Определение № 2434 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца Р. Д. М., чрез адв. В. Н., срещу определение о№ 13634/15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 10566/2024 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Излага съображения, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че към момента на завеждане на делото изп. д. № 20128380409978 по описа на ЧСИ М. Б. е със статут висящо. Липсва постановен акт на съдения изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените обезпечителни мерки. По този начин ищецът е продължил да търпи последиците от образуваното срещу него изпълнително дело. В хода на висящото съдебно производство такива действия не са предприети от ответника. Последният разполага с валиден изпълнителен лист , който му позволява по всяко време да пристъпи към нови действия по принудително изпълнение срещу ищеца. Съгласно практиката на ВКС предявяването на установителен иск за погасяване на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, е винаги допустимо. Правната сфера на ищеца се накърнява и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. Поддържа, че приложението на чл.78, ал.2 ГПК изисква наличието в условията на кумулативностна две предпоставки. Смисълът на нормата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение не е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца- когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, да са се освободи ответника от отговорността за разноските. Моли съда да отмени обжалваното определение 1 и да възложи в тежест на ответника сторените по делото разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна“С. Г. ГРУП“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По делото не се твърди и не се установява ищецът да е отправял изявление до ответника, с което да се позовава на изтекла погасителна давност.

Същевременно последното действие на принудително изпълнение е от 21.09.2017 г. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В предмета на делото се включва иск с правно основание чл.439 ГПК – за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 48395/2012 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

Първоначалният взискател „Банка ДСК“ ЕАД е образувала изп. д. № 20128380409978 по описа на ЧСИ М. Б.. На 21.09.2017 г. са били изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, след което не са извършвани изпълнителни действия. Така на 21.09.2019 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Вземането било прехвърлено в полза на ответника, който на 20.03.2020 г. е представил пред съдебния изпълнител договора за цесия и е изявил желание за констатирането му като взискател по делото.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът е признал предявения иск, като е отправил искане да не се възлагат в негова тежест сторените от ищеца разноски.

С решение № 3202/27.05.2025 г. съдът е уважил изцяло предявения иск. На основание чл.78, ал.2 ГРПК е приел, че разноските по делото следва да се възложат на ищеца.

Ищецът е отправил искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, срещу което ответникът е депозирал възражение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като е пиел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.

В случая искането за допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК срок.

В нормата на чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако ответникът с 2 поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая ответникът е признал иска. Спори се между страните дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото или не.

С решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

С определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е разгледан въпросът за предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при липса на образувано за същото изпълнително производство и при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника. В съответствие с формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, е прието, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Настоящият съдебен състав споделя така формираната съдебна практика.

В случая ищецът се позовава на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Не са заявени твърдения за предприети след това изпълнителни действия, поради което не е налице висящо изпълнително производство. Наличието обаче на изпълнителен лист за процесното вземане в полза на ответника и поддържаната дължимост на сумите по същия, обуславя необходимостта от предявяване на отрицателния установителен иск. За длъжника е налице 3 правен интерес да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. Ето защо не би могло да се приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

По изложените съображения и доколкото регламентираните в нормата на чл.78, ал.2 ГПК предпоставки следва да участват в условията на кумулативност, липсата на една от тях изключва нейното приложение.

Съдебната практика, на която се позовава ответника и която е възприета от решаващия съд, е преодоляна с актуалната практика на ВКС, посочена по – горе.

С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право в тежест на насрещната страна да се възложат сторените от нея разноски.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като постановеното по делото съдебно решение следва да се допълни в частта за разноските и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК в полза на процесуалния представител на ищцата, който е оказал безплатна правна помощ, следва да се присъди сумата от 2600 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13634/15.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 10566/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение 3202/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 10566/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, със съдебен адрес гр.

София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8 – адв. М. И. Й., да заплати на адв.В. П.

Н., САК, с адрес гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 14, партер, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 600 (две хиляди и шестстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.248, ал.3 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. ь

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5