Определение № 76 от 27.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Габрово, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20244200600071 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частен протест на Районна прокуратура Велико Търново против Протоколно определение № 851 от 01.12.2023 г., постановено по НОХД № 1473/2023 г. по описа на Районен съд Велики Търново, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура Велико Търново за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябвало да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасяли и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В обвинителния акт бил посочен целия конкретен период на осъществяване на деянието, включително и чрез измененото обвинение в хода на съдебното следствие на първото разглеждане по същество на делото и бил посочен конкретен период от време на продължавано престъпление и делото да продължи за престъпление по чл. 159в във вр. чл. 2 6 , ал. 1 от НК. В обвинението се съдържали и конкретното описани форми на изпълнителните деяние, извлечени като период, съгласно показанията на пострадалата, и очертавали фактите и обстоятелствата така, както били посочени от пострадалата. Нямало пречка съдът, ако установи друг период, различен от 1 този, посочен от обвинението, частично да оправдае обвиняемия за този период, за който прецени, че не е доказано, че е част от времето за извършване на деянието. В Решение № 394 от 1986 г. на ВКС, I н.о. било прието, че когато се установи точно размерът на касова или стокова липса и е установено наличие на длъжностно присвояване, съдът не е задължен да събира доказателства за усвояване присвояването на всеки отделен лев от липсваща сума, нито за установяване за какво точно са изразходвани присвоените суми. Не ставало ясно дали според съда в обвинителния акт следвало да бъде посочено конкретизирано изпълнително деяние на „набира" всяко едно теглене на суми от банковата сметка, извършено от подсъдимата.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, за да се конкретизира престъпното деяние било достатъчно да се посочи периода от време и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. Следвало да се отбележи, че подсъдимият и неговият защитник били наясно с всички факти и елементи от обективната и субективна страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Това се установявало и от техните становища в разпоредителното заседание по настоящото НОХД, както и на разпоредителното заседание по НОХД № 1253/2021 г. по описа на ВТРС, че на досъдебното производство няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата или пострадалите - обвиняемият и защитникът му твърдели липса на престъпление и желаели делото да бъде разгледано по същество. Предвид изложеното прокурорът намира, че определението на ВТРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Претендира се Окръжният съд да постанови определение, с което да отмени Определение № 851 о т 01.12.2023 г. по НОХД № 1473/2023 г. на ВТРС и да върне делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото е изпратено на ГОС с Определение № 125 от 07.03.2024 г. на ВКС по НЧД № 167/2024 г. поради отвод на всички съдии от ВТОС.

Частният протест е подаден в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя неговата допустимост. При преценка на всички материали по делото съдът намира протеста за неоснователен по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен от Районна прокуратура Велико Търново обвинителен акт против подс. М. М.

П. за извършено през периода от началото на 2013 г. до 12.04.2019 г. престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 от НК и за извършено през периода от началото на 2013 г. до 12.04.2019 г. престъпление по чл. 159в от НК. В съдебно заседание на 20.06.2022 г. по НОХД № 1253/2021 г. на ВТРС 2 прокурорът е изменил обвинението на основание чл. 287, ал. 1 от НК, като второто обвинение да се счита по чл. 159в във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за извършени деяния през пролетта на 2018 г., през месец август 2018 г. и още два пъти след това до края на 2018 г. и на 23/24.03.2019 г. С Присъда № 34 от 11.07.2022 г. по НОХД № 1253/2021 г. на ВТРС подс. М. М. П. е признат за невиновен и по двете обвинения, като е оправдан по всяко едно от тях.

Постъпил е протест от РП Велико Търново, който е изпратен за разглеждане на ОС Русе поради отвод на всички съдии от ВТОС. С Решение № 161/06.10.2023 г. по ВНОХД № 477/2023 г. на ОС Русе е отменена Присъда № 34 от 11.07.2022 г. по НОХД № 1253/2021 г. на ВТРС и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд в друг състав, от стадия на разпоредителното заседание. Образувано е ново НОХД № 1473/2023 г. по описа на Районен съд Велики Търново, в съдебно заседание по което е постановено атакуваното протоколно определение.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на РП Велико Търново. На първо място, в обвинителния акт липсвали изложени факти и обстоятелства, и абсолютно неясни оставали от обективна страна повдигнатите обвинения срещу подсъдимия за осъществени състави на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. ал. 1 от НК и по чл. 159в от НК, касаещи датата и периодите на извършването им. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не били посочени абсолютно никакви действия от страна на подсъдимия за осъществяване състава на престъплението по чл. 159а, ал. 1 от НК, в частност за действия за една от формите на изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение срещу М. П., а именно „набиране". Горепосоченото довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, гарантирано от чл. 6 на ЕКПЧ, гарантираща правото на справедлив процес. За да упражни в пълен обем правото си на защита, обвиняемият следвало да узнае всички релевантни факти, касателно предмета на доказване от една страна, а от друга - обвинението да е достатъчно ясно, конкретно и пълно формулирано. В обстоятелствената част на обвинителния акт следвало задължително да са посочени времето, мястото и начина на извършване на всяко престъпление, което се осъществява чрез изброяване на всички факти, релевантни за обвинението. Констатираните непълноти в случая се отнасяли до съставомерните признаци на престъпленията и участието на обвиняемия в тях, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила било съществено, изразяващо се в ограничаване правото на защита на обвиняемия, който не би могъл да се защити в пълен обем при едно неясно и непълно обвинение. Обвиняемият бил лишен от възможността да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната 3 спрямо него наказателна отговорност, съгласно чл. 5 5 от НПК. Главното предназначение на обвинителния акт било да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изложеното имало и отношение за съда, който ще разглежда делото в хода на съдебната фаза на наказателното производство и ще определя предмета на доказване, съобразно чл. 1 0 2 от НПК, за да е наясно съставът на съда кои са допустимите и относими доказателства, а този предмет се очертавал именно с обвинителния акт. Констатираните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила били отстраними. В изпълнение на задълженията си по чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът е счел, че следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването им.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен. На първо място, районният съд правилно е преценил, че към момента подс. М. П. е с обвинения, каквито са описани в обвинителния акт, приложен по НОХД № 1253/2021 г. по описа на ВТРС. С въззивното решение по ВНОХД № 477/2023 г. на ОС Русе делото е върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. В разпоредителното заседание съдът може да се преценява единствено въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Съгласно точка трета от чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът обсъжда дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Изготвянето на обвинителния акт е част от действията, които се извършват по време на досъдебното производство и първоинстанционният съд има право да провери законосъобразността на този обвинителен акт. Изменението на обвинението по чл. 287, ал. 1 от НК е част от съдебната фаза. В разпоредителното заседание първоинстанционният съд няма право да контролира действия, които са извършени в съдебна фаза и още повече, пред друг състав. При отмяната на присъдата, извършените процесуални действия губят своето значение и новият състав на съда ще следва да ги повтори. Поради изложеното считаме, че към момента подс. М. П. е предаден на съд с обвинения, каквито са описани в обвинителния акт, приложен по НОХД № 1253/2021 г. по описа на ВТРС и районният съд правилно е извършил преценка в тази насока. Разяснението се налага, тъй като в съдебната практика все още са налице противоречиви становища по този въпрос.

4

Правилна е преценката, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Тези нарушения засягат както обвинението по чл. 159в от НК, така и обвинението по чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 от НК. За престъпление по чл. 159а, ал. 1 от НК отговаря този, който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им. В случая прокурорът твърди, че П. „набрал“ О. с цел да бъде използвана за развратни действия. Обвинението е по ал. 2, тъй като П. извършил деянието чрез даване на облаги на О. и получаване на облаги от дейността й. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г., което не е изгубило актуалност, налице е „набиране“ и когато активната страна е жертвата от престъплението, а не деецът. Прокурорът твърди, че деянието по чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 от НК е осъществено през периода от началото на 2013 г. до 12.04.2019 г. Деянието по чл. 159в от НК също е осъществено за периода от началото на 2013 г. до 12.04.2019 г. От друга страна, съгласно параграф 1 от ДР на Закона за борба с трафика на хора, по смисъла на този закон „Трафик на хора“ е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използването на: принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация. Според обвинението, П. е извършил престъпление по чл. 159в от НК, защото е използвал за развратни действия О., която е лице, пострадало от трафик на хора. О. е лице, пострадало от трафик на хора именно, защото е била „набрана“ от П. с цел да бъде използвана за развратни действия. Логично е да се приеме, че след като О. е постигнала съгласие с П. да бъде използвана за развратни действия, като за това обвиняемият й дава облаги и получава облаги от тази дейност, престъплението е довършено. Тогава възниква и фигуранта на „лице, пострадало от трафик“, каквото се явява М. О.. Според обстоятелствената част на ОА, това се е случило през 2013 г. От тогава, след 5 като е станала „лице, пострадало от трафик“, О. може съставомерно да бъде използвана за развратни действия по смисъла на чл. 159в от НК.