Решение № 6402 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6402 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20241100100693 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца И. И. А. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда от 09.06.2022 г., по НОХД № 5921/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2022 г.

Ищецът твърди, че с горепосочената присъда е бил признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 128, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 15.01.2009 г.

Излага, че за горепосоченото деяние му е било повдигнато обвинение, а по образуваната пр.пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, досъдебно производство № 193/2009 г., по описа на 09 РУ- СДВР, му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което била изменена в „парична гаранция“. На 30.10.2009 г. прокурорът е издал постановление, с което частично е прекратил наказателното производство по досъдебното производство в частта му срещу ищеца. Частичното прекратяване било обжалвано от пострадалия С.Б., като по образуваното н.ч.д. № И3965/2009 г. съдът приел, че по досъдебното производство не са събрани някои съществени доказателства и е отменил постановлението за прекратяване по отношение на настоящия ищец.

След извършване на нови процесуално-следствени действия в продължилото досъдебно производство, на основание чл. 46, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1 НПК, СРП е внесла срещу И. А. обвинителен акт, по който е образувано НОХД №15595/2011 г., по описа на СРС, 23 състав. С разпореждане на съдията-докладчик делото е върнато за отстраняване на съществени нарушения от СРП, като след това е образувано ново НОХД №8874/2012 г. по описа на СРС, 23 състав. С присъда от 21.05.2018 г. съдът е признал И. А. за невиновен по повдигнатото обвинение.

На 22.05.2018 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като по него е образувано ВНОХД № 3264/2020 г., по описа на СГС, XVII-ти въззивен състав. С Решение от 30.03.2021 г. СГС е отменил изцяло оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Образувано е ново НОХД №5921/2021 г., по 1 описа на СРС, 93 състав, по което е постановена присъда на 09.06.2022 г., влязла в сила на 25.06.2022 г., с която И. А. отново е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Твърди, че през продължилото почти тринадесет години и пет месеца наказателно производство (от 20.01.2009 г. до 25.06.2022 г.) е претърпял множество болки и страдания. За времето, през което производството е било висящо, е изпитвал страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което не е извършил, изгубил вяра в обществото от несправедлИ. повдигнатото срещу него обвинение, като се е опасявал от възможното му признаване за виновен и постановяване спрямо него на високи по размер ефективно наказание „лишаване от свобода” и наказание „глоба”. Бил е много обезпокоен от трудностите, които съпругата му и децата му биха могли да изпитат вследствие на осъждането му, а и от продължилото много дълго време „задържане под стража“ и последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Сочи, че заради незаконното задържане бил принуден да съжителства с лица и при условия, които са му причинили психически травми. Преживял е силен стрес, който и към настоящия момент не е отминал, имал смущения в съня, чувствал се нервен и отчаян, станал обект на отчуждение и презрение от познатите си, затворил се в себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и притеснение, доброто му име и авторитета му пострадали пред съседите му.

Счита, че дългият период, в който е продължило наказателното производство, протИ.речи на изискването за разглеждане на производство в разумен срок, съобразно чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 22 НПК.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, защото не са доказани твърдените вреди и непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Оспорва наличието на описаните от ищеца отрицателни последици в емоционален план - преживените болки и страдания, силен стрес, психически и емоционален срив.

Твърди, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за непонесени реално с посочения интензитет неимуществени вреди, както и че те се дължат на комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи жИ.та на ищеца. Сочи, че с привличането му като обвиняем не са представени доказателства за наложените мерки за неотклонение - „Задържане под стража“ и „Парична гаранция“, както и за продължителността/срока на взетата мярка, а дори да бъдат представени такива доказателства, твърди, че взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ е сред найлеките предвидени в НПК.

Оспорва като недоказани и твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили уронване на престижа и личното достойнство, злепоставяне след обществеността и накърняване на професионалната репутация.

Твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че производството е надхвърлило разумния срок и са нарушени принципите за бърз и справедлив процес.

При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишен с оглед икономическия стандарт в Република България и съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, и в разрез с принципа за обезвреда на смисъла на ЗОДОВ. Твърди, че посоченият размер е произволно определен и несъобразен с обстоятелствата по конкретния случай. Счита, че наказателното производство е приключило в рамките на разумния срок. Оспорва претенцията за лихва за забава.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува 2 спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за неотклонение и продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на приложените НОХД №15595/2011 г., по описа на СРС, 23 състав и приложените към него пр.пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, НОХД №8874/2012 г., по описа на СРС, 23 състав, ВНОХД №3264/2020 г., по описа на СГС, XVII въззивен състав, НОХД №5921/2021 г., по описа на СРС, 93 състав.

Установява се от постановление от 20.01.2009 г. на разследващ полицай при 09-РУ на МВР, гр. София, пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП, че И. И. А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК. С постановление от същата дата му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ (до 72 часа). На 23.01.2009 г. с протоколно определение на СРС, НК, 111 с-в, потвърдено от СГС на 03.02.2009 г. по пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С постановление от 23.03.2009 г., на прокурор при СРП, мярката за отклонение на И. А. е изменена в „Парична гаранция“, в размер на 1000 лв.

На 30.10.2009 г., с издадено постановление от прокурор при СРП, частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 193/09 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 2795/09 г., по описа на СРП, в частта му срещу И. И. А. за извършено престъпление по чл. 128, ал. 1, пр. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е отменена наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С определение от 23.11.2009 г., по н.ч.д. № И3965/2009 г., на СРС, НК, 97 с-в, е отменено постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 193/2009 г. по описа на 09 РУ-АДВР, пр.пр.

№2795/2009 г. на СРП, в частта му срещу И. И. А. и материалите от досъдебното производство са върнати на СРП за изпълнение на дадените в определението указания.

С постановление от 04.05.2010 г. на разследващ полицай при 09-РУ на МВР, гр.

София, пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП, И. И. А. отново е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ .

С постановление от 19.07.2010 г. на прокурор при СРП досъдебното производство е спряно, като с постановление от 23.12.2010 г. спирането е отменено от прокурор при СГП, като е прието, че спирането е немотивирано, а СРП не се е произнесла по искането на обвиняемия И. А. за събиране на допълнително доказателство, не са били положени усилия за изясняването на възникнали при очните ставки протИ.речия, на са били изпълнени дадени указания от Върховна касационна прокуратура с писмо изх. №283/2008 г. от 15.06.2010 г., като обърнато внимание, че в хода на установяване местопребиваването на свидетелите, които не са били единствените и най-съществените очевидци на деянието, е било необходимо извършването на стегнати във времето процесуално-следствени действия, които да доведат до максимално изясняване на фактите.

На 15.07.2011 г., с протокол за предявяване на разследване разследващ полицай при 09-РУ на МВР, гр. София е предявил на И. А. материалите по Досъдебно производство ЗМ №193/2009 г.

С Писмо на Софийска районна прокуратура с вх. № 31423/18.08.2011 г. е внесен Обвинителен акт по пр. пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, дознание № ЗМ 193/09 г. на 09 РУ-СДВР в Софийски районен съд срещу ищеца в настоящото производство и срещу М.А.Д., въз основа на което е образувано НОХД 15595/2011 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в.

Съгласно протоколно определение на 25.04.2012 г. производството е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения поради вътрешно протИ.речие в обстоятелствената част и повдигнатото обвинение на двете подсъдими лица.

С Писмо на Софийска районна прокуратура с вх. № 20852/11.05.2012 г. е внесен Обвинителен акт по пр. пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, досъдебно производство № ЗМ 3

193/09 г. на 09 РУ-СДВР в Софийски районен съд срещу ищеца в настоящото производство и М.А.Д., въз основа на който е образувано НОХД №8874/2012 г. по описа на СРС, НО, 23 св. С присъда от 21.05.2018 г. съдът е признал И. А. за невиновен по повдигнатото обвинение.

След внесен протест от СРП е образувано ВНОХД № 3264/2020 г., по описа на СГС, XVII-ти въззивен състав, за отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда. С Решение №260209 от 30.03.2021 г. СГС е отменил изцяло оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

По образуваното ново НОХД №5921/2021 г., по описа на СРС, 93 състав, е постановена присъда на 09.06.2022 г., влязла в сила на 25.06.2022 г., с която И. А. отново е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

От приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост на И. А. се установява, че той е бил осъждан, както следва:

С решение от 08.11.2006 г., постановено по НАХД № 12104/2006 г. на СРС, за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“.

С определение, в сила от 18.04.2008 г. по НОХД №И-1248/2008/2008 г. на СРС, на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, и на основание чл. 339, ал. 1, пред. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, на основание чл.

144, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК, и на основание чл. 23, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание „пробация“, което включва „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за период от 1 година, като е реабилитиран от 28.12.2023 г.