Решение № 38 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104953 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Лайт Кредит“ ООД, с ЕИК:

201015391, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1 против П. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: ****, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 700, 80 лева, дължима по запис на заповед от 27.12.2019г., платим на падеж - 27.12.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 30.10.2022 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК с № ****г. по ч.гр.д. № 15744/2022г. по описа на ПРС, XI - ти гр. състав Ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 2000 лева срещу насрещното му задължения да върне сумата, както и да заплати уговорената договорна лихва в срок до 27.12.2020г. Твърди се, че за гарантиране на вземанията на ищеца, ответникът е издал запис на заповед, с който се е задължил да заплати сумата от 2 459.28 лв., с падеж на плащане - 27.12.2020 г., в полза на „Лайт Кредит" ООД.

Твърди се, че след датата на издаване на записа на заповед и настъпване на падежа на плащане по записа на заповед - 27.12.2020 г. ответникът не е 1 извършвал плащания в пълен размер, с които да погаси изцяло сумата, за която се е задължил по записа на заповед. След извършени плащания, с които частично е погасено вземането по записа на заповед по същата остава неплатена сума от 700.80лв. (седемстотин лева и осемдесет стотинки). С оглед неизпълнение на задълженията от страна на П. В. и настъпването на падежа на плащане по записа на заповед - 27.12.2020 г., за „Лайт Кредит" ООД е възникнал правен интерес от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с което „Лайт Кредит" ООД е поискано от родово и местно компетентния съд осъждането на П. Д. В. да заплати в негова полза следните дължими, но незаплатени суми по записа на заповед, а именно: - 700.80 лв. (седемстотин лева и осемдесет стотинки) представляваща незаплатена сума по запис на заповед, целия за сумата от 2 459.28лв. (две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), издаден на 27.12.2019г. в град Пловдив, с падеж на плащане:

27.12.2020г. - законна лихва за забава за всеки ден на забава от датата на подаване на заявлението - 31.10.2022 г. до изплащане на вземането.

Излага, че въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 20225330115744/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Гражданско отделение, XI-ти граждански състав. В производството по посоченото частно гражданско дело е издадена Заповед №****за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.11.2022 г., с която съдът изцяло е уважил подаденото заявление и е осъдил П. Д. В. да заплати в полза на „Лайт Кредит" ООД посочените по-горе суми, дължими по издадения запис на заповед.

С връчено на „Лайт Кредит" ООД на 07.03.2023 г. съобщение съдът е уведомил заявителя в производството по ч. гр. д. № 20225330115744/2022 г., че срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на длъжника. Със същото съобщение съдът е указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе държавна такса.

Твърди се, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и същият удостоверява задължението на ответника да заплати претендираните в производството суми в полза на ищеца. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Д. В., с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. В отговора се сочи, че на 27.12.2019 г. ответникът сключил с ищеца Договор за паричен заем в размер на 2000 лв., във връзка с което за обезпечаване на този договор за паричен заем издал в полза на „Лайт Кредит“ ООД, запис на заповед за сумата от четиристотин петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки с падеж 27.12.2020г. Твърди, че освен посочените от ищеца в исковата молба парични вноски за погасяване на посочения договор за паричен заем, ответникът извършил още два парични превода в полза на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на 30.01.2020 г. и 02.03.2020 г. и двата в размер на 337 лв./триста тридесет и седем лева/, което се установявало от приложените четири броя платежни нареждания извършени в полза на 2

„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД. Ответникът излага, че общо по банков път извършил четири парични вноски за погасяване на посочения договор за паричен заем в общ размер на 2022 лв. /две хиляди двадесет и два лева/, както следва: на 30.01.2020г. в размер на 337 лв.; на 02.03.2020г. в размер на 337 лв.; на 26.08.2020г. в размер на 674лв.; на 18.09.2020г. в размер на 674лв.

Ответникът излага, че освен посочените четири банкови превода в полза на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД за погасяването на паричния заем 27.12.2019 г., извършил още четири броя парични вноски в брой в размер на 205.24 лева.

Две от паричните вноски били извършени в клона на ищеца, находящ се в ******, а другите две парични вноски били извършени на ръка пред „****" и на паркинга на ***** които вноски били заплатени на лицето Т. /не знае фамилията/, който бил кредитен консултант в „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД. Общо в клона „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД и на кредитния консултант Т. били заплатени на ръка и в брой сумата от 820.96 /осемстотин и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.

С оглед на изложеното, ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 27.11.2023г. ищецът е оттеглил частично предявения иск на основание чл. 232 ГПК в частта за горницата над 437, 28 лева до пълния предявен размер от 700, 80 лева и в тази част производството по делото е прекратено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 15744/2022г. по описа за на ПРС, XI гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.417 ГПК № **** г., с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения иск.

Заповедта е връчена редовно на длъжника като в законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на исковете:

Няма спор, а и се установява от ангажираните от страните писмени доказателства, че на 27.12.2019г. между страните е сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който ищецът предал на ответника в заем сумата от 2000 лева срещу насрещното задължение на ответника да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 459, 28 лева в срок до 27.12.2020г. на 12 месечни вноски, при размер на месечната погасителна вноска от 204. 94 лева, при ГЛП по заема - 40 % и ГПР - 48, 33%.

3

Вземането на ищеца било обезпечено със запис на заповед, издаден и подписан от ответника за сумата от 2459, 28 лева. Записът бил издаден на 27.12.2019г. /датата на сключване на договора/.

Доколкото и страните, и самия т договор попадат под дефинициите на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, то приложение в настоящия случай следва да намерят правилата на ЗПК.

Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ***** е недействителен. Това е така, доколкото към него липсва погасителен план. Налице е посочване на датите на първата и последната погасителни вноски и размера на вноските, но няма посочване на датите на падеж на останалите десет такива. Липсва посочване на компонентите на отделните вноски , тоест , потребителят не знае в никой момент каква част от лихвата и главницата е платил и не може да направи обоснована преценка дали да погаси кредита предсрочно. Съставянето на погасителен план е било изрично предвидено в договора , като приложение № 1 към същия , но такова не е представено по делото. Затова съдът приема тази липса за съществен порок на договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , който на свой ред релевира нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита - 2000 лева на основание чл. 23 ЗПК.

Още повече, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗПК въвежда забрана за кредитора да да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.

Установява се безспорно по делото, видно от приложените потвърждения за плащане /на л. 21-24 вкл. от делото/, че ответникът е заплатил на ищеца сума парична сума в общ размер от 2020 лева.

Следователно претендираното в настоящото производство вземане в размер на 437, 28 лева е недължимо доколкото същото надхвърля чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК.

Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият изрично е заявил, че не претендира присъждане на такива.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Лайт Кредит“ ООД, с ЕИК: 201015391, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Полет“ № 1 против П. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес:***** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи 4 сумата от 437, 28 лева, дължима по Запис на заповед от 27.12.2019г., платим на падеж - 27.12.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 30.10.2022 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК с №*****г. по ч.гр.д. № 15744/2022г. по описа на ПРС, XI - ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5