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД .

ОСЪЖДА А. Р. М., ЕГН ********** с адрес с.Д.ч, общ.Вълчи дол, и С. А. Р., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ.Вълчи дол , да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК 121830616 гр. София със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19 съдебно деловодни разноски в размер на 159.00 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/654201a7-b661-422a-92fc-d6aa73bf4024