Определение № 339 от 16.05.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Шумен, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500181 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 2399/02.04.2024 г. депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Й.Ц. – САК срещу разпореждане № 585/20.03.2024г. по ч. гр. д. № 20243620100210 по описа на РС – Нови пазар, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Н. М. с ЕГН ********** за следните суми: 140.84 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624867605 от 06.07.2021г. за мобилен номер *** и 91.34 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625513861 от 30.11.2021г., за мобилен номер ***. Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон. За да отхвърли претенцията на заявителя в тези части, първоинстанционния съд е приел, че искането за присъждане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги се основавало на противоречие на закона и на неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаряло на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Също така писменото уведомяване на длъжника за извършеното от заявителя прекратяване на договорите, не било въпрос, който следва да бъде установен в заповедното производство, тъй като надхвърлял обхвата на проверката по чл. 410 от ГПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, законодателя е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора между тях задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените при евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно те да се 1 доказват. Уговореното в изрична клауза от договора за мобилни услуги задължение за неустойка, възникващо при предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги поради неизпълнение на паричните задължения на абоната било съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция и същата била насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от неосъщественото правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат на стойност, която е предварително определяема.

Отделно от това твърди, че съдържанието на неустоичните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която съблюдавала за спазване на правата им, посредством сключването на спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Йеттел България“ ЕАД по гр. д. № 15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014г. на СГС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, в частта с която се отхвърля заявлението за претендираните неустойки, както и при изцяло или частично уважаване на жалбата, да се присъдят съразмерно на вземанията и разноските сторени в заповедното производство, както и съда да присъди направените разноски за настоящото производство за държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20243620100210 по описа на РС – Нови пазар, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. З.Ц. от САК срещу Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, за сумата от 758.04 лева представляваща ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договори за мобилни услуги и по договори за лизинг. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи – 5 броя фактури. С разпореждане № 473/06.03.2024г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя е даден тридневен срок, в който да посочи по основание и размер, всяко едно от претендираните вземания за главница, вкл. и за периода за който се отнасят, неустойките, както и отделно да се посочат по размер и основание вземанията за неплатените лизингови вноски. В даденият срок, заявителя е депозирал молба, в която е уточнил, че вземанията се претендират, както следва: 1/ По договори за мобилни услуги № 624867605/06.07.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни цифри „578“ следните суми:

88,36 лв. за неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за периода от 15.11.2021-14.01.2022 г.; 140,84 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб.номер, начислени еднократно; 2/ По договор за мобилни услуги № 625513861/30.11.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни цифри „412“ следните суми:

2

58,06 лв. за неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за периода от 15.11.2021-14.04.2022 г., 91,34 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб. номер, начислени еднократно; 3/ По договор за лизинг на базови аксесоари № 625514079/30.11.2021 г. за лизинг на базови аксесоари, следните суми: 8,88 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2021 - 14.01.2022 г.; 44,40 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.03.202230.10.2023, за общо 20 бр. неплатени лизингови вноски, всяка от които по 2,22 лв.; 4/ По договор за лизинг от 30.11.2021 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy A02s 32 GB Dual White, - 54,36 лв. дължими неплатени лизингови вноски за периода от 15.11.2021-14.03.2022 г. и 271,80 лв., предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.03.2022 г. до 30.10.2023 г., за общо 20 лизингови вноски, всяка от които по 13,59 лв., както и лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда ,до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С оглед направените уточнения от страна на заявителя и от представените към заявлението доказателства, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 585/20.03.2024г. по ч. гр. д. № 20243620100210 по описа на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил заявлението за сумите, както следва: 1/ По договор за мобилни услуги № 624867605/06.07.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни цифри „578“ за сумата от 140,84 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб. номер, начислени еднократно; 2/ по договор за мобилни услуги № 625513861/30.11.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни цифри „412“ за сумата от 91,34 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб. номер, начислени еднократно; 3/ по договор № 625514079/30.11.2021 г. за лизинг на базови аксесоари, за сумата от 4,44 лв. представляващи разликата между уважения размер до поисканите 8,88 лв. и 4/ по договор за лизинг от 30.11.2021 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy A02s 32 GB Dual White за сумата от 27,18 лв., представляващи разликата между уважения размер до поисканите от 54,36 лв., като за останалите претендирани със заявлението вземания, заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 191/20.03.2024г..

За да отхвърли заявлението в тези му части, по отношение на неустойките, първоинстанционният съд е приел, че условието за претендирането им е прекратяването на договорите, което в случая не било налице, като е изложил мотиви в подкрепа на горния извод. Освен това е отбелязал, че клаузите за така договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

За отхвърлените суми в частта за лизинговите вноски, е направил изчисления въз основа на посочените в заявлението и уточняващата молба периоди и е присъдил реално дължимите такива.

С депозираната жалба, жалбоподателят обжалва разпореждането само в частта, с 3 която са отхвърлени сумите претендирани като неустойки по двата договора за мобилни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. В чл.143, ал.2 от ЗЗП, са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Основателно е възражението на жалбоподателя по отношение на мотивите на първоинстанционния съд, дали действително са налице предпоставките за прекратяване на договора, прекратен ли е същият, и ако да - дали по вина на лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, доколкото изследването им не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането.

Видно от заявлението и представените договори, със заявлението се претендират три кумулативно начислени неустойки - размерът на 3 стандартни месечни абонаментни такси за предоставената мобилна услуга; част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове за оставащия срок на договора, в случай, че са уговорени и разликата между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвиждането в потребителския договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, преценено при сключване на договора, съгласно разясненията в т.

3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на 4