Решение № 42 от 13.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр.Мадан, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100718 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес * против Стик-Кредит" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.Н.Т. - Изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на „Стик-Кредит" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.Н.Т. - Изпълнителен директор, че Договор за потребителски кредит № *г., сключен с А. Б. М., е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2025г. между А. Б. М. като кредитополучател и „Стик- Кредит" АД, ЕИК * като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № * при следните параметри: Размер на кредита: 600,00 лева, Брой вноски: 20, Размер на погасителна вноска: 106,18 лева, Обща сума за връщане: 2 123,60 лева. Ищецът не разполагал с екземпляр от договора и не може да посоча конкретните параметри, записани като договорни условия в него. С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установявало, че при предоставен заем в размер на 600,00 лева, който трябва да се издължи чрез 20 месечни погасителни вноски в размер на 106,18 лева всяка, с обща сума за връщане 2123,60 лева, годишният лихвен процент - ГЛП възлиза на 202,65 %, а годишният процент на разходите - ГПР - на 550,43%.

Отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадали под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Сочи, че при сключването на Договор за потребителски кредит № * от 30.06.2025г. е допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и 1 заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото са посочени размери на ГЛП и ГПР, които не отговарят на действителните такива. Твърди, че действителният размер на ГПР, изчислен чрез горепосочените параметри на кредита, се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като дори е 10 пъти по- висок. Това означавало, че при изчисляването му преди посочването му в договора за потребителски кредит, не са взети предвид всички разходи, които кредитополучателят ще направи за погасяването му. Сочи, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Позовава се на С Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C- 714/22. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че в процесния договор са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси. Ищецът бил сключил общо два договора с ответното дружество, поради което неоснователни били твърденията му за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. В случая вместо да упражни по реда на чл. 29 ЗПК, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още един договор. Очевидно било, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение Рег.№ 25/ 19.01.2026 по гр.д. № 718/2025 г. по описа на РС Мадан ответника СТИК-КРЕДИТ АД е задължен на осн. чл. 190 от ГПК в срок до насроченото съдебно заседание да представи заверено копие от Договор за потребителски кредит № * от 30.06.2025г., сключен с А. Б. М..

Ответникът е предупреден, че непредставянето на документа се преценява 2 съгласно чл. 161 от ГПК, според която разпоредба с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи заверено копие от сключения между страните договор. Според Решение на СЕС от 12 октомври 2023 г. по дело С-326/22 член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че потребител по смисъла на член 3, буква а) от Директивата може да изисква от кредитора копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една страна, за да се провери изчисляването на дължимата от кредитора сума поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на тази сума. Аналогично е правното положение в настоящия случай, като доколкото ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ЗЗП процесният договор е изискан именно от ответника, като неизпълнението на задължението му по чл. 190, ал .

1 от ГПК влече неблагоприятните за него последици, описани в чл. 161 от ГПК.

От представеното от ищеца извлечение от профила си в интернет страницата на ответното дружество е видно, че между страните е сключен Договор за кредит № *, по силата на който ищцата е получила сумата от 600 лева, платима на 20 месечни вноски в размер на 106,18 лева всяка.

Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за 3 потребителски кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него. Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т.

2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При така посочените параметри на договора- предоставена главница в размер на 600 лева, платима на 20 месечни вноски в размер на 106,18 лева всяка, служебно изчислен от съда реално приложимият ГПР по договора възлиза на 552.64%, поради което надхвърля законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Доколкото в процесния договор за потребителски кредит приложимият ГПР не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което съдът намира, предявения иск за основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 21,73 евро за държавна такса.

В представения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 7 от делото е посочено, че ищеца се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на 4 делото следва да бъде определено в размер от 180 евро, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: * и СТИК-КРЕДИТ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., че Договор за потребителски кредит № *, сключен между А. Б. М. и СТИК-КРЕДИТ АД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:

*, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т. да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 21,73 евро – направени по делото разноски.