Решение № 5181 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5181 гр. С., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100511314 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20159649/19.07.2021 г., постановено по гр.д. № 26078/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, са отхвърлени предявените В. И. М., ЕГН **********, срещу „Летище С.“ ЕАД, ЕИК ****, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от получаването на уговорените в КТД купони за храна за периода 24.04.2020 г. – 19.06.2020 г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25125425/02.08.2021 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Излага правни доводи във връзка с неправилност на извода на съда, че заповедта за уволнение е връчена надлежно, както и относно обстоятелството, че при издаването на същата работникът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В хода на въззивното производство ищецът е починал, като на негово място са конституирани неговите наследници по закон по реда на чл. 227 ГПК. Предвид настъпилата смърт на работника в хода на процеса, становището на страните, както и личният характер на иска по т. 2 на чл. 344 КТ, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Определението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в преклузивния срок.

Въззивният съд е оставил без движение исковата молба в частта относно евентуално предявения иск, с указания за уточняване на начина по който се формира претенцията по чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД. С молба, вх. № 43412/08.07.2022 г., ищецът уточнява, че претендира сумата от 760, вместо сумата от 960 лева, като конкретизира периода от 24.04.2020 г. до 19.06.2020 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По исковете с правна квалификация чл. 344, т. 1 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал.

1 КТ.

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до прекратяването на процесното трудово правоотношение.

2

От събраните писмени доказателства се установява, че към монета на уволнението ищецът е заемал длъжността „сътрудник охрана“ по силата на безсрочен трудов договор.

Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 64/21.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване, т.е. 24.04.20 г. Искът е предявен в предвидения от нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ давностен срок.

Законосъобразното упражняването на процесното потестативно право предполага наличието на придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след възникването на трудовото правоотношение, като е ирелевантно дали правото на пенсия е надлежно упражнено. Страните не спорят, че към датата на уволнението (24.04.2020 г.) ищецът е отговарял на условията на чл. 68 КСО, т.е. че в патримониума на последния е възникнало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Спорни между страните са въпросите свързани с 1) редовността на връчването на заповедта за уволнение, респективно моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, 2) както и дали към този момент работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, съответно дали същият се ползва от защитата на чл. 333 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие със заповед № 64/21.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Правоотношението между страните не се счита за прекратено с издаването на заповедта, а от момента, в който служителят е получил писмено изявление за прекратяване на договора – аргумент то чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

От този момент започва да тече и двумесечни давностен срок за предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, аргумент от чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Настоящият състав приема, че ищецът е узнал за уволнението с връчването на съобщението на неговата съпруга – Д. М., аргумент от чл. 46, ал. 2 ГПК

Съобщението е връчено чрез „Български пощи“, като в него се съдържа волеизявление на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), съответно сега действащите чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. – в този смисъл Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК; Определение № 557 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 603/2019 г., I т. о., ТК. Съгласно приложението на Закона за пощенските услуги и Общите условия на "Български пощи" ЕАД доставянето на препоръчаните пощенски пратки на юридически лица или еднолични търговци се извършва на техния адрес в деловодството или на упълномощен служител, а на физически лица връчването е редовно и когато е осъществено на адреса на получателя на пълнолетен член от домакинството /чл. 36, ал. 2 ЗПУ/.

Ищецът е оспорил като неавтентичен положения подпис от получателя върху обратната разписка по реда на чл. 193 ГПК. В хода на съдебното дирене пред 3 първоинстанционния съд е изслушано заключението по допуснатата СПЕ, което настоящият състав кредитира като правилно и изчерпателно, доколкото е в синхрон с останалия събран доказателствен материал. Вещото лице допуска, че ръкописният текст в словно изписаното фамилно име „М.“ в обратната разписка, издадена от „Български пощи“ ЕАД с получател В.

М., както и положения под него подпис за „Получател“ са изписани от едно и също лице, а именно съпругата на ищеца – Д. М.. Установена е устойчивост на писмено-двигателния навик на автора на волеизявлението, съпоставяйки процесния документ с предоставения сравнителен материал.

Пред въззивния съд е допуснато изготвянето на повторна СПЕ от заключението на която се установява, че ръкописният текст „М.“ в графа „Получател“ е изписан именно от съпругата на ищеца, докато положеният под името подпис се допуска, че е на М., доколкото са установени както съвпадения, така и различия с представения сравнителен материал.

Причината за това е опростения строеж на изследвания подпис. При защита на заключението си в хода на проведеното съдебно заседание вещото лице заявява, че подписът има много кратко съдържание, състои се от щрих без букви, няма усложнени движения и има прост строеж, поради което не е възможно да се даде категоричен отговор, тъй като установените съвпадащи се признаци, освен че не са достатъчни по обем, елементите върху които се индивидуализират признаците са лесно възпроизводими и нямат много висока индивидуализираща стойност. Съгласно заключението по категоричен начин се установява съвпадение между предоставения сравнителен материал и ръкописния текст върху обратната разписка „М.“, като изписани от едно и също лице, а именно съпругата на ищеца.

След съвкупен анализ на заключенията по изготвените СПЕ настоящият състав приема за установено, че ръкописният текст в словно изписаното фамилно име „М.“ в обраната разписка, издадена от „Български пощи“ ЕАД с получател В. М., както и положения под него подпис за „Получател“ са изписани от едно и също лице, а именно съпругата на ищеца – Д. М.. За индивидуализация на автора на волеизявлението е достатъчно ръкописното изписване на името, от което по категоричен начин може да се направи извод, че именно той е юридическия автор на документа. В настоящето производство по безспорен начин се установи, че именно съпругата на ищеца е получила съобщението, съдържащо заповедта на работодателя. Следователно процесното правоотношение е прекратено на 24.04.20 г. с получаването на заповедта от съпругата на ищеца, аргумент от чл. 46, ал. 2 ГПК вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, доколкото срокът за предизвестие изцяло не е спазен в този смисъл Определение № 3 от 4.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4272/2022 г. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на последния ( чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ) – с изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо връчване на писмения акт на насрещната страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло неспазен, моментът на прекратяването също съвпада с момента на връчването.

4

По втория релевантен за изхода на спора въпрос. Нормата на чл. 333 КТ изчерпателно регламентира при наличието на кои хипотези е налице закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Процесното уволнение е осъществено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което работникът не се ползва от предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ закрила.

Въпреки това следва да се отбележи, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се преценява към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Същата не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. В този смисъл Решение № 122 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о., ГК Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., ГК. Работникът е длъжен съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността да представи в оригинал болничния лист и/или да уведоми работодателя в рамките на два дни от издаването му. При съзнателно укрИ.е на това обстоятелство закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не се прилага. В настоящето производство ищецът не успя да установи в условията на пълно и главно доказване изпълнението на своето задължение, регламентирано чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.

Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/654154e1-b2d3-430f-859d-97d840417f91