Решение № 661 от 20.11.2018, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1205/2018
- Вид
- Решение № 661
- Подписан
- 20.11.2018
- В сила
- 12.12.2018
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 661/ 20.11.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1205 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А.В.Д.и от М.М.; против М.С.Г. с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 85/2018 на ХРС, като в срок постъпило възражение от него срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск, въз основа на договор за далекосъобщителни услуги № М4480670 от 16.03.2015 г., сключен с ответника.
Доколкото установителният иск бил продължение на заповедното производство, обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с обстоятелствата по заявлението. В т.9 б.“в“, вр. т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът описал, че ответникът дължал сума представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. По цитирания договор, на ответника се предоставяли далекосъобщителни услуги, като следвало да се има предвид чл. 26 от Общите условия /ОУ/. В срока на действието на договора, ищецът издал на абоната-ответник следните фактури:
- фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж 10.04.2015 г., за отчетен период 23.02.2015 г.
– 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 63,76 лв.;
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 66,74 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,94 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015 г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 373,50 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015 г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 668,84 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.Претендираната сума в общ размер на 1 183,78 лв., представлявала сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги на стойност от 141,44 лв. по договор № М4480670 от 16.03.2015 г. и неустойка в размер на 1 042,34 лв. за предсрочно прекратяване на същия договор. Ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т.
З4.а-З4.в от ОУ. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в представените фактури. Клаузата за неустойка била регламентирана в договора при подписването му и приложението към него, както и в ОУ. Основанието за прекратяване на договора следвало и от т.27.2. и чл.54 от ОУ, а клаузата за прекратяване на договора била регламентирана както в договора за мобилни услуги при подписването му, така и в ОУ. Ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и действие имали неговите чл. З7а, чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5., чл.23 б, чл. 26.4, чл.27, чл.54.
В случая ответникът подписал договор за мобилни услуги и ползвал предоставените му такива, но не изпълнил задълженията си да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Така налице било договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответникът сключил договор и ползвал съответната услуга, които не заплатил и бил в неизпълнение. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 183,78 лв. главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги; като му присъди направените по делото разноски.
В допълнителна молба по делото, ищецът сочи още, че между него и ответника съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М4480670 от 16.03.2015 г. и ИД на клиента *********, с който му били предоставяни услуги за посочен мобилен номер по избран тарифен план Мтел Трансфер ХЛ, с месечна абонаментна такса 99,90 лв. за срок от 24 месеца, и за друг мобилен номер по тарифен план Мтел Мобилен интернет Л с месечен абонамент 24,90 лв. за същия срок. С номер М4480670 абонатът фигурирал в системата на оператора, като услугите които ползвал били свързани към един или към няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури.
Според ОУ на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги, респ. под него да се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с клиентски номер в случая № *********, по който били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество. Предявеният иск се поддържа изцяло и се иска уважаването му като основателен и доказан и в допълнително депозирани от ищеца молби по делото. В същите той се позовава и на подписани към договора приложения, като претендираната неустойка всъщност включвала неустойка от 373,50 лв. по приложение № 1 към договора за мобилен интернет, като и 668,84 лв. по приложение № 1 към договора за тарифния план, като включвала дължими месечни абонаменти до изтичане срока на договора от 523,44 лв. и такса тарифно обвързване от 145,40 лв. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният му на същото основание особен представител, в указания му срок. Той счита исковете за допустими, но за изцяло неоснователни. Липсвала идентичност между заповедното и исковото производство и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до предмета им. Така както била описана претенцията, длъжникът не можел да прецени, кое вземане се претендира, за да може да го оспори или не. Ищецът сочел, че основава иска си на договор № М4480670 от 16.03.2015 г., а представял договор № ********* от същата дата, без да обосновава връзката между двата.
Ищецът навеждал и допълнителни доводи и изцяло нови фактически твърдения – за съществуването на индивидуален клиентски номер М4480670, по който се издавали фактурите за ползваната мобилна услуга за телефонен номер ********** с месечен абонамент от 99,90 лв. и за друг телефонен номер с месечен абонамент от 24,90 лв. Това не кореспондирало с размерите на претендираните суми по приложените фактури от 26.03.2015 г., 28.04.2015 г. и 27.05.2015 г. Ищецът сочел изцяло нови обстоятелства, от които произтича вземането, което не водело до недопустимост на иска. Той не провеждал пълно и главно доказване на соченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, което също било основание за отхвърляне на предявения иск изцяло. Особеният представител на ответника възразява и против претендирания размер на неустойката. Ответникът не се явява в открито съдебно заседание, а се представлява от назначения му особен представител, който поддържа депозирания отговор на исковата молба и иска отхвърлянето на исковете изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор № *********/ 16.03.2015 г., сключен между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Влизането в сила, срокът и условията на договора, както и дължимите неустойки или обезщетения, се посочват в съответно приложение /т.6.1./. Операторът има право едностранно да прекрати договора, според условията на съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.6.3./. Договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него /т.6.2./. С подписване на договора, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните услуги /т.5.5./. Договорът съдържа имена и подписи на представителя на ищцовото дружество и на ответника. Такива съдържа и представеното приложение № 1 към този договор – промоционални условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер със срок от 1 или 2 години, подписано също на 16.03.2015 г. В него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и елементи от тарифния план - Мтел трансфер XL Февруари ТВ 2015 2 г., в т.ч. месечна абонаментна такса от 99,90 лв. и срок до 16.03.2017 г. За услугите по приложението, приложими са ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.9./. По отношение на описаните в приложението услуги, договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от подписването на приложението, освен ако абонатът не пожелае писмено незабавното му влизане в сила /т.6.1.1./. Срокът на ползване на услугите по това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им при отложено действие или датата на подписване на приложението при незабавно действие /т.6.2.1. б. „а“ и „б“/. Преди изтичане на този срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка /т.6.2.2./. В случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки /т.6.2.3/. В случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване /т.6.3.1/.
Разпечатката съдържа 37 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/653dafc4-c543-411a-bffc-40a0b7cfc9a7