Определение № 33 от 04.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.4 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. в СИС при ВРС №18515/02.10.2023г. на Т.

Т. П., ЕГН**********, сочеща себе си за трето лице по изп. дело №7116/2019г. на СИС при ВРС, срещу насочване на изпълнението върху обект на жалбоподателката чрез насрочването на оглед за 21.09.2023г. на обект с идентификатор №*****************.1.3 по актуални КК и КР на гр.

Варна, находящ се на мансарден етаж (по предходен НА), а по схема находящ се на етаж 3 в сграда №1 с адрес гр.Варна, ул. „************“ №68, със ЗП от 58.58кв.м., ведно с ид. части от вътрешно стълбище, от общи части на сградата и правото на строеж върху нея, придобит от жалбоподателката чрез покупко-продажба, отразена в НА №28 от 01.04.2021г.

В жалбата се твърди обобщено, че Т. П. е трето лице по изп. дело, защото чрез продажба от 01.04.2021г. е придобила собствеността върху обект с идентификатор №*****************.1.3 по актуални КК и КР на гр. Варна, находящ се на мансарден етаж (по предходен НА), а по схема находящ се на етаж 3 в сграда №1 с адрес гр.Варна, ул. „************“ №68. Както П., така праводателят й по сделката от 2021г. Звезделина Стоева, така и другите собственици на имота от 1995г. и досега, са го придобивали като добросъвестни трети лица, защото исковата молба и решението по гр.д.

№2161/1994г. на ВРС по иска по чл.109 от ЗС за премахване на обекта, по което решение е издаден изп. лист, послужил за образуване на изп. дело, не са били вписани в АВп, но е следвало да бъдат вписани. Така всички приобретатели от 1995г., последният от които е жалбоподателката от 2021г., попадали в изключението по чл.226, ал. 3 от ГПК и не били обвързани от 1 решението по чл.109 ЗС. Развива подробни съображения в тази насока.

Твърди още, че 21.09.2023г. узнала за насрочения за същия ден оглед от ДСИ с вещо лице на нейния имот, който владяла тогава и продължава да владее. За да защити правата си тя подала възражение чрез пълномощник, с приложен НА №28/01.04.2021г. и други документи. ДСИ обаче не зачел възражението и продължил огледа. С тези свои действия, както и с незачитане на правата й на трето лице, ДСИ процедирал незаконосъобразно, неправилно и тенденциозно.

Оспорва да са налице и предпоставките по чл.523, ал.2 ГПК, тъй като тя и праводателите й придобили владението преди делото, по което било постановено изпълняваното решение.Моли за отмяна действията на ДСИ по насочване на изпълнението чрез насрочване на оглед на имота й.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило становище от взискателите, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита за неоснователна, за което се излагат аргументи и съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило становище от вписания по изпълнителното дело длъжник съобразно издадения изп. лист – ЕТ „*************************“ ЕИК********* – Г Я С – П., ЕГН**********, с който се изразява съгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита за напълно основателна по аргументи, преповтарящи оплакванията в жалбата. Моли се за нейното уважаване.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия.

При извършена служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и надлежно администрирана, но за недопустима, по следните съображения:

Изп. дело №7116/2019г. е било образувано по молба взискателите А Н К (починал в хода на делото и заместен от наследниците си Н. А. Н. и Т. А. Н.) и С. Т. К., въз на основа на изп. лист от 03.05.1995г., издаден по гр. дело №2161/1994г. на РС-Варна.

С Решение от 23.12.1994г. по това дело, влязло в сила на 23.03.1995г., ответникът ЕТ „*************************“, е бил осъден да преустанови неоснователните действия по строителство върху собствения на страните имот (парцел 4, в кв. 338 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна), находящ се на ул. „************“ № 68, ведно с построената в него жилищна сграда, като премахне изградените: ново помещение на втори етаж на сградата на мястото на балкона с метален парапет, мансарден етаж, таванско помещение в подпокривното пространство, входно антре на мястото на двата външни тоалета, монолитна пристройка от две помещения на първия етаж и стоманено-бетонно стълбище за втория етаж, дървено стълбище на метална конструкция от телена до първия етаж на пристройката, на осн. чл.109 ЗС. По това решение е бил издаден изп. лист от 03.05.1995г., по който е било 2 образувано изп. дело.

С договор за покупко-продажба от 03.05.1995г., обективиран в НА № 73 от 03.05.1995г., том XIV, нот. д. №4482/95г. ЕТ „************************* е прехвърлил придобитата собственост на трето лице. От 1995г. до 2019г. са били осъществени няколко прехвърлителни сделки.

В молбата от 2019г. за образуване на изп. дело взискателят е посочил, че иска премахването на обектите, с изключение на „помещение на втория етаж на сградата на мястото на балкона с метален парапет" с оглед постановеното от ВС на РБ решение №2622/29.10.1996г. по гр.д.№ 2251/1995г, с което частично е било отменено решението на ВРС. Молбата е била уважена (л.9).

На 29.07.2019г е била връчена ПДИ на длъжника (л.10 от изп. дело).

На

12.08.2019г е постъпила молба/жалба от

ЕТ

„*************************“, още с която са били представени доказателства, че към момента на образуване на делото ЕТ „*************************“ не е собственик на подлежащите на премахване обекти.

И на 11.12.2019г. по делото е постъпила молба от длъжника ЕТ „*************************“, че не е собственик на процесните обекти.

На 19.12.2019г по делото е постъпила молба от взискателя с искане да бъде наложена възбрана върху процесните обекти. Молбата не е уважена.

На 6.03.2020г. е постъпила нова молба от взискателите за налагане на възбрана върху обекта „мансарден етаж и таванско помещение“.

С разпореждане от 10.03.2020г. ДСИ е отказал да наложи обезпечителна мярка „възбрана“ поради естеството на ИЛ, който има за предмет изпълнението на определени действия по премахването на постройка в имота, а не се касае за паричен дълг.

На 01.06.2020г. е постъпила нова молба от взискателите за налагане на възбрана върху имота. С разпореждане от 02.06.2020г ДСИ отново е отказал да наложи възбрана върху процесния имот, за което е уведомил взискателите.

С Решение №964/24.09.2020г. по в.гр.д. №1615/2020г. на ВОС отказът на ДСИ за налагане на възбрана върху подлежащите на премахване „мансарден етаж и таванско помещение“ е бил потвърден.

На 27.05.2021г. на длъжника отново била връчена ПДИ.

С молба от 10.01.2022г. взискателите поискали от ДСИ да ги овласти, на осн. чл.526, ал.1 от ГПК, да извършат действията по изп. лист за сметка на длъжника. С постановление от 13.01.2022г. ДСИ е оправомощил взискателите да премахнат описаните в изп. лист постройки за сметка на длъжника.

С Решение №603/13.05.2022г. по в.гр.д. №846/2022г. на ВОС актът на СИ за оправомощаване на взискателите да да премахнат за сметка на длъжника мансардния етаж, таванското помещение и другите обекти по изп. лист (но без втория етаж) е бил потвърден.

След връщане на делото с разпореждане от 03.06.2022г. ДСИ известил 3 взискателите, че преди премахването на незаконните постройки следва да се извърши техен оглед с помощта на вещо лице.

С разпореждане от 22.03.2023г. ДСИ е насрочил оглед на целия имот с помощта на вещо лица за дата 27.04.2023г. С последващо разпореждане оглед е бил пренасрочен за 27.06.2023г. в 12.00 часа.

От приетия протокол за оглед (л.1252-1254 от изп. дело) се установява, че реален оглед е бил извършен само на част от постройките, а на мансардния етаж и на таванското помещение в подпокривното пространство отгледът не се е състоял поради неоказан достъп. Посочено е, че на тези помещения ще бъде насрочен слеващ оглед.

С разпореждане от 18.07.2023г. ДСИ е насрочил повторен оглед на имота (очевидно в частите, в които първият оглед не се е състоял) за 21.09.2023г. от 12.00ч. Отново, както и до този момент, уведомени са били само взискателите и длъжника по изп. лист, както и вещото лице.

От приетия протокол за оглед (л.1393-1394 от изп. дело) се установява, че и на последната дата 21.09.2023г. от 12.00часа оглед не е бил извършен. В протокола е отразено подаденото възражение от Т. П. чрез Т. П (пълномощник) за правото й на собственост върху мансардния етаж от сградата, ведно с представен и акт за придобиване от 01.04.2021г. Отразени са и възражения от друго лице за права върху части от таванското помещение. По тези възражения и документи взискателите не са взели отношение. Изрично е прието от ДСИ, че „съгласно представените документи собственици на части от процесната сграда са посочените лица в нотариалните актове“. След което поради непредоставен „от длъжника и от третите лица“ достъп до мансардния етаж и до таванското помещение огледът им реално не е бил осъществен, като същият бил „отложен“.

След този протокол по изп. дело няма последващо насрочен оглед, в т.ч. и към настоящия момент насрочен оглед на мансардния етаж и на таванското помещение няма.

Видно от приложения НА №28/01.04.2021г., том 1, рег. №480, нот. дело №21/2021г. на нотариус при ВРС, на тази дата Звезделина Стоева е продала на Т. Т. П. собствения на продавача обект идентификатор №*****************.1.3 по актуални КК и КР на Варна, находящ се на мансарден етаж (по предходен НА), а по схема находящ се на етаж 3 в сграда №1 с адрес гр.Варна, ул. „************“ №68, със ЗП от 58.58кв.м., ведно с ид. части от вътрешно стълбище, от общи части на сградата и правото на строеж върху нея, срещу уговорена цена, платена при подписване на договора.

С разпореждане от 21.09.2023г. ДСИ е уведомил третите лица, вписани в протокола от 21.09.2023г., че могат да поискат спиране на делото във връзка с претендираните от тях права, на осн. чл.523, ал.2 от ГПК.

Искане в тази насока не е последвало.

В действащия ГПК изчерпателно и лимитативно са посочени 4 конкретните страни в изпълнителното производство или засегнатите от него лица, на които се признава процесуалното право на жалба срещу също конкретни и изрично посочени действия на съдебния изпълнител. Правото на жалба е предоставено само на определен кръг лица и на изчерпателно предвидени основания, което изключва разширителното тълкуване на относимите разпоредби. Съобразно чл.435, ал.1 и ал.2 от ГПК легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител са само страните в изпълнителното производство, тоест взискател и длъжник, а третите лица – единствено в хипотезите на ал.4 и ал.5 от чл.435 на ГПК. Конкретно чл.435, ал.4 от ГПК предвижда, че третото за изпълнението лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, единствено когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на третото лице.

Очертаното с цитираната норма право на жалба касае защитата на правата на третото за изпълнението лице, само в случаите на насочване на принудително изпълнение на парично вземане, по реда на дял ІІ от част V на ГПК, доколкото единствено в това производство (чл.442 и сл. ГПК) са уредени запорът и възбраната като действия на съдебния изпълнител по обезпечаване и опосредяване на принудителното изпълнение, както и в случаите по реда на дял ІІІ, гл.47 на ГПК за принудителното предаване на движима или недвижима вещ (въвод). Процесното изпълнение обаче е въз основа съдебно решение, постановено по уважен иск с правно основание чл.109 от ЗС и поради това, за него са приложими нормативите на дял ІІІ, глава 48 от ГПК – за изпълнение на определено действие (в случая по премахване на сграда или обекти от нея). В това производство обаче, с оглед естеството на изпълняемото право, запорът или възбраната са неприложими мерки (което в случая е потвърдено изрично и с Решение №964/24.09.2020г. по в.гр.д.