Решение № 21368 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21368 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110141800 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД /ищец/ срещу Л. С. Д.

/ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 3047.99 лева непогасена главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-... от 28.09.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 20.12.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 885.01 лева - договорна лихва за периода от 15.10.2022г. – 15.09.2025г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 374.33 лева - мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 15.11.2022г. - 22.11.2023г.

Ищецът - Юробанк България“ АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“/, твърди, че между него и ответника Л. С. Д. е сключен 1 договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-... от 28.09.2020г. Заявява, че по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 4150.00 лева за потребителски цели, като последната се е задължила да върне сумата на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 129.75 лева, в срок до 15.09.2025 г., при уговорен лихвен процент в размер на 18.20%. По кредита е уговорена и усвоена от ответника застрахователна премия в размер на 1476.00 лева по сключена застраховка „Защита на плащанията“, както и е дължима и начислена такса „ангажимент“ в размер на 145.20 лева. На ответника е предоставена кредитна карта, посредством която тя е продължила да използва кредита и след изтичане на първоначално уговорения срок чрез осъществяване на картови трансакции и теглене на пари в брой. На 15.10.2022 г. ответникът е преустановила плащане на дължимите по договора вноски и е изпаднала в забава. С оглед на допуснатото просрочие по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем, за което до ответника е изпратена покана от 11.05.2023г., с която ответникът е уведомена за предсрочната изискуемост и размера на задължението, както и за възможността да погаси доброволно задълженията си. Ответникът не е извършила плащания на вземанията по кредита. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2024г. по ч.гр.д. № 13889/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразила. Претендира разноски. Представя доказателства.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника, чрез адв. В., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор PLUS - .... от 28.09.2020г., както и че на ответника е отпусната в заем сума в размер на 4150.00 лева. Релевира възражение, че действителната стойност на уговорения ГПР надвишава посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна премия в размер на 1476.00 лева и „такса ангажимент“ в размер на 145.25 лева. Поддържа, че с включване на посочените задължения към вземанията по договора е налице нарушаване на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита, както и е налице накърняване на добрите нрави.

Счита, че срещу предвидената такса ангажимент в размер на 145.25 лева няма насрещна престация, както и че дължимостта на „застрахователна премия“ за застраховка с покрити рискове като неизпълнение на кредитополучателя по договора за кредит, в която хипотеза свързано с кредитодателя лице – застраховател, следва да плати на банката остатъка от дължимото по кредита. Счита, че таксите имат характер на надбавка към отпуснатата главница и следва да бъдат включени в ГЛП и ГПР на кредита, което не е извършено. Действителната стойност на уговорения ГПР 2 надвишавала посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна премия и такса ангажимент. Поддържа, че с включването им общият размер на ГПР достигал стойност от 57.01%, надвишаваща максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва. По изложените доводи намира сключения с ищеца договор за недействителен, с оглед на което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне единствено чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че е извършвала плащания по договора за кредит, но не разполага с платежните нареждания. Посочва, че ищецът е получил застрахователно обезщетение по застраховка с покрит риск „неизпълнение на задължение на кредитополучател“, поради което и с настоящото дело се домогва да получи два пъти плащане по едно и също вземане. Искането към съда е исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-..., оторизиран код ..., от който се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ и ответника Л. С. Д. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 4150.00 лева за потребителски цели, като последната се е задължила да върне сумата на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 129.75 лева, считано от 15.10.2020г. и в срок до 15.09.2025 г., при уговорен лихвен процент в размер на 18.20% и ГПР 21.83%. Предвидено е, че заемополучателят дължи такса ангажимент /т. 8 от ОУ/ в размер на 145.25 лева, чиято цел е обслужване на кредита и е в размер, определен в Тарифата Предвидено е, че заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя – „сигурност на плащанията“. Видно от вписването в самия договор за кредит застрахователната премия възлиза на 1476.00 лева. Договорът обективира погасителен план с последна падежна дата 15.09.2025г., както и ред за погасяване на задълженията в случай на недостатъчна наличност – т.8 ОУ. Съгласно т.5, изр. 2 от ОУ, просрочието в плащането на една или повече погасителните вноски дава право на кредитора да начислява лихва за забава в размер на законната лихва, установена за страната и да обяви вземането за предсрочно изискуемо без уведомление при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски. Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него. Към него е приложен погасителен план и ОУ.

Страните не спорят, че заемната сума е получена от Л. С. Д..

Установява се, че на 11.05.2023г. заемодателят е обявил кредита за предсрочно 3 изискуем с получаването на поканата от длъжника на тази дата /разписка л. 10-11/, в която изрично е посочено, че има преустановяване на плащанията от 15.10.2022г., поради което и поради забава на две и повече месечни вноски, е указано, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

Представен е договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ – като посредник, и ответника Л. С. Д. – като клиент, по силата на който клиентът възлага срещу възнаграждение на посредника да му посредничи за сключване на застрахователен договор със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България, във връзка с договор за кредит PLUS-... /чл. 4/. Указано е, че възнаграждението се дължи от застрахователя. Към този договор е представен въпросник, попълнен от ответника, както и сертификат № PLUS-... за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски парични кредити с пакет „Стандарт“ и „Комбинираща защита“, сключен с „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 4004.75 лева /с приспадане на таксата ангажимент/ е била преведена на заемополучателя по негова сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД; съгласно договора, ГПР е 21.83% и при определянето му са включени разрешения размер на кредита, срока за погасяване, лихвен процент и такса ангажимент. Ако се взе предвид и застрахователната премия, ГПР е 34.95%; заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 2854.25 лева, с която сума е погасена главница в размер на 1101.81 лева, 1211.24 лева договорна лихва и 541.20 лева застраховка; сключен договор за застрахователно посредничество с покрити рискове настъпване на непредвидени неблагоприятни обстоятелства, свързани с живота, здравето и заетостта на заемополучателя, в резултат на което може да претърпи загуба на трудоспособността и/или обичайния си доход, което да повлияе неблагоприятно върху възможностите и да обслужва редовно кредита. Посочено е, че при ищеца ежемесечно е генериран файл с дължимите през текущия месец застрахователни премии, като дължимите суми са превеждани по сметка на застрахователя Кардиф, който е представлявал и двете застрахователни дружества. Установено е, че ищецът не е отправял претенции към застрахователите за плащане по сключената застраховка. към 15.10.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/ непогасен остатък от 4 заема възлиза на 3048.19 лева главница, 172.25 лева договорна просрочена лихва, и 73.80 лева непогасена вноска за застраховка, договорна възнаградителна лихва за периода 15.10.2022г. до крайния срок на погасяване – 15.09.2025г. е в размер на 885.01 лева. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вземането е претендирано в размер към 22.11.2023г. и възлиза според вещото лице на 3048.19 лева непогасена главница, 172.25 лева договорна непогасена лихва, непогасени вноски за застраховка 73.80 лева, мораторна лихва за периода 15.11.2022г.-22.11.2023г., изчислена върху търсената главница, в размер на 375.05 лева, или общо 3669.29 лева. към 11.05.2023г. вземането е в общ размер на 3902.89 лева със застраховка и 3706.09 лева без застраховка, от които суми 3048.19 лева непогасена главница, 448.47 лева договорна непогасена лихва, непогасени вноски за застраховка 196.80 лева, мораторна лихва за периода 11.05.2023г.-22.11.2023г. в размер на 209.43 лева, договорна непадежирала лихва 564.80 лева за периода 12.05.2023г.15.09.2025г.

Прието е извлечение от Търговския и фирмен регистър на Търговския съд в гр.Париж, Франция, относно правосубектността на ищеца, както и нотификация от същия орган, удостоверяваща правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, което дружество се установява от вписване в ТР на АВ, че действа на територията на страната чрез „БНП Париба Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в договорни правоотношения, както и че сметката на заемополучателя-ответник е заверена със заемната сума. Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в изпълнението му е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“.