Решение № 5698 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5698 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100503395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 13667 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 25798/2022 г. по описа на СРС, 119-ти състав на основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ е признато за незаконно уволнението на Д. Г. М. и е отменена Заповед № 00111, издадена на 30.03.2022 г. от Председателя на църковното настоятелство на Катедрален храм „Света Великомъченица Неделя“, и е възстановен на длъжността „клисар“ в Катедрален храм „Света Великомъченица Неделя“, като Катедрален храм „Света Великомъченица Неделя“ е осъден да плати на Д. Г. М. сумата от 3900 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно от 01. 04. 2022 г. до 01.10. 2022 г.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ответника Катедрален храм „Света Великомъченица Неделя“ с доводи за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че решение за съкращаване на щата не е взето по надлежния начин, предвиден в Устава на БПЦ. Поддържа се в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд да е уважил иска въз основа на факти – че е нарушена разпоредбата на чл. 329 КТ и работодателят е бил длъжен да извърши подбор, които не са въведени нито в исковата молба, нито в хода на съдебното дирене от ищеца, като в тази връзка се твърди да не е разпределяна и доказателствена тежест.

Счита за неправилен и извода на съда, че реално са съкратени три щатни бройки за длъжността „клисар“, а четвъртото лице, ползващо се със закрила по чл. 333 КТ е останало на работа, поради което е следвало да бъде проведен подбор. Сочи, че дори 1 да се приеме, че е следвало да бъде извършен подбор, то съдът не е указал на ответника, че следва да установи този факт. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата странаищец Д. Г. М., с който оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Претендират се сторените в производство разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С определението на състава по чл. 267 ГПК от 23.04.2024 г. съдът, във връзка с оплакванията на въззивника-ответник, е посочил как се разпределя доказателствената тежест по делото, в частта по чл. 329 КТ, в която това не е сторено, като е дал възможност на страните да вземат становища по указанията на съда, както и да релевират доказателствени искания.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК нови доказателства, поради което и фактическата обстановка, така както е установена пред първата инстанция остава непроменена. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд подробно изложи мотиви за оставянето без уважение на ралевираните доказателствени искания на въззивника, като прие, че от една страна същите няма да допринесат за изясняване на предмета на спора, доколкото с оглед на последния е необходимо изясняването на обстоятелството след датата на съкращаване на щата на кои служители са били възложени функции от длъжността „клисар“, а не за минал момент, а от друга страна същите са заявени в подкрепа на твърдения изложени за пръв път пред въззивната инстанция и противоречта на първоначално изложените такива в отговора на исковата молба, поради което и се явяват преклудирани.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „клисар“. Твърди, че уволнението, извършено със заповед № 00111/30.03.2022 г. на Председателя на църковното настоятелство на Катедрален храм „Света Великомъченица Неделя“, е незаконно, тъй като решението за съкращаването на щата било взето от ненадлежен орган в ненадлежен състав в 2 ненадлежна форма, както и че не било налице реално съкращаване на щата. Отправя искане за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната му длъжност, както и за присъждане на обезщетение в размер на 3900 лв. за оставането му без работа за периода от 01.04.2022 г. до 01.10.2022 г.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудови правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността клисар пир ответника, че на 01.03.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, че с процесната заповед, връчена на ищеца на 30.03.2022 г. е ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата, като в същата като основание е посочено съкращаването на щата – закриване на длъжността с решение на църковното настоятелство от 18.02.2021 г., поради финансови затруднения.

От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, че на 30.03.2022 г. със заповеди №№00112 и 00113 на председателя на църковното настоятелство е прекратено трудовото правоотношение с други две лица, заемащи длъжността „клисар“, както че на 31.03.2022 г. ответникът сключва с П.И. К., заемащ също длъжността „клисар“, допълнително споразумение към трудов договор №219, по силата на което същият продължава да полага труд при ответника, заемайки длъжността „домакин олтар“. Не се спори между страните, че последният е трудоустроено лице.

По делото са представени четири щатни разписания – към 01.01.2021 г., към 18.02.2021 г., къч 19.02.2021г. и към 01.04.2022 г. Видно от същите длъжността „клисар“ – 4 бр. присъства в щатното разписания към 01.01.2021 г. и към 18.02.2021г., но не и в последващите две. Длъжността „домакин-олтар“ е предвидена едва в щатното разписание от 01.04.2022 г.

Съгласно заповед № 80/07.07.2020 г. на Неофит, митрополит Софийски и Патриарх Български, ставрофорен икононом Н.Т. Г. е назначен за председател на църковното настоятелство и енорийско служение при митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“, гр. София, считано от 07.07.2020 г. Със заповед № 177/22.12.2020 г. патриарх Неофит назначава служебно църковното настоятелство и енорийско служение при митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“, гр. София с четиригодишен мандат, както следва: председател ставрофорен икононом Н.Т. Г. и членове И.Ш., адв. Д-р Ц.Д., М.Н.-А. и Б.С..

С протокол № 3/18.02.2021 г. от заседание на църковното настоятелство е взето решение за приемане на предложеното от ставрофорен икононом Н. Г. щатно разписание за 2021 г., като съкращава щата на „организатор стопански дейности“ 1 бр. по щат, „корепетитор“ 1 бр. по щат, „продавач“ 1 бр. по щат, „“библиотекар“ 1 бр. по щат, „клисар“ 4 бр. по щат, „ администратор уеб сайт“ 1 бр. по щат, разкрива длъжност „технически сътрудник“ 1 бр. по щат, както и се трансформира длъжността чрез обединяване на две с различни трудови функции в една: „управител магазин“ с „касиер“, „системен администратор с „домакин имоти за Позитано 8 и Света София“.

Съгласно протокол № 4/14.04.2021 г. от заседание на църковното настоятелство е взето решение по т. 5 – прекратяване на трудовите правоотношения с всички клисари, по която е взето единодушно следното решение: „поради 3 извънредната пандемична обстановка прекратява трудовите правоотношения с всички клисари, променя щатното разписание и се съкращава щата. Да се състави протокол с одобрение на щатното разписание и актуализиране на бюджета.“ След извършена в о.с.з. пред първата инстанция констатация е установено, че в трудовата книжка на ищеца не се съдържат други вписвания след това, касаещо ТПО с ответника от 01.01.2017 г. до 31.03.2022 г.

Видно от представена по делото служебна бележка №60-01-011188/15.07.2023 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“, ищецът е безработно лице за периода от 07.04.2022 до 04.02.2023 г.

По делото е приета и разпечатка от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия. Видно от същия църквата е юридическо лице, местно подразделение на патриаршията и на митрополията с наименование на съответния храм (чл. 140, ал. 2 и ал. 3), като съгласно ал. 4 на същия член църквата се управлява от църковно настоятелство и се представлява от председателя – енорийски свещеник, а ако свещениците са повече от един – от назначения със заповед на епархийския митрополит по силата на чл. 141, ал. 3 от Устава. Според чл. 154, т. 18 от Устава църковното настоятелство назначава при храма помощен персонал. Съгласно чл. 156, ал. 1 от Устава заседанията на настоятелството са законни, ако са свикани от свещеника и присъстват повече от половината членове, а съгласно ал. 2 решенията се вземат с мнозинство от повече от половината членове, а при равногласие надделява гласът на председателя.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

За да уважи предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, СРС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не са представени доказателства, че решението за промяна на щатното разписание от 18.02.2021 г. е взето по реда, предвиден в чл. 156, ал. 2 от Устава, както и че съкращаването на щата е могло да се извърши без подбор по реда на чл. 329 КТ, доколкото трудовото правоотношение с едно от лицата, заемащо длъжността „клисар“, не е било прекратено, като последното е било назначено на длъжност, която дори не е съществувала преди прекратяването на трудовите договори с останалите лица, заемащи същата длъжност. Наред с това е счел, че позоваването на закрилата на чл. 333 КТ не е пречка за прекратяване на ТПО с това лице, доколкото би могло да се изиска разрешение от инспекцията по труда, но не били ангажирани доказателства, че това лице се полза от закрилата на чл. 333 КТ, поради което е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Наред с това районният съд е счел, че са налице предпоставките и за уважаване на иска за обезщетение за оставане без работа за исковия период.

С оглед на изложените фактически основания и с оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено с процесната заповед на работодателя, както и това, че в резултат на незаконното уволнение е останал без работа през процесния период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на последното брутното трудово възнаграждение на база пълен отработен месец.

В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищцата длъжност, а именно: реално съкращаване в щата на длъжността „клисар“ на предприятието, т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и 4 когато основната трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й при запазване характера на извършената работа; решението за съкращението на щата да е взето и одобрено от компетентния за това орган – църковното настоятелство по съответния ред, преди предприемане на действията по уволнението, уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; както и че е извършен подбор съобразно изискванията на чл.