Акт от 23.05.2019, Районен съд - Попово

Р Е Ш

Е Н И Е № 76

Гр.П.,23.05.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Поповски районен съд, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИНЕЛА

СТЕФАНОВА

При секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 27 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.127, ал.2 от СК, ведно с иск за издръжка с правно основание чл.143, ал.2 от СК във вр. с чл.149 от СК.

Ищецът- Х.М.Р. *** действащ лично и в качеството се на родител на малолетните деца Ф.Х.М. и М.Х.М., твърди в исковата си молба, от съвместното съжителство с ответницата им се родили децата- Ф.Х.М. и М.Х.М.. Твърди се, че отношенията между родителите до м.септември 2018г. били нормални, обичали се и се разбирали. След което, ищецът установил, че тя постепенно се отдалечавала от него и децата, и отделя повече време на компютъра си и престоя си в социалните мрежи. В началото на октомври пожелала да отиде до гр.П., тъй като имала работа. Тръгнала с бащата на ищеца, като взела и едно от децата им. Твърди се още, че след като пристигнали в гр.П., ответницата оставила детето на дядо му, и тръгнала в неизвестна посока.В продължение на два дни, ответницата не отговаряла и на обажданията на ищеца и неговите родители. По-късно разбрал, че ответницата заминала с друг мъж в с.М.. Ищецът твърди, че той и родителите му посетили домът, в който се установила ответницата, с намерение да се прибере при децата си. Същата обаче била категорична, че не желаела това, нито пък да вземела децата при себе си. Оттогава до сега бащата, с помощта на родителите си, се грижел и отглеждал двете си деца.

Предвид изложеното бащата претендира да се определи местоживеене на децата- Ф.Х.М. и М.Х.М., при него, както и на него да се предоставят упражняване на родителските права спрямо тях, а на майката да се определи подходящ режим на лични контакти и срещи с двете деца. Освен това се претендира и заплащане на месечна издръжка на децата в размер на 140,00лв., считано от 12.10.2018г.

В с.з. исковете се поддържат така както са предявени лично и чрез представител-адв.Ц.Х. от ТАК.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника А.М.А. ***, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призован за с.з. се явява лично и възразява децата да живеят при баща си. По същество изразява искане тя да упражнява родителските права, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане № *** на Община Т., страните по делото са родители на детето Ф.Х.М., род. на ***г., както и на детето М.Х.М., род. на ***г., съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** на Община Т.. Понастоящем детето Фатме е навършило 6 години, а М. е навършил 2 години.

От изготвеният и представен по делото доклад от ДСП- гр.П., се установява, че до м.ноември 2018г. двете деца и майката са живеели в жилището на Х.Р.,***, съвместно с неговите родители, които помагали за отглеждането им. След това майката напуснала семейството, и до 02.01.2019г. децата били отглеждани от Х.Р. и неговите родители.

На посочената дата бащата завел децата при майка им, и оттогава живеят съвместно с нея в гр.Т.. По данни от доклада жилището на бащата представлява къща на два етажа, като семейството на Р. ползвало втория етаж, и същото разполагало с основните удобства. Бащата работел от

11.03.2019г. при ЧЗП в с.З., с основно месечно възнаграждение в размер на 560,00лв.

По данни от този доклад взаимоотношенията между родителите били влошени, поради възникналите в началото на м.януари 2019г. разногласия помежду им. От този момент основните грижи за децата били поети от майката, а становището на ДСП-П. е, че за доброто и пълноценното им развитие е необходимо двете деца да живеят и растат заедно, да поддържат близост и стабилни отношения с двамата си родители и членовете на разширеното семейство, както и родителите да си сътрудничат при отглеждането, възпитанието и бъдещото им развитие.

По данни от доклада, детето

Фатме до

14.01.2019г. е посещавало редовно детска градина в с.З., като след тази дата е отписано от родителите си, и било издадено удостоверение за преместване. От приложеното писмо от ДСП-Т., се установява, че понастоящем детето Фатме посещава детска градина в гр.Т.. От това писмо се установява, че майката е задоволила потребностите на децата от дом, който разполага с необходимите условия за отглеждане на деца, пълноценна храна, медицински грижи при нужда, обич и внимание. Становището на ДСП-Т. е, че майката притежава добър родителски капацитет, осигурила е сигурна и безопасна среда за отглеждане на децата, има подкрепата и на своите роднини.

Същото се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът прецени тяхната евентуална заинтересованост, тъй като всичките са близки родственици на някоя от страните, но въпреки това в своята взаимовръзка, преценени в съвкупност сочат на установените по горе обстоятелства. Следва да се отбележи, че голяма част от тези показания касаят отношенията между страните, докато са живеели заедно и причините за раздялата им. Голяма част от тях отразяват субективни оценки за това кое е редно и кое не според собствените им представи за начин на живот и поведение.

Но никой от тях, въпреки тези субективни оценки, не даде показания в изключителна полза на който и да е от двамата родители. Напротив от тези показания се установи обратно, а именно, че и двамата са добри родители и проявяват загриженост и обич към своите деца. Няма дадени показания по делото в посока, че всеки един по отделно проявява незаинтересованост към децата, че същите са неглежирани от него, или спрямо тях е упражнявано насилие, в която и да е от формите му. Същото се установява и от обясненията на двамата родители.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата им Ф. и М., и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

Разпоредбата на чл. 127,ал.2 от СК дава възможност при разногласие между разделените родители по повод упражняването на родителските права, спорът им да се разреши от съда.

Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето. В този смисъл Решение № 27/03.02.2009г. по гр.д.№ 4294/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. Характерът на производството позволява на съда дори и без изрично искане, да предостави мерките на този родител, при когото интересите на детето ще бъдат най-добре защитени.

За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

При определяне на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът следва да съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с родителските качества, полагането на грижи и умение за възпитание на родителите, подпомагане в подготовката за придобиване на знания, морални качества на родителите, социално обкръжение и битови условия при всеки от родителите, привързаност между детето и родителите, полът и възрастта на детето, възможност за получаване на помощ от трети лица и др.

След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на Ф. и М., съдът счита, че в интерес на същите е да живеят при майка си А.А., както и тя да упражнява родителските права и задължения по отношение на тях, като предявеният иск от бащата против майката следва да бъде отхвърлен, по следните съображения:

Безспорно децата са живяла заедно с родителите си до фактическата раздяла.

Категорично се установи, че до този момент непосредствени грижи за децата е полагала майката. Установи се, че от момента на раздялата грижи за децата, в период от около два месеца са полагани от семейството на ищеца и то основно от неговата майка. От м.януари 2019г. обаче майката отново е поела грижите за децата си, като им е осигурила всичко необходимо за отглеждането им, задоволила е всички техни потребности, разполага и с добър родителски капацитет.

С оглед установеното съдът съобрази, че и двамата родители желаят да упражняват родителските си права и очевидно предвид установеното разполагат със сравнително еднакви ресурси да отглеждат децата си. Този извод на съда се подкрепя и от изготвените и приложени социални доклади. По преценка на съда и двамата родители разполагат със задоволителни за българските стандарти материални възможности, и двамата в различно време са полагали грижи за тях. И на двамата социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното формиране и израстване на техните деца.

Налице е и силна взаимна привързаност между всеки от тях поотделно с децата, което е важна предпоставка както за съвместното живеене с него, така и за самото упражняване на родителските права.

Но въпреки това съда счита, че към настоящият момент с оглед възрастта и пола на децата по подходяща и пригодна да осъществява тези родителски права е именно майката. Това е така, тъй като едното дете Ф. на 6 години, а М. е на 2 години . Или двете деца са в съвсем невръстна възраст, в която възраст първата и най- силна емоционална връзка е тази с майката. Съдът отчете, че за разлика от майката, бащата при полагане на непосредствените грижи за децата разчита основно на своята майка. Установи се, че именно тя се е грижила за децата, докато бащата работи, и майката е отсъствала от дома. В действителност тези грижи полагани, от майката на ищеца са напълно подходящи и адекватни, за което не се и спори. Но съдът счита, че това не е достатъчно.

Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на малолетното дете към адаптиране и развитие в обществото,формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. Във възрастта, в която се намират Ф. и М. безспорно е, че е особено важно присъствието на двамата родители относно емоционалното им и психично състояние. Но след като двамата не могат, или по скоро не проявяват желание да решат възникналия проблем, то съда изхождайки от интересите на децата намира, че майката към настоящият момент е по подходяща и пригодна да задоволи не само физическите потребности на двете деца, но да им осигури необходимото им образование и възпитаване, да формира възгледите им и да ги подготви за живота. Това е така тъй като както се установи, майката е в готовност непрекъснато да бъде около тях, за разлика от бащата, който работи, а непосредствените грижи ще се поемат от майка му. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да вземе решение да предостави отглеждането на децата при майката. След като е налице родител готов непрекъснато да бъде около децата си и да отговаря на техните физически, психически и емоционални потребности, както и да поеме отговорност за тях и да осъществява пряк надзор и контрол, то според настоящият състав на съда е неправилно да бъдат предоставяни на другия родител, който основно ще разчита, както и досега, на своите родители.