Решение № 1056 от 07.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Камелия Първанова

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№296667/18.07.2022 г., подадена от Д. С. Р., чрез адв. К. С., срещу Решение №262189/30.06.2022 г. по гр.д.№5475/2020 г. на СГС, I – 18 състав, в частта им, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ЕАД срещу жалбоподателя обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, като е признато за установено, че Д. С. Р. дължи на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 46 350,63 евро – главница по договор за ипотечен кредит от 03.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея от 13.04.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 18 449,55 евро – лихва по т.7 от Договора за периода от 12.06.2012 г. – 12.04.2018 г., сумата в размер на 534,03 евро – санкционираща лихва по т.20.1. и т.20.2 от ОУ за периода от 06.07.2012 г. – 12.04.2018 г., сумата в размер на 181,13 евро – заплатени застрахователни премии, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№23840/2018 г. на СРС – 26 с., като е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, нарушение на процесуални правила и необоснованост. Неправилно е било прието, че исковете са допустими, че предсрочната изискуемост била настъпила на 30.03.2018 г. и надлежно съобщена на длъжника на 23.06.2018 г., че давността за процесните вземания започва да тече от падежа на последната погасителна вноска на 05.06.2038 г. и към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл.

Между страните е налице предходно решение от 12.02.2016 г., постановено по гр.д.

1

№11816/2013 г. на СГС – I – 13 състав, с което е била отхвърлена претенцията на „Банка ДСК“ЕАД за заплащане на парични суми на основание Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., поради което исковете са недопустими на осн. чл.299 от ГПК. Неправилно е уважен иск за сумата от 18 449,55 евро – лихва по т.7 от Договора за периода от 12.06.2012г.

– 12.04.2018 г., като е прието, че прогласената нищожност на чл.7 и чл.14 от договора за кредит, както и клаузите на т.9.1, т.9.4 и т.24.3 от приложимите към договора общи условия касае само правото на банката едностранно да определя договорения лихвен процент.

Необосновано съдът е приел, че предсрочната изискуемост е била надлежно съобщена на ответника – към момента на връчването на покана-уведомление с изх.№01-2006530/23.10.2018 г. по реда на чл.47, ал.2 от ГПК на 14.12.2018 г., ответникът е бил практически незрящ в резултат от претърпяна злополука, което обстоятелство е признато с ЕР на ТЕЛК №0080/15.01.2014 г., и съгласно чл.189, ал.2 от ГПК разписката за получаване на поканата е следвало да бъде приподписана от двама свидетели, което не е сторено, и не може да се приеме, че незрящият ответник е разбрал съдържанието на документа, който му е бил връчен, нито е надлежно удостоверен момента на връчването. Поддържа се, че началният момент, от който започва да тече срока на погасителната давност за вземанията за главница и лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, е момента на падежа на съответната вноска, като приложимият давностен срок за вземанията за главница е 5 годишен на осн. чл.110 ЗЗД, а за лихвите – 3 годишен на осн. чл.111, б.“в“ ЗЗД. С оглед претендираните от ищеца периоди, и разпоредбата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД, ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната, поради което към датата на образуването на настоящото производство претендираните от ищеца суми са погасени по давност. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Заявява се претенция за присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивникът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, с разпореждане от 08.08.2022 г. на л.11 от делото на САС. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№301392/31.08.2022 г., подаден от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. М. Б.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Процесният кредит е осчетоводен за пръв път като просрочен на 05.10.2011 г., като операцията е сторнирана от банката и предсрочната изискуемост е счетена за ненастъпила.

Впоследствие отново е обявена предсрочна изискуемост на кредита на 30.03.2018 г., поради непогасяването на 69 броя погасителни вноски. С Решение от 05.09.2017 г. по гр.д.

№5292/2014 г. на СРС, 44 състав, съдът е признал за установено частично вземането на Д. Р.

2 по предявени срещу банката установителни искове, като е прогласил за нищожни като неравноправни клаузите на чл.7 и чл.14 от сключения договор за кредит, като и клаузите на чл.9.1, чл.9.4, и чл.24.3 от Общите условия, в частта, касаеща правото на Банката едностранно да променя договорения лихвен процент. С Решение по гр.д.№11816/2013 г. на СГС, съдът е признал за установено частично вземането на „Банка ДСК“АД по предявените установителни искове, като е приел, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, и е признато за установено съществуването на парично вземане за сумата от 1309,18 евро, представляваща главница по вноски с настъпили падежи на 05.07.2011 г., 05.08.2011 г., 05.09.2011 г. Останалата част от предявените претенции са отхвърлени като неоснователни. След влизане в сила на решението кредитът е „възстановен в редовна сметка“ и е преизчислен, без да се вземат предвид едностранните увеличения на лихвените проценти. Независимо от това, длъжникът не е обслужвал редовно кредита, като общо просрочието е в размер на 2078 дни, поради което Банката отново е подала заявление по чл.417, ал.2 от ГПК. За събирането на вноските с ненастъпил падеж и за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 от ГПК. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя за настъпила предсрочна изискуемост на 05.10.2011 г.

/датата, на която банката се е позовала при предходното исково производство/ - след като съдът е приел, че на посочената дата не е настъпила предсрочна изискуемост, няма пречка да бъде предявен нов иск с правно основание чл.422 от ГПК относно вземания, основани на същия договор, но при настъпила предсрочна изискуемост след края на устните състезания пред въззивния съд по предходното дело – на 26.03.2018 г., който факт е нов, и не е обхванат от обективните предели на СПН по предходното дело. Релевираното възражение за ненадлежно съобщаване на предсрочната изискуемост на длъжника не е основателно, тъй като уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е инкорпорирано в исковата молба, както и е връчено на ответника като приложение към исковата молба. С връчването на уведомлението са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, който факт, настъпил след предявяването на иска, следва да бъде взет предвид от съда. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност се поддържа, че изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е връчено лично на ищеца на 26.03.2018 г., а настоящият иск се счита предявен на 13.04.2018 г. с депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – следователно биха били погасени вземанията с падеж, настъпил преди 13.04.2013 г., тъй като предсрочната изискуемост както на главницата, така и на възнаградителната лихва, настъпва с изтичането на 5 годишна погасителна давност.

Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваните части, като се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск 3 с правно основание чл.422 от ГПК, предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК и във вр. чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, във вр. §13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗ, след проведено заповедно производство по ч.гр.д.№23840/2018 г. на СРС – 26-ти състав, по което за вземанията по исковата молба е била издадена на ищеца заповед за изпълнение срещу ответника и той е подал възражение в срок, поради което е допустим. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като служебно прилага императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№23840/2018 г. на СРС – 26. състав е било образувано по подадено от ищеца Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№3032344/13.04.2018 г., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане с размер на главницата 46 350,63 евро, договорна лихва в размер на 18 449,55 евро за периода от 12.06.2012 г. до 12.04.2018 г., санкционна лихва в размер на 534,03 евро за периода от 06.07.2017 г. до 12.04.2018 г., заемни такси в размер на 1173,37 евро, и законната лихва върху главницата за периода от 13.04.2018 г. до изплащане на вземането, които вземания произтичат до сключен Договор за кредит от 03.06.2008 г. между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя Д. С. Р.. С постановения съдебен акт на първостепенния съд е отхвърлена част от претенцията за такси в размер на 1173,37 евро, а именно досежно претенциите за съществуване на вземания за такса за предсрочна изискуемост в размер на 60 евро, и такса за управление в размер на 932,24 евро, като е уважена само претенцията за съществуване на вземане за застраховка обезпечение в размер на 181,13 евро. В отхвърлителната част решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано.

С договора е бил предоставен на кредитополучателя кредитен ресурс в размер на 50 000 евро, със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита – 05.06.2008 г. Към датата на сключване на договора уговорената между страните възнаградителна лихва за ползването на кредитния ресурс е била в размер на 6,79% годишно, в това число базов лихвен процент 4,19% и стандартна надбавка в размер на 2,60 процентни пункта. При сключването на договора кредитополучателят е подписал заявка за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит, която може да бъде намалена съобразно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. В заявлението се твърди, че към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 303.2018 г., кредитополучателят не е бил заплатил общо 69 броя погасителни вноски. Дължимите вноски по погасителния план са били внасяни до м. юни, 2012 г., като внесената сума през м. юли, 2012 г. е била непълна, като след частичното погасяване на месечната вноска е останала непогасена сумата от 257,14 евро. Последващите 68 броя месечни погасителни вноски в размер на по 325,63 евро всяка от тях, не били платени. За уведомяване на кредитополучателя била изпратена Покана-Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.№01-20-01977/16.03.2018 г. на ЧСИ С.