Решение № 313 от 25.11.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Ловеч, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310100398 по описа за 2021 година

Облигационна искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от Д. СВ. Д. от гр.Ловеч, представляван от пълномощника си адв.Д.Ф. от АК-гр.София срещу „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : 202255877, със седалище и адрес на управление :

****** в която изтъква, че по настоящото гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч между страните е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разтояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит №149332 от 18.11.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост 500,00 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР“/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 18.12.2016 год.

Твърди, че на датата 24.08.2016 год. /гр.д.№399/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч/ между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР'/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 23.09.2016 год.

На 20.07.2016 год. /гр.дело №400/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч/ между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР“/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 19.08.2016 год.

Между страните по гр.дело №401/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №128371, по силата на който ищецът е получил в собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР'/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което 1 заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 09.06.2016 год.

На датата 15.06.2016 год по гр.дело №402/2021 год.. между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №132866/15.06.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /подолу „ГПР“/ в размер на 49,64 %. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 16.07.2016 год.

Съгласно чл.1.7 от цитираните по-горе Договори за потребителски кредити, потребителят е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да учреди обезпечение.

Предвидено е, че едното от обезпеченията, което заемополучателят следва да учреди е поръчителство на поне две физически лица, като алтернативно е предвидено, че потребителят следва да обезпечи изпълнението чрез банкова гаранция. Според чл.3.3 от договорите, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4.32 лв. на първия ден от периода и 4.32 лв. за всеки следващ период.

Впоследствие отново по реда на ЗПФУР на 18.01.2017 год. страните са сключили Анекс №149332_А към Договор за кредит №149332, с който страните са приели за установено в отношенията помежду им, че задълженията на кредитополучателя към кредитодателя по активния кредит са както следва : редовна главница в размер на 500 лв., такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 90 лв., текуща лихва към датата 18.01.2017 год. в размер на 17.08 лв. и неустойки в размер на 125,28 лв. Уговорено е, че срокът за изпълнение е 30 дневен, като дължимата от потребителя лихва е в размер на 3.42% и се равнява на 17,08 лв. при ГПР от 49,64 %. Предвидено е, че потребителят дължи неустойка за неосигуряване на обезпечение, изчислена по методиката на договора.

Ищецът твърди, че се явява потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е усвоил кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското му качество, процесните договори попадат в приложното поле на Закона за защита на потречбителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Уточнява, че е усвоил изцяло заемният ресурс, като към момента на завеждане на исковата молба е изплатил в изпълнение на договора сумата от 732.36 лв.

Вземанията в размер на 232,36 лв. са платени без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, тъй като техният източник е изначално недействителният кредитен договор.

Счита, че процесните договори са нищожни поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/, на основание чл.21 ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Договорите за потребителски кредити не са породили валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в съдържанието им не е включен размера на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК.

Процесните договори за потребителски кредит са изначално недействителни и на основание на обстоятелството, че страните не са уговорили изрично на основание чл.13, ал.4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях обикновени подписи имат правната сила на саморъчен подпис, то не е спазена писмената форма за действителност на същите и не е изразено валидно съгласие за сключването на кредитната сделка.

Договорите се явяват нищожни като сключени в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК. Уговореният в договорът ГПР не съдържа всички данни, формиращи размерът му, което е нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно която всички условия по договорът следва да бъдат разписани ясно и разбираемо за потребителя. Предвиденият в договорите ГПР е разписан невярно и подвеждащо, на което основание е недействителен, като осъществяващ основанието по чл.21 ЗПК и като уговорен неравноправно. Кредиторът не е изпълнил задължението си да 2 разпише в договорите действителната обща сума, дължима от потребителя.

Осъществен е и фактическият състав на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП /в редакцията към момента на сключване на договора/, тъй като кредиторът в нарушение на чл.5 ЗПК не е предоставил на потребителя в преддоговорният процес вярна информация за приложимите в правоотношението ГПР, ГЛП и за общата дължима от него сума, на основание на което е наложил на заемателя приемането на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

Правните последици на нищожната кредитна сделка съгласно чл.23 от ЗПК са задължение на потребителят да реституира на кредитора само на чистата стойност на паричния заем, което той е сторил, без същият да дължи лихва и други разходи по заема.

I.Уговорената в процесните договори възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл.26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл.143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК.

1.Счита, че с договорения годишен лихвен процент в размер на 41,00% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В тази насока се позовава на : Решение №906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към датата на сключване на договорите за кредит и понастоящем размерът на законната лихва се определя според ПМС №426 на МС от 08.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към датата на сключването им основният лихвен процент е 0,00 % т.е. размерът на законната лихва е 10,00 %. Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,00%, а двукратният - 20,00%. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва - уговорените по договора неустойка за неосигуряване на обезпечение надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

2.Налице е основанието за нищожност на уговорената възнаградителна лихва по чл.21 ЗПК. Твърди, че посоченият в договорите фиксиран лихвен процент в размер на 41,00 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, на две основания : а/.видно от Анекса към договорорите, месечният лихвен процент е в размер на 3,42 %. При изчисляване на дължимата възнаградителна лихва годишно по формулата 3,42 х 12 е видно, че дължимата цена на кредита е в размер на 41,04%, а не както е разписано в договорите - 41%. б/.освен това, уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител или банкова гаранция представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Вземането по чл.3.3 от потребителските договори няма характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да преодолее ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Търговецът си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Вземането е допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца - скрита под формата на неустойка лихва.