Решение № 261 от 25.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Тетевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова в присъствието на прокурора В. Д. С. като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20224330100120 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 2, т. 1 и т.З, във вр. е чл.4 и чл.8 ал.1 от ЗОДОВ.

Пред съда е предстаВ. искова молба от М. С. М. от с.хххххххххх срещу прокуратурата на Р.България с цена на иска: 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди и 1000 лева имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения В исковата молба се твърди ,че ищеца М. С. М. е несправедливо обвинен от Районна Прокуратура Луковит за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, предложение 5то от НК, а именно, че на 02.02.2016г. без редовно писмено позволително е извозвал дърва за огрев от горския фонд, като за това престъпление се предвиждало наказание до 6 (шест) години, което го характеризира като тежко, също така му е взета мярка за неотклонение „подписка", която ограничава личната му свобода и възможността му да пътува. В рамките на досъдебното производство били задържани и моторен трион „Хускварна" и товарен автомобил, марка „ГАЗ", модел „66", без регистрационни табели. Ищецът твърди ,че е ловец.

Заради образуваното наказателно производство му било отнето личното оръжие и бил лишен от възможност да ходи на лов. На основание внесения от прокуратурата обвинителен акт е образувано НОХД на P.C. Луковит. Районен съд Луковит се произнесъл с оправдателна присъда, поради което Прокуратурата протестирала присъдата и на това основание било образувано въззивно наказателно дело По описа на Окръжен съд Ловеч. Окръжен съд Ловеч отменил присъдата на P.C. Луковит и върна делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд. Било образувано НОХД 25/2018г., като с присъда М. С. М. бил осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лева. Обжалвал присъдата и на 22.08.2020г.

Окръжен съд Ловеч произнесъл присъда, с която обяви ищеца М. С. М. за невиновен за извършване престъплението, за което бил обвинен и го оправдал напълно. Прокуратурата отново протестирала присъдата. ВКС образува касационно наказателно дело, поради което делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд Ловеч. С присъда по образуваното ново въззивно дело 484/2020г. Окръжен съд Ловеч отново оправда напълно ищеца.

Прокуратурата отново протестира. След като излязли мотивите по присъдата, през месец януари 2022г. Окръжна прокуратура оттеглила протеста и оправдателната присъдата по ВНОХД 484/2020г. влезла в сила. Така повече от 7 години след започване на незаконното 1 наказателно производство срещу М. С. М., същият бил оправдан с влязъл в законна сила съдебен акт. Ищецът беше принуден да присъства на повече от 15 съдебни заседания, твърди ,че е съветник в Общинския съвет на Община Тетевен. В това му качество е публична личност, чийто личен и обществен живот е на вниманието на жителите на цялата Община Тетевен. Воденето на наказателно производство срещу него било оповестено и в медиите.

Така цялата общественост в района била информирана, че общинския съветник „краде дърва за огрев". В следствие на това загубил общественото си доверие и престиж. На срещите,които провеждал с избирателите и гражданите на град Тетевен и околните села постоянно му се налагало да обяснява, че не е престъпник и е неправилно обвинен. Загубил доверието на близките, както и общественото си положение на честен и авторитетен човек.

Това го принудило да се затвори в себе си и да ограничи социалните си контакти. Във връзка с висящото наказателно производство ищеца търпял изключително силни психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. По време на цялото наказателно производство изпитвал неудобства, чувствал се унизен, а също така бил притеснен и несигурен в бъдещето. Накърнени били моралните и нравствените му ценности, както и социалните му отношения и общуване. Касаело се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. В периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца - чувствал се обиден, подтиснат, обезкуражен, затворил се в себе си. Променил се и начина му на животстранял от хората, не му се говорило, голяма част от познатите и приятелите му се отдръпнали. Уронени били честта и достойнството му, чувствал се незаслужено злепоставен - възприел инцидента като събитие, фундаментално противоположно на ценностната му система, на разбирането му за място в обществото, още повече, че обвинението било във връзка със заеманата от него длъжност, изпълняваната работа и упражняваната професия, към която обществените изисквания са завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление, имало по-силно негативно отражение върху неимущестВ.та им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. И това продължило повече от 7 години.Ищеца съзнавал, че е обвинен в извършване на тежко престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност с наказание лишаване от свобода, която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено, медийната разгласа, която е позволила на близки и познати да научат за обвинението. Стигнал дори да мисли за самоубийство, в случай, че бъде осъден и принуден да влезе в затвора. Чудел се кой ще издържа семейството му.Огромен проблем и особено тежко за М. било да обясни, че не е престъпник на големия си син, който допреди случая винаги възпитавал да бъде добър гражданин и да спазва закона и морала. Налагало му се многократно търпеливо да обяснява, че не е престъпник, а е несправедливо обвинен. И въпреки това, когато за нещо се скарал на детето си виждал в очите му недоверие, как така човек, подсъдим за престъпление, ще му обяснява, че трябва да спазва закона и морала. М. върнал окончателно доверието на детето си едва след като съда произнесъл оправдателната присъда.Твърди ,че всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение.

Счита, че с оглед критериите на чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесиите неимуществени вреди се дължи общо сумата 18000лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.Отделно от горното ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 1000 лева, които платил за адвокатски хонорар на адвоката,който го защитавал. Моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да плати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, и 1000 лева имуществени вреди / сумата за имуществени вреди уточнена с молба от 19.04.2022г , л.27/, представляващи платени адвокатски възнаграждения, причинени от незаконно обвинение, след което М. М. е оправдан.

В законово установеният срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника 2 в ,който се твърди ,че поради неангажиран е на доказателства оспорва изцяло исковите претенции - както по основание, така и по размер. Освен допустимостта и основателността на претенциите си по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже и наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди, непосредстВ.та им връзка с обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер.Претендираното обезщетение от 18 000 лева за неимуществени вреди, не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД.

Претендираното обезщетение е твърде завишено и в несъответствие с вредите, както и несъобразено с утвърдената съдебна практика.Основателността на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. Изразът „обвинение в извършване на престъпление , използван в посочената разпоредба, следва да се тълкува в тесния му наказателно- процесуален смисъл, а не да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт.Липсват твърдения и ангажирани доказателства за прилагана мярка за процесуална принуда по отношение на ищеца в хода на наказателното производство. Наказателното производство е образувано и водено и срещу други лица-М.О. М., М.М.М. и Щ.М.М. всичките от с.г., Ловешка област, чието процесуално поведение също е от значение за неговата продължителност. Ищецът не бил ангажирал доказателства за търпени негативни последици - засегнати чест, достойнство и добро име, злепоставяне пред близки, здравословни проблеми, както и те да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Оспорва като неоснователна претенцията за имуществени вреди, предяВ.та под формата на претърпяна загуба - направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство в размер на 1000лв.Липсвали доказателства за уговорена и реално изплатена сума за адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както и доказателства за обема на извършвани процесуални действия с участието на упълномощен адвокат.

С протоколно определение от 26.09.2022г . делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК тъй като е направено искане с правно основание чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 НПК от Главния прокурор на Р.България за възобновяване на делото ВНОХ№484/2020г на ЛОС и е възобновено с разпореждане от 24.01.2023г . Делото е спряно втори път с протоколно определение в съдебно заседание от 01.03.2023г на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , тъй като с решение № 50147/24.11.2022 по Н.Д. №611/22на трето НО на ВКС е отменена присъда №7/27.07.2021г по ВНОХД№484/2020г. и е възобновено производството . Делото е възобновено е с определение от 18.09.2024г., тъй като с постановление от 05.08.2024г е прекратено ДП 37/2016гпо описа на РУ на МВР Луковит на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 ал.1 от НПК , като след влизане в сила на постановлението същото да се изпрати на директора на РДГ във връзка с правомощията по ЗАНН.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В.Р.

М., С.Н.К. се установява , че след присъдите М. се затворил , притесненията започнали през 2016г като го осъдили според св. М. ,ищецът бил и общински съветник и се говорело ,че не можело да му имат доверие ,заради присъдите.М. бил без работа 7-8 месеца , едното му дете ходело у св. М. и плачело ,че баща му щял да влезе в затвора. Към момента ищеца е и кмет на с. г. и по изборите се говорело ,че „този айдук ще става кмет“ , т.е ставало дума за местните избори през 2023г .

С присъда №11/15.06.2017г постановено по НОХД №234/2016г по описа на Р.С.Луковит,ищецът и други лица са признати за невиновни в извършване на престъпление на дата 02.02.2016г, съставомерно по чл235,ал.1,пр.5,в-ка с чл.20,ал.2 от НК.

С Решение №12/22.01.2018г постановено по ВНОХД №579/2017г по описа на О.С.Ловеч присъдата е отменена,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С присъда №23/20.11.2019г постаноВ. по НОХД №25/2018г по описа на РСЛуковит ищецът и други лица,посочени като съизвършители ,е признат за виновен в извършване на 3 престъпление,съставомерно по посочения текст от НК.

С присъда №13/05.08.2020г постановено по ВНОХД №242/2020г по описа на О.С.Ловеч присъдата п о НОХД №25/2018г на РС-Луковит е отменена и подсъдимите ,в т.ч. ищецът са признати за невиновни в извършване на цитираното престъпление.

С решение №181/22.12.2020г по наказателно дело №208/2020г по описа на ВКС,присъдата по ВНОХД №242/2020г по описа на ОС-Ловеч е отменена,а делото върнато за разглеждане от същия съд,от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С присъда №260007/27.07.2021г по НОХД №480/2020г.. по описа на ОС-Ловеч,подсъдимите ,респ ищецът,са оправдани.