Решение № 34 от 16.01.2019, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер 16.01.2019 година гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

27.11. 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д.

№ 125 по описа за 2017 година,за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба, предявена от

„К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с

ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д., действащи чрез адв. Н.К. от САК срещу “Ф.” ЕООД – гр. П.Б., ул. ***, ЕИК *** и „С.” ЕООД - гр. С., р-н ***, ЕИК ***.

Предявеният иск е с квалификация по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.694, ал.6 ТЗ. Възраженията на ответниците за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на срока по чл.694, ал.6 ТЗ са неоснователни.

Първоначално, исковата молба е била нередовна, тъй като обстоятелствената част на същата, която е съдържала твърдения, че определени вземания на „С.” ЕООД към “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, включени в списъка на приетите от синдика вземания, не съществуват, не е кореспондирала с формулирания петитум за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Ф.”ЕООД на тези вземания по обявения в ТР списък на приети от синдика вземания. След отстраняване на нередовностите в срок, ищецът надлежно е конкретизирал петитума си, който е очертал вече без съмнение и търсената искова защита чрез иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Съдът намира, че не се касае за предявяване на изцяло нов иск, тъй като същината на твърденията, на които се основава иска не е променена, а именно – че въпросните вземания, които са включени в списъка на приетите вземания, не съществуват.

Тоест, касае се за неточно формулиран петитум на ИМ, която нередовност ищецът е поправил в дадения му срок, поради което, съгласно чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й, поради което и в случай срокът по чл.694, ал.6 ТЗ е спазен, тъй като определението по чл.692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР на 28.04.2017г., а исковата молба е подадена чрез Български пощи на 12.05.2017г. според печата на представената по делото товарителница.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност и участва в производството по несъстоятелност на същия в това си качество.

Оспорва се съществуването на приети от синдика вземания по т. 5 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ на “С.” ЕООД, ЕИК ***, както следва: Главница в размер на 299 320 лева от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Главница в размер на 4000 лева по фактури след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава в размер на 1 016 159,28 лв. от падежа на първата неплатена фактура, до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава (без посочен размер) след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата; Разноски в производството по несъстоятелност в размер на 40 924,38 лева.

Ищецът посочва, че от 19.09.2008г. /датата на пререгистрация в ТР при АВ/ до 31.08.2015г., седалището на ответното дружество „Ф." ЕООД е в собствената му сграда, находяща се на адрес: гр. С., бул. ***. На 31.08.2015г. в ТР при АВ е вписана промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество, като новият адрес автоматично определя подсъдност на ОС - Стара Загора по делата за несъстоятелност.

Посочва се, че още на 02.09.2015г. е постъпила молба от “С.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** /в собствената сграда и доскорошен адрес на “Ф.” ЕООД/ против “Ф.” ЕООД вече със седалище и адрес на управление в гр. П.Б. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Молителят “С.” ЕООД твърдял, че с ответното дружество се намират в договорни отношения, произтичащи от сключен договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него. В изпълнение на сключения договор, “С.” ЕООД изпълнявало договорните си задължения коректно, като е осигурявало денонощна въоръжена охрана на обект, ползван от възложителя, осигурявал пропускателен режим в обекта и организирал спазването на реда, определен от възложителя. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежемесечно до 20 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. В чл. 13 било предвидено, че при забава на плащане от страна на възложителя, той дължал неустойка в размер на 0,3% на ден върху неиздължената сума. Твърдяло се, че от месец август 2010г., въпреки многократно отправяни покани за плащане, дружеството “Ф.” ЕООД спряло плащанията към “С.” ЕООД, като към момента на депозиране на исковата молба за откриване на производство по несстоятелност, задължението му възлизало на 1 042 003,48лв.

Ищецът поддържа, че част от предявените вземания на “С.” ЕООД към ответника са погасени по давност по силата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Тъй като задълженията на ответника имат характер на периодични плащания, то тези от тях, които са станали изискуеми и ликвидни преди 02.09.2012г., са погасени по давност към момента на подаване на исковата молба.

Излага съображения, че съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишната давност, се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Посочва, че в чл. 111 от ЗЗД, законодателят е предвидил кратка тригодишна давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договори за вземанията на наем, за лихви и за други периодични плащания. Посочва, че в конкретния случай, претенцията на “С.” ЕООД е свързана с изпълнение на задължения за плащане цената на предоставените охранителни услуги. Тези задължения представляват задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен падеж, които са изначално определени. Поради това ищецът счита, че в конкретния случай е приложими кратката три годишна давност.

Относно това кога е започнала да тече давността, съгласно чл. 114. ал. 1 от ЗЗД, счита, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 2, ал.2 от Договора, уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежемесечно до 20 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. Посочва се, че исковата молба е постъпила в съда на 02.09.2015 г. На осн.чл. 111, б. "в" от ЗЗД, считано три години назад - от 02.09.2012 г., по отношение на част от процесните фактури, които са с падеж преди 02.09.2012г., е изтекла установената от закона давност и те са погасени.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че синдикът е следвало да съобрази и задължителните разрешения по отношение на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111. б. "в" от ЗЗД, които се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви

Отделно от горното, ищецът счита, че синдикът е трябвало да съобрази, че молителят не е индивидуализирал претенцията си за неустойка. В тази връзка, се твърди, че “С.” ЕООД не е посочило нито размер, нито период на непогасените вземания за обезщетение за забава върху отделните месечни възнаграждения, тъй като, при уговорено месечно плащане и съответно издадени отделни фактури за всяко от вземанията за главница, неустойката следва да се начислява, при наличие на забава, съобразно уговорения срок за плащане в договора и върху всяка отделна главница. Не бил посочен и начален момент на забавата по всяко отделно непогасено вземане.

При тези обстоятелства, ищецът счита, че “С.”

ЕООД не е индивидуализирало твърдяните вземания за договорна неустойка, а направените от вещото лице изчисления относно размера й не могат да бъдат взети предвид, тъй като не е в правомощията на вещото лице да определя кога е падежа на едно задължение и съответно кога длъжникът по него е изпаднал в забава, за да определи периода на забавата. Твърди, че се касае се за претенция за неустойка, за чието безусловно установяване по основание и размер, е необходимо да бъде проведено надлежно исково производство, в което трябва да бъдат разгледани възраженията относно действителността на договорите, възражението за изтекла давност, както и възраженията за противоречие на договорената неустойка с добрите нрави.

С оглед на горното, ищецът счита, че предявените от молителя вземания за главница преди 02.09.2012г. и за неустойка за целия визиран период са безспорно неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Счита, че това води и до извод за отхвърляне на предявените вземания.

Твърди се също, че вземанията в списъка на синдика не са конкретизирани. Изобщо не е посочено на коя дата са възникнали главниците и за какъв конкретен период са начислените неустойки за забава, както и от коя дата са започнали да текат и до коя дата са текли.

Също така, се твърди, че вземанията за разноски са прекомерни и необосновани.

Според ищеца, синдикът не е изследвал изобщо възраженията му като страна по делото (присъединен кредитор) относно съмнителните обстоятелства около вземанията на молителя - твърдения, че дружеството не получава заплащане по основния си договор за период от 5 години, липса на автентични дати в документите, липса на търговска сделка, липса на данни за заплащане на наем за ползване на сградата като седалище и администрация на молителя, с което несъмнено биха намалели претенциите на молителя, „внезапното" преместване на седалището на ответника и автоматичното подаване на молбата за несъстоятелност, многобройните пропуски на вещото лице по делото, противоречията в заключенията на вещото лице, оспорванията ни и т.н. Счита, че така синдикът необосновано и неправилно е приел вземанията на „С."

ЕООД.

В изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 1105/23.05.2017г., ищецът “К.” АД /в несъстоятелност/ е представил уточняваща молба вх. № 7277/09.06.2017г., с която посочва, цената на предявения иск, а именно - 1 360 403,66лв., плюс стойността на неустойката за забава, съгласно т.5.4 от списъка. Посочва, че така приетото вземане не е изцяло индивидуализирано, именно защото не е посочен размерът на неустойката за забава. Ищецът посочва, че с това съображение е мотивирал твърденията си по същество срещу съществуването на така приетата част от вземането, доколкото приемането на вземане, което не е индивидуализирано, създава правна несигурност относно сумата, за която кредиторът би участвал в производството и която ще бъде заделена за негово вземане.

Посочва, че предявеният иск е установителен и има правно основание чл. 694 ТЗ. Заявява, че поддържа наведените твърдения в исковата молба, като счита, че всички тези възражения пораждат необходимостта от образуване на отделно производство, в хода на което да бъде установено съществуването на вземанията.

Ищецът твърди, че правният му интерес произтича от разпоредбата на закона, както следва: Съгласно чл. 694, ал. 3, ал.

1 ТЗ, кредитор може да предяви иск за установяване на несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение. Посочва, че в настоящия случай, в списъка от 13.07.2016г. е включено вземането на “С.” ЕООД и в установения срок кредиторът КТБ АД /н./ е оспорил вземанията по реда на чл. 690 ТЗ. С определение от 28.04.2017г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на кредитора.